Административният съд в Пловдив остави без разглеждане поредната жалба, подадена от бившия служител на Икономическа полиция Венцислав Караджов, който изтърпява наказание „доживотен затвор“ за убийството на своите родители Божура и Цветан Караджови. Този път Караджов е поискал по съдебен път да бъде възстановен на работа като бръснар в Пловдивския затвор, но магистратите отказаха да се намесят в решенията на затворническата администрация.
Хронологията на случая показва, че през септември 2024 година Караджов е бил назначен да подстригва и бръсне лишените от свобода в зоната за засилен надзор и охрана в Пловдив.
Година по-късно, през август 2025 г., той е бил спрян от работа и преместен в затвора в Пазарджик по разпореждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
След като Административният съд в Пазарджик отменя заповеста за преместването му, в началото на 2026 година Караджов е върнат обратно в Пловдивския затвор. Веднага след завръщането си той подава молба до началника на затвора с настояване отново да заеме бръснарската позиция.
Липсата на писмен отговор от ръководството е изтълкувана от лишения от свобода като „мълчалив отказ“, което става и повод за завеждането на новото дело.
Пловдивските магистрати обаче прецениха, че жалбата е неоснователна. В определението на съда се посочва, че макар затворниците да имат право на труд, законът не задължава администрацията автоматично да осигурява конкретна работна позиция.
Дали един затворник ще работи, зависи изцяло от свободните щатни бройки, спецификата на изтърпяване на наказанието, съображенията за сигурност и преценката на началника на затвора.
В мотивите си съдът отбелязва също, че Караджов е пропуснал да обжалва навреме самата заповед от 2025 година, с която е бил отстранен от длъжността. Поради тези причини производството е прекратено, а осъденият ще трябва да заплати и направените по делото разноски.
