Тайна на 16 века „изплува” под Царевец

Археолози откриха ранновизантийска базилика

Ранновизантийска базилика на 16 века разкри при проучванията си под Царевец археологът проф. Хитко Вачев. През 2014 г. той откри в древния квартал Френкхисар източно от крепостта Богородичен манастир от Второто българско царство. При тазгодишните проучвания обаче се оказало, че той е изграден върху по-ранна култова сграда с внушителни размери - 18 на 35 метра и все още не е разкрита напълно. 

"Издигната е в края на пети век и е съществувала до началото на седми век. За съжаление олтарната част е доста разрушена, но тя дава нова светлина за мащабите на ранновизантийския град, разпростирал се на хълмовете Царевец и Момина крепост", обясни проф.Вачев, цитиран от „24 часа”.

Това е третата базилика, която археолозите откриват в Търново, но първата извън крепостните стени. 

"През VЦVII век на хълма Царевец се развива селище, което по-късно прераства в укрепен град. Може да се счита за приемник на римския и древновизантийския град Никополис ад Иструм, който е бил епископско седалище. Поради затихване на функциите на Никополис ад Иструм епископският център се измества на Царевец. Според хипотезите става дума за древния град Зикидева. Твърде вероятно е епископът на Никополис и Зикидева да е служил в новооткритата базилика" разказва археологът. 

Амбициите на екипа му са през този археологически сезон да разкрие изцяло ранната сграда, върху която са вдигнати средновековна църква и манастир. Проф.Вачев смята, че ще са му нужни поне още 10 години проучвания, за да изясни цялостно манастирския комплекс, който се е простирал на около 6 декара. 

Значимостта му и фактът, че най-вероятно е царски от времето на Иван Александър, се потвърждават от находките при проучванията. В притвора на манастирската църква бяха открити гробове на аристократи, висш военачалник и духовник, както и богато погребение на жена в зидана гробница, за което една от хипотезите е, че е на българска царица.