Скръбна вест! Отиде си светило в журналистиката

Тази нощ е починал легендарният врачански журналист Илия Борисов. Това пише "Конкурент".

Дългогодишен кореспондент е на "Работническо дело" и "Дума" във Враца , автор на "Икономически живот", "Строител", "Рудничар", "Учителско дело", "Поглед", както и на редица врачански издания, той и до днес спазва девиза си "Нито ден без ред".

Ветеранът на врачанската журналистика Илия Борисов щеше да навърши на 10 юли 90 години. С него си отиде една цяла епоха!

БЛИЦ поднася съболезнования на всички, които го познаваха и обичаха.

Спомнете си кой е Илия Борисов:

От март 1962 г. до 1991 г. е кореспондент на в. "Работническо дело" и "Дума". По неговите дописки, кореспонденции, фоторепортажи и проблемни материали, отпечатани в "Работническо дело", „Дума”, "Икономически живот", "Строител", "Рудничар", "Учителско дело", "Поглед", както и във врачанските вестници, може да се съди за развитието, подемите и спадовете в региона. Те са искрен и истинен летопис за Враца и Врачанско в един отрязък от половин век. Неговият девиз е: "Нито ден без ред". 

60-годишната всеотдайна дейност на журналиста, дългогодишен председател на журналистическото дружество в града и няколко мандата член на УС на СБЖ, е увенчана два пъти с наградата "Златното перо" на СБЖ и други високи отличия.

Неговата журналистика е отговорна, високо нравствена, свободна, дръзновена, пропита с усет за вярното и стремеж за пътища, далечни и несънувани, но винаги желани и търсени, създавали в душата му неутолима жажда да опознава тоя непознат и вечно променящ се свят.

Борисов притежава една от най-богатите творчески документации- в повече от 60 свитъка се съдържат над 11 500 собствени публикации, от които стотици материали за Враца и региона, събирани усърдно и последователно половин век, старателно подредени и подвързани. 

Голяма следа в обществената си дейност оставя като председател на Клуба на дейците на културата от 1975 до 1990 г. Във врачанския клуб са гостували по негова покана стотици български и чуждестранни творци и деятели на художествената култура. 

За него приятелите казват, че е от малцината истински родолюбци, които са останали верни на родовата памет, които не са продали своите идеали, не са целували господарска ръка. Благославя хляба и заспива с чиста съвест. Той е приятен събеседник и неизмеримо близък със своята човешка топлота, душевност, с обичта си към хората, която ни показва в творчеството си всекидневно.

В началото на 1991 г. го пенсионират шест месеца по-рано. „Първата година е много страшна. Ти си свикнал да работиш, да живееш „живия живот“ и изведнъж отиваш на бунището. Но минава, свиква се. Няма пенсиониран журналист“, казва си Илия Борисов и продължава неуморно да трака на своята любима пишеща машина.

През 2011 г. издава художествено-документалната книга „Врачански летописи“, свързана с неговата 80-годишнина.

„Най-ценното в живота е самият живот. Но той е обидно кратък! Кога литват годините и как сякаш невидима вихрушка ги отмята назад. По пътища, по остри завои, с изненади и надежди. И винаги в стремеж към хоризонти, които никога не достигаме. Който казва, че времето лекува, греши. Не е вярно. Но, така е на тази земя. Всеки си има своя край”, споделя философски журналистът.

Илия Борисов е носител на орден „Кирил и Методий“, на Наградата на Враца /2004 г/, удостоен е със званието „Почетен гражданин“ на Враца за 2011г/. „Враца остана в сърцето ми, тя е моето мило и малко Отечество. Винаги съм се връщал към нея и до края на живота си ще остана тук.“