Внушителните крепостни стени и високите кули на крепостта Велбъжд и днес създават усещането за непревземаемост. От бойниците се разкрива панорамна гледка към долината, която напомня за ключовото стратегическо значение на града през вековете и обяснява защо той неизменно е бил обект на интерес от владетели и армии, съобщава Нова телевизия.
От тракийско селище до римския град Пауталия
Началото на града е поставено още от тракийското племе дентелети. Истинският му разцвет настъпва с идването на римляните, които запазват тракийското име и превръщат селището в Пауталия – важен административен и лечебен център. Тук е изграден вторият по големина Асклепион на Балканския полуостров – мащабен комплекс от храмове, бани и помещения за лечение, използващи минералните извори в района. По думите на Мирослава Таскова от Регионалния исторически музей в Кюстендил, Пауталия се утвърждава като средище на медицината и култа към здравето в римската провинция.
Средновековният възход на Велбъжд
През Средновековието Велбъжд се превръща в град с изключително значение. Той е присъединен към българската държава от хан Крум, а след покръстването при княз Борис I се утвърждава като важен епископски център. По време на Втората българска държава градът преживява икономически подем, преди да попадне в сложния водовъртеж на балканските политически конфликти.
В началото на XIV век районът е завладян от сръбския крал Стефан Милутин, женен за българската принцеса Анна Тертер. Кулминацията на напрежението между България и Сърбия настъпва през 1330 година, когато край Велбъжд се разиграва съдбоносната битка, променила баланса на силите на Балканите.
Битката при Велбъжд и съдбата на цар Михаил Шишман
Българските войски, водени лично от цар Михаил III Шишман, са разбити от сръбската армия, командвана от престолонаследника Стефан Душан. Царят е тежко ранен и умира малко по-късно, а поражението бележи началото на политическа дезинтеграция и феодален разпад в българските земи.
Според местна легенда Михаил III Шишман е погребан в църквата „Св. Георги“ в Кюстендил – най-старият запазен средновековен храм в района, изграден през XI век. Историческите извори обаче сочат, че гробът му се намира в „Св. Георги“ в Старо Нагоричане. Въпреки това, открит средновековен гроб край кюстендилския храм поддържа легендата жива, макар и без доказателства за царски гробен инвентар.
„Св. Георги“ – духовната памет на града
Храмът „Св. Георги“ е изключителен пример за византийски кръстокуполен храм от императорски тип. Той е бил част от по-голям манастирски комплекс и е изписван на няколко етапа между XII и XIV век. Сред най-ценните стенописи са сцената на Златоустовата литургия, изображенията на светици – застъпници за жените, както и сцената с видението на свети Евстатий.
Особено ценни са над 280 графита и надписа, оставени от обикновени хора. Те представляват уникален исторически извор, който разкрива детайли от ежедневието, вярата и културата на средновековния човек.
От Велбъжд до Кюстендил
В средата на XIV век севастократор Константин Драгаш създава Велбъждкото деспотство, което при синовете му се простира между Вардар и Струма. Османското нашествие обаче слага край на независимостта. През 1428 година градът окончателно е завладян и по-късно приема името Кюстендил, за което се смята, че произлиза от името на Константин Драгаш.
Крепостта е разрушена, а градът се превръща в ориенталско селище, но запазва значението си на балнеоложки център. През XVII и XVIII век Кюстендил неведнъж става арена на въстания и военни действия, включително по време на Австро-турските войни и въстанието на Петър Карпош.
Какво следва след вековете на изпитания
Въпреки многократните превземания и разрушения, градът съхранява паметта за своето величие. Българското население постепенно се завръща, а в края на януари 1878 година Кюстендил е освободен. Така градът отново заема своето място като символ на историческа и духовна приемственост – наследник на славния Велбъжд и древната Пауталия.
