Щерката на нулевата пациентка, обвинена, че е подпалила огнището на К-19 в Плевенско, проговори
Дъщерята на Семие - жената, за която беше обявено, че е внесъла коронавируса в шивашката фабрика "Мизия", разкри как майка й се е разболяла
Дъщерята на Семие - жената, която беше обявена за нулевия пациент, внесъл коронавируса в шивашката фабрика "Мизия" в Плевен, проговори пред "Марица". Предприятието, в която работят близо 1 000 души, се превърна в най-голямото огнище на епидемията у нас, като потвърдените случаи до момента са 24.
Фабриката, която шие мъжка конфекция основно за пазарите в Европа, спря работа, а всички шивачки бяха пуснати в отпуск до 4 май.Огнище на коронавирус в цех с 900 служители в Плевен ВИДЕО
Семие беше посочена от собствениците на завода като работничката, от която е тръгнала заразата.
"Тя е съпруга на международен шофьор, била е "засечена" при входящия медицински контрол в предприятието като подозрителна и е изпратена при личния си лекар. Тя обаче решила сама да се лекува и продължила да разпространява коронавируса – включително и сред останалите работници в цеха", заяви по-рано Христофор Дочев, председател на борда на директорите на "Мизия 96" АД.
Твърденията му бяха отхвърлени като пълна лъжа от дъщерята на Семие - Сибел, която разказа версията на майка си. Шивачката е била в тежко състояние, но сега е по-добре, въпреки че има още кашлица и затруднено дишане.
Ето какво написа Сибел, която уточни, че семейството й е от Плевен:
"Първата открита положителна проба е на моята майка. На 5 април тя почувства болки в кръста и ръцете, но предната вечер излиза да простира и тогава духаше силен вятър. Майка ми си има слабост и веднага я удря в кръста, тогава пи хапчета за кръст и болката поизчезна.
На 6 април отиде на работа, следобед се е почувствала зле и веднага си е тръгнала. Прибра се вкъщи и се обади на личната ни лекарка, сподели всичко, което чувства. Тя й предписа хомеопатични лекарства и каза "Нямаш симптоми за Covid-19".
Майка ми започна да ги пие, но нямаше никакво подобрение - беше на легло, нямаше сили да яде, какво остава да ходи на работа (както споделя шефът на завода).
Минаха, ако не се лъжа 5 дни, сутринта стана и замина при личната си лекарка с молба да й даде направление за снимка. Снимаха я, направиха й изследвания на кръв и урина и всичко и беше в норма. За снимката й казаха, че е възпаление, но не кронавирус, накараха я да продължи с антибиотика, но отново никакво подобрение.
След 2 дни положението стана по-зле. Обадихме се на личната й лекарка и я помолихме да направи тест за коронавирус. Лекарката се обажда на други доктори и върна обаждането с отговор "Нямаш симптоми за коронавирус, няма смисъл да правиш тест" и майка не си направи.
На 15 или 16 април вечерта се обадихме на Бърза помощ да повикаме линейка. Дежурната лекарка поиска да говори с майка ми, разпита я за симптомите и каза "Ти нямаш коронавирус" и не дойдоха.
В петък, на 17 април, майка отиде в новия спешен кабинет, от там чуха хрипове, и я изпратиха в Бърза помощ, където е чакала за преглед 6 часа. Снимаха я отново и й направиха изследвания, откриха й двустранна бронхопневмония и веднага я откараха във Втора база.
В събота сутринта й взеха секрет от гърлото и носа, следобяд й съобщиха, че е заразена с коронавирус. Веднага с нас се свързаха доктори от РЗИ и бяхме поставени под карантина за 14 дни. Вечерта към 20:30 ч. дойдоха да ни вземат проби.
В неделя по обяд ми се обадиха и ми съобщиха, че аз и баба ми сме дали положителни проби. Взеха баба ми в болницата без симптоми, а мен оставиха вкъщи под карантина.
Събота и неделя идваха инспектори и ни разпитваха дали сме излизали извън България. Отговорът ни беше, че не сме и имаме доказателство в паспортите ни има хиляди печати с дати. Инспекторите от РЗИ казаха, че не е тръгнало от нас, така че нулевият заразен не е намерен и обвиняват нас като такива.
Баща ми не е международен шофьор, а е шофьор на автобус и от 5 месеца е по линията Плевен-Тръстеник. В автобуса е с маска и постоянно се дезинфекцира. Той е с отрицателна проба и не е вирусоносител, това е казано от инспекторите на РЗИ.
Майка ми винаги е спазвала задължителните мерки, и всеки ден, в който е била на работа, си е мерила температурата, която се е записвала и е била 36-36,5. Тя с температура не е ходила на работа и не са правили опити да я връщат, но се е прибирала от работа и ни е казвала за нейни колежки, които не са се чувствали добре, а тя все още нямаше симптомите“, завършва писмото си дъщерята на шивачката от Плевен.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!