Скандал тресе езиковеди, нов речник бил пълен с неточности

„Във втората част на „Официален правописен речник на българския език”, който съдържа само глаголите, има множество несъответствия в сравнение с първия том. Освен това се продава на шокиращата цена от 99 лева. Това заяви езиковедът от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” доц. д-р Теофана Гайдарова, цитирана от „Марица.бг”.

„Аз си го купих, защото ме интересува като специалист, но не смея да го препоръчам на никого заради неоправдано високата цена. Първото ми впечатление бе цената, която смятам за цинична и подигравателна за днешните възможности на българите” - каза специалистът от Катедрата по български език в ПУ.
 
Изданието на „Просвета” излезе с името „Официален правописен речник на българския език. Глаголи”. Екипът от деветима съавтори го представя като допълнение към това от 2012 г. „Официален правописен речник на българския език” на същото издателство. Гайдарова е озадачена защо първата част струва 35 лв., а втората - 99 лв.
 
 „Колко училища ще могат да си позволят да купят речника с глаголите? Ако не е за широката публика, за кого е?” - пита Теофана Гайдарова. Тя не приема тезата, лансирана от авторския колектив на речника, че новото издание е предназначено за тесен кръг специалисти.
 
Може ли грамотността да е елитарна, да бъде само за избраници?! Ако пък е само за експерти, повечето от тях би трябвало да са наясно със спреженията на глаголите, негодува езиковедът от ПУ.
 
Като прави уговорка, че не омаловажава труда на съставителите, Гайдарова е категорична, че отделянето на глаголите в нов том затруднява. В речниците от 1983 г., от 1995 г. и от 2002 г. глаголите са там, където им е мястото. Глаголите от първо и от второ спрежение са представени с проблемните си форми. За глаголите от трето спрежение това не е необходимо.
 
Доц. Гайдарова открива пропуски и при представянето на речниковите единици.
 
„След като речникът е замислен като втора част на първия, не допусках, че може да има противоречие между двата тома - обясни тя. В изданието невинаги е спазено правилото глаголите да се посочват първо в основната им форма - в 1 лице, единствено число, сегашно време. Така например глаголите ехти и ечи са дадени в трето лице. „Какво е попречило да бъде като в речника от 2012 г.: ехтя, еча? Да, тези глаголи се използват предимно в трето лице, но това не означава, че нямат основна форма в 1 л. ед. ч. сегашно време. Основната форма трябва да бъде в речниците на първо място, освен ако глаголът няма други особености. Но при посочените глаголи няма основание да липсва формата за 1 л. ед. ч. сегашно време” - опонира на авторите Гайдарова. Такъв подход за нея е знак за липса на последователност и логика.
 
Проблемът обаче не е само в тези разминавания. Новото издание въвежда и някои диалектни думи като книжовни - например жмя (глаголът липсва в речника от 2012 г.), която е диалектна форма на жумя.
 
Доц. Гайдарова се натъкнала и на друго - някои думи са изпаднали от речника с глаголите (2016 г.), а ги има в изданието от 2012 г., и обратно. В новия правописен справочник са вписани като правилни глаголите тестувам и тествам. През 2012 г. е имало тествам, тестувам и тестирам. „Аз не харесвам формата тестирам, но на какво основание сега я няма? Не може да се каже, че новото издание е прецизирано, защото то е само продължение на предишното и е недопустимо втората част на нещо да опровергава първата, както и да  противоречи, отхвърля или допълва” - казва Гайдарова. В същото време е съгласна, че правилно е възстановен правописът на глагола избродирам, който в изданието от 2012 г. е избродирвам. Правилно е премахната и абсурдната форма от 2012 г. - срешвам се (т. е. сресвам се). Но така отново нормата не е единна и обърква, вместо да възстановява единството.
 
Съставителите на речника твърдят, че с цел да се пести място, до глагола в скоби е дадено (се), за да е ясно, че може да се използва и като възвратен. „Съгласна съм с това за глаголи като унижа (се), унизя (се). Но каква е логиката глаголът оказвам да е описан с цялата си парадигма два пъти - един път като оказвам (се) и втори път като оказвам се?” - пита Гайдарова. Тя допълва, че глаголите от трето спрежение нямат проблемни особености като тези от първо и от второ. „В предишните правописни речници бе представена парадигмата на глаголите от първо и второ спрежение, а на тези от трето - не, защото е елементарна. Така, ако в новото издание целта е била пестене на място, би трябвало да се „спестят”спрегнатите форми на глаголите от трето спрежение, както във всички други правописни речници досега.”
 
"От дефекта на речника от 2012 г. съставителите направиха 100-левов ефект” - обобщава Гайдарова. Според нея речникът е трябвало да излезе само в един том заедно с парадигмите на глаголите от първо и второ спрежение. Задължително би било и към всеки следващ правописен речник да има приложение, в което да са посочени единствено промените в нормата.
 
 „Речникът не е просто някаква книжка, в която се допускат правописни или пунктуационни грешки, обявени като печатни. Това е норма, закон и не може да има противоречия. Ако нормотворците не знаят нормата и не са единни в създаването и представянето , ние какво да правим? Как в момента да оценяваме еднозначно студентите, когато различните части на речника си противоречат?” - пита още Гайдарова.
 
Ето и още различия, които откри езиковедът доц. д-р Теофана Гайдарова при първия прочит на втория том на „Официалния правописен речник” от 2016 г.:
 
-          В речника от 2016 г. са дадени глаголите омилостивявам, омилостивя, умилостивявам, умилостивя. А според изданието от 2012 г. верният правопис на този глагол е само с У - умилостивявам.
 
-          Като дублети на буква О са представени омърлушвам и умърлушвам, а на буква У - само умърлушвам. В речника от 2012 г., както и във всички досегашни нормативни речници, издадени от ИБЕ към БАН, глаголът е изписан единствено с У.
 
-          В новото издание убегна и убягна са дублети, както и убегне ми, убягне ми.  В речника от 2012 г. е дадена само формата убегне ми.
 
-          Сега унижа (се) и унизя (се) са дублети, както и унижавам (се), унизявам (се). Според изданието от 2012 г. те са паралелни думи.
 
-          Речникът от 2016 г. дава като дублети дезинфекцирам и дезинфектирам. В изданието от 2012 г. са паралелни думи.
 
-          В тома от 2016 г. има само дялна , а в изданието от 2012 г. - дублети: делна, дялна.
 
-          В речника от 2016 г. има глаголи като деурбанизирам и дезурбанизирам. В 2012 г. липсват и двата, присъства само съществителното име дезурбанизация.
 
-          В  изданието от 2016 г. присъстват изтъркалям, изтърколя се, изтъркулвам (се), изтъркуля (се).  В речника от  2012 г. намираме изтъркалвам, изтъркалям, изтърколвам, изтърколя.
 
-          Речникът от 2016 г. въвежда дублетите магнетизирам и магнитизирам. В изданието от  2012 г. те са паралелни думи, а като дублети и в двата речника са изведени намагнетизирам и намагнитизирам.
 
-          В речника от  2012 г. са представени като нормативни глаголите отрудвам се (стр. 446) и утрудя се (стр. 637). В речника от 2016 г. и двата глагола липсват.
 
-          В изданието от 2016 г. повехвам и повяхвам са дублети, както и повехна, повяхна. В 2012 г.  дублети са повехвам и повяхвам, а повехна е само с е.