Традицията е жива: Свинска сватба в Горно Лешко СНИМКИ

Свинска сватба в Горно Лешко освети дъждовната и мъглива събота на семейство Цуревци и техните гости, пише Struma.bg. Макар и скромно подобие на някогашните свински сватби, и сегашният празник протече с повечето от уталожените през вековете особености. Лозена, която върти дома на Цуревци с жреческо посвещение и все по-успешно изземва властта от майка си баба Санда, която скоро удари 90 години, разкрива: „Това си е традиция, във всяка къща преди и след Коледа се коли прасе. Канят се хора, които могат да помагат при справянето с животното – мъже при коленето и нарязването на едро и жени при по-тънката част – приготвянето за съхранение на месото през зимата“.
 

Мъжете пристигат рано и свършват „мръсната“ работа. Докато боравят с ножовете, посръбват ракийка, греяна, ако е студено, и обикновена – при по-топли утра. Междувременно замезват с мръвки, които пекат на жарава „крехко месце“ – както пояснява Лозена Христова-Цурева.

Разбира се, свинските сватби днес преживяват последните издихания, едва ли новото поколение ще продължи този празник. Обичаят е дълговечна част от културната традиция на българите. Благодарение на отгледаното с пословични грижи и любов прасе старите българи са преживявали зимите, а със свинските сватби са се разтушвали от тежкия труд, влагали го по полята и градините през топлите месеци. А защо сватби? Защото са се събирали съселяни и гости като за сватба на младоженци. 

Идеите на веганството и защитата на животните ще продължи да хвърля негласните си или законови възбрани, макар ежедневно по света да се избиват хиляди, милиони животни, от които се храним. Не знам дали щастливите живини, умъртвявани културно, се чувстват по-щастливи от прийомите на цивилизацията. А и дори Евангелието не налага възбрани над месоядството, да си спомним притчата за блудния син, чийто баща разпорежда в чест на неговото завръщане да се заколи най-угоеното теле. Въпрос на избор и предпочитание!

Както и да е, в България и в Благоевградско все още свински сватби събират хората на веселба и разтуха. Същото е при братята в РС Македония, както и при сърбите, известни особено в Шумадия като вещи свиневъдци. Преди години се завръщах с нова-стара кола от Австрия и в Сърбия качих на автостоп тамошен полицай. Разприказвахме се по балкански, човекът бе радостен, че отива в родното си село на свинска сватба.
 

Някога българските християни добивали от свинете месо, сланина, мас. Не хвърляли и кожата на животното, от нея правели цървули. Подобно е било при мюсюлманите, но добичето при тях е теле. На заколването и разфасоването на прасето присъстват хора, силни по тяло и със здрави нерви. При Цуревци това бяха домакинът Тодор Цурев, Верчо Джамбазки, Санде Салмов, Живко Шарков, Тони Шарков, Георги Цурев и Георги от Филиповци. Представител на кметската институция в Лешко бе Петър Велков, съпруг на кметицата Галя Велкова.

След тежката част празникът навлезе в същността си – всички, участвали в работата по справянето с животното, седнаха на маса в новата къща на Цуревци. Както е редно, веселбата започна с домашна гроздовица и салати, които спретваха и поднасяха чевръстите стопанки. Малко след това чиниите бяха изпълнени с пържени дреболии – бял и черен дроб, бъбреци, сърце, омешани с праз и черен пипер.

Накрая пристигна царят на ястията при свинската сватба – оризникът, опечен във фурна от същинско месо, ориз, кисело зеле, подправки и готварската любвеобилност на домакинята Лозена Христова-Цурева. Към тази неописуема вкусотия се добави руйното бяло и червено, но предимно червено вино, за да подпомага храненето и доброто настроение.

Е, в художествената си и веселяшка част свинската сватба на Цуревци не повтори някогашната традиция – да се пеят изворни песни и се играе сакралното четворно хоро. Музика имаше, но тя бе механична, по-отпусналите се от виното и ракията гласове пригласяха на изпълнението – пестеливо, но по-добре от никак.

В късния следобед дружината се разотиде по махалите – бащите и дедите им са го правили с коне, магарета и пеш, сега – с автомобили. Но вечерта част от най-мераклиите се завърнаха, за да спазят обичая да се пеят коледарски песни, като въведение към предстоящата Бъдни вечер.