Странджа си отдъхна: Умря канибалът от Голямо Буково, който убиваше комшиите си и ги ядеше
Заради славата на Николай дори бежанците заобикаляха селото, когато мигрантският поток бе най-силен
67-годишният Николай Гьоргов, известен като канибала от Голямо Буково, е починал днес в дома си в селото. Той си е отишъл от естествена смърт, съобщава „Флагман“.
Повече от 20 години той бе едно от мистериозните страшилища на Странджа. Заради славата на Николай дори бежанците заобикаляха селото, когато мигрантският поток бе най-силен.
Десетки се изселиха от Буково заради него, а тези, които останаха и до днес не спят спокойно. Писаха подписки – институциите да си го приберат, за да не ги плаши и тормози. Обаче никой не ги чу.
Откакто селото, което е едно от най-красивите в Странджа, се обви със страшната слава на Канибала – Николай Гьоргов, посещават го само ловци.
Зловещата новина се разнесе в Бургас през 1995 г.: Бивш моряк, на име Николай убил двама свои съселяни и ял от вътрешностите им. Първоначално никой не повярва. Но от следствието и полицията потвърдиха. Бил шизофреник и смятал, че като яде човешки органи, ще живее вечно.
Истината била, че като моряк паднал и си ударил главата по време на рейс на един от корабите. Оттогава си останал у дома. Четял странни книги. И станало каквото станало. Ченгетата се изумили, като видели доказателствата, че наистина е ял от човешките органи на жертвите си.
След престъплението той лежа само една година в затвора в Ловеч, защото заради психичното си заболяване бе освободен и се завърна на село.
Бил си съставил дълъг списък кого трябва да изяде, за да получи неземна сила, но за щастие стигнал само до първите двама.
В списъка били все хора от Голямо Буково. Срещу имената им записал и „провиненията им“ - кой го излъгал, друг го обидил… Успява да убие една възрастна жена, която живеела в края на Голямо Буково, както и най-близкия си приятел Ангел Дзиров, с когото редовно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 – магазинерката на селото – Анита.
Гьоргов планирал убийствата да станат в една нощ. Но при горския ударил на камък – мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анита пък извадила същински късмет.
Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. Под №7 в списъка фигурирал отец Евтимий от голямобуковския манастир „Свети живоприемний източник”. Попът отначало си умираше от страх от Гьоргов, но после и той забрави всичко и даже редовно си пиеше кафето с него в селото.