Скръбна вест: Почина известен 56-г. бизнесмен от Югозапада

Иван Кьосев е издъхнал в столична клиника след няколкомесечна битка с коварно заболяване

На 56 години почина бизнесменът от дупнишкото село Баланово Иван Кьосев. Той е издъхнал в столична клиника след няколкомесечна битка с коварно заболяване, информира struma.bg

Днес от 13,00 часа е поклонението пред тленните му останки в параклиса, който той построи в двора на къщата си в Баланово след клетва пред Господ, който го дарил с трима синове.

Иван Кьосев е роден в Баланово. Завършва Тютюневия техникум в Дупница и ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. Собственик е на мощна строителна фирма, член на Камарата на строителите. Живееше в София, но беше дълбоко свързан с родното си село.

Съселяните му си спомниха, че със собствени средства им пратил сонда за питейна вода в двора на бившето училище, за да може цялото село да пие чиста вода. Издействал им и клетка на мобилен оператор, за да имат достъп до мрежата.

Преди 2 години той разказа за живота си като бедно момче от село до големия строителен бизнес:

„Бях беден като църковна мишка. Оженихме се и със съпругата ми отидохме да живеем в цигански квартал в София под наем само с дрехите на гърба ни и с малко посуда, дадена ни от родителите ми. Баща ми беше миньор, майка ми работеше в селската фурна, месеше хляб.

Започнах с продажба на имоти. Роди ми се син и го кръстих Николай, на името на баща ми. Изпратих жената и детето на село при родителите ми, защото квартирата беше мрачна, имаше и влага. Замогнах се малко и си построих гарсониера. Тогава те се пренесоха в София и започнах да се занимавам със строителство. Който мисли, че лесно се става богат, се лъже.

Тогава нямаше строителни материали. С мой приятел тръгнахме на шега в този бизнес. Не знаехме какво ни чака. Спали сме в тухларната фабрика в Луковит, да чакаме да се изпекат тухлите, товарихме ги и направо на строежа. Бяхме коректни и ни търсеха. Тогава имаше много работа.

Лека-полека бизнесът ми тръгна. През цялото време не забравих какво съм обещал, но чаках да натрупам капитал, за да мога да заделя и за черквата, която бях обещал преди години. Имаше много работа и изкарвах добри пари. Построих си няколко апартамента, вила и реших да си построя къща в родното ми село Баланово.

Едновременно започнах строежа и на къщата, и на черквата. Терена за черквата го купих от съсед. Исках черквата да е до родната ми къща. Оформих всички документи за изграждането и започнах. Наех перфектни майстори, които си разбираха от работата”.