Спомени от соца: 5 часа рязаха Георги Димитров, а новият му „мавзолей“...

Малко повече от десетилетие най-големият паметник на Георги Димитров в страната се извисява в центъра на Кърджали. 7-метрова бронзова скулптура насочена към „Белия кораб“, както наричат сградата на Общината заради архитектурното решение да наподобява крайцера „Аврора“.

„Да гледа какви ги вършат партийците там“, шегуват се кърджалийци в края на 80-те. През 92-ра Вождът поема последния път към новия си мавзолей, този на забравата, пише 24rodopi.com.

Откриването на монумента е грандиозно, пред стотици граждани. Самата Цола Драгойчева присъства на събитието на 14 юни 1980 година. Скулптор е Стою Тодоров, а идейният проект на съпругата му архитект Мария Милева.

Основата е поставена през април 1972-ра година. Докато бъде завършен целият комплекс, фигурата на Георги Димитров се съхранява известно време в армейското поделение, на чиито терени днес се намира парк „Арпезос-Север“, разказва Светла Михайлова, уредник в отдел „Нова и най-нова история на България“ в Регионалния исторически музей в Кърджали.

Идеята за мащабите на този паметник е на тогавашния кмет Димитър Милев. Откриването е и по повод честванията на 100 години от рождението на Георги Димитров, които ще бъдат отбелязани през 1982-ра.

12 лета по-късно паметникът е демонтиран. Годината е 1992-ра. При кърджалиеца Ахмед Шефки идва началник в „Озеленяването“ и му казва: „Трябва да махнем паметника на Георги Димитров“.

-Ама как?-пита Ахмед.

-Ей, така, как!-е отговорът.

Цяла бригада започват дейности….

Първият опит е неуспешен. Стрелата на крана не издържа на близо 4-тонната тежест и се огъва. На място пристига втори.

„Започнахме двама електроженисти да режем металните елементи под обувките на Георги Димитров, които държаха паметника. Дори бой щяхме да ядем. Събра се група хора „Какво правите бе?“, викат. Счупиха едната маска, дърпаха кабели.

Казваме им „Ние сме само работници, така ни наредиха“, разказва Ахмед. Близо 5 часа са нужни, за да отрежат металните елементи под обувките на фигурата. Както и 35 килограма електроди. Монументът е вдигнат и поема като покойник към „мавзолея“ на забравата.

„Получихме потупване по рамото след работата и пет дни отпуск“, спомня си Ахмед.

Тогава има предложение в Общинския съвет статуята да се претопи в завод и бронзът да се използва за изработване на… катинари. Идеята среща яростен отпор и след дълги дебати е отхвърлена.

Няколко години паметникът е в Историческия музей в Кърджали. След това е преместен.

„Монументът се съхранява, запазен е, пространството е защитено. Друг е въпросът дали това трябва да бъде съдбата на паметниците в страната, независимо на какви личности и с какво са свързани. Всеки паметник е белег на своето време, носи историческа памет. Дори и премахнат, той не заличава миналото, страниците от историята.

Не е възможно да се появят бели петна в историческата памет, някаква амнезия в обществото и даден период да се заличи, изтрие по този начин, защото това е желанието в този момент.

Съдбата на много подобни паметници е такава. А защо не се намери терен, където те да бъдат поставени, алея, като музей на соца в столицата. Лесно е нещо да се руши, трудно е да се запази“, коментира Светла Михайлова.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук