За разлика от Айфеловата кула в Париж или Колизеума в Рим, новата „атракция“ на Благоевград е доста по-скромна — стар диван, поставен артистично до контейнер за смет на тротоара, до масичка от тухли. Снимката се разпространи в социалните мрежи, където Лена Ст реагирала на гледката не с възмущение, а с чувство за хумор. В действителност обаче мястото е тротоар, по който трябва да минават хора — майки с детски колички, възрастни хора и хора в инвалидни колички.
Туристически справочници и пътеводители
Не става дума точно за шезлонг. По-скоро за диван, преживял неща, за които предпочита да не говори. Но е поставен толкова артистично, че човек почти очаква някой да седне на него, да отвори книга и да поръча мохито.
Дизайнът също е впечатляващ — масичка от тухли, контейнер с „панорамна“ гледка, а тротоарът просто участва в цялата композиция.
Снимка на гледката се появи в социалните мрежи, където Лена Ст решила да я приеме не с гняв, а с чувство за хумор.
„Градо верно зе да става туристически център. Море ли? П-ф-ф-ф! Елате си у Джумаята!“
После въображението ѝ отива още по-далеч. Според нея гледката спокойно може да мине за градска арт инсталация, достойна за ценители на съвременното изкуство. Тя дори признава, че за миг се е изкушила да стане част от експозицията като „one minute sculpture“, но нямало кой да я снима.
Тук обаче шегата свършва, защото този „плаж“ всъщност е тротоар — място, по което трябва да минават хора: майки с детски колички, възрастни хора, хора в инвалидни колички. Вместо това те се налага да заобикалят композицията, която някой явно е решил да подреди не в галерия, а насред улицата.
Към момента няма официално потвърждение за позиция на общинската администрация в Благоевград по случая с тротоара и контейнера.
Понякога градът сам създава най-добрата сатира. Не са нужни сценаристи. Не са нужни актьори.
Достатъчни са един стар диван, няколко тухли и усещането, че вече никой не се впечатлява, когато тротоарът постепенно започва да прилича повече на склад, отколкото на място за хора. Това вероятно е и най-тъжната част от цялата „инсталация“.
