Учителката, преборила левкемия, направи трогателно признание (ВИДЕО)

Кампанията се разви толкова лавинообразно, че повярвах още от самото начало, че ще успеем. Това призна пред Нова телевизия учителката Людмила Ангелова от Асеновград, която благодарение на своите ученици успя да победи левкимията.

За нея този 15 септември ще бъде много специален. Людмила Ангелова заболя тежко, но днес казва, че са я спасили вярата, любовта и помощта на нейните ученици. Госпожа Люси, както я наричат учениците й, премина успешно лечение в Германия и се надява, че от левкемията вече няма и следа, след като нейните ученици успяха да съберат 340 хиляди лева за животоспасяващата й операция. 

Тя е на 48 години. Незаменима е не само на децата, които е родила, но и зa учениците си. За 23 години през дневника й са минали стотици, а тя е останала в сърцата им. И името й е такова – Людмила.
Оказва се обаче, че даже когато искаме да даваме обич и грижа, това не зависи само от нас. По Великден миналата година тя разбира, че страда от левкемия.  Единственият й шанс е трансплантация в Германия на стойност 168 хиляди евро. По Великден, казват, стават чудеса. Учениците на г-жа Люси се заемат да го докажат.

За броени дни любимата госпожа по английски език от Асеновград става любима в цяла България. За лечението й са събрани 340 хиляди лева. Животът й е все така неоценим. Усилията на учениците й – също. Чудото не закъснява. Животът на любимата учителка е спасен.

На този 15 септември г-жа Ангелова ще прекрачи отново прага на класната стая и ще онагледи най-важния урок – за стойността на човешкия живот, човещината и благодарността. Няма никакво значение дали ще говори на български, или на английски. Нейните ученици и всички, които я гледат сега, ще я разберат.
Екип на „Събуди се” се срещна с Людмила Ангелова и нейни ученици.

„Кампанията се разви толкова лавинообразно, че повярвах още от самото начало, че ще успеем. Човек не трябва да губи вяра и надежда, че нещата ще се случат. Това е нещото, което помага да се пребориш с всяко препятствие. Всички вярвахме и никой не допускаше мисълта, че може нещо да се развие в друга посока”, каза Людмила.