Водопадът Бигора - място, сътворено от боговете!

Имал съм невероятния късмет да познавам и посещавам това място цели 69 години. В съседство с реката и водопада моите баба и дядо по бащина линия имаха наблизо къща и кошара. Там през лятото отглеждаха животните си. Обработваха и нива към 10 дка с царевица, жито, овес, ечемик, картофи. Имаха и зеленчукова градина до самата река Пресадска, която е приток на река Златица.

Още когато съм бил на 3 дни, родителите ми ме отнасят там, за да помагат на баба и дядо в земеделските работи. Като дете ходех с баща ми и брат ми Найден с козичките ни (към 30 - 40). Припках по белите скали, беряхме диви кокичета и син люляк.

Помагах на баща ми в пчеларството. Родителите ми имаха към 10 кошера, а там работа има по всяко време. През лятото беряхме сливи (жътварки), диви круши и киселици (ябълки). Къпехме се във вировете. Понеже не можех да плувам, баща ми ни връзваше на кръста кратуни, на мен и брат ми, за да не потънем във водата.

Ловяхме риба - пъстърва, мряна, раци

Боги Леонтев - доайенът на туристическото движение в Мездра, също беше с нас.

Като младежи ходехме с приятели до там. Веселяхме се. Печахме си мръвки на керемида. Палехме огън до реката, питиетата изстудявахме във водата. Едно магаре ни изкарваше до там напитките и храната и купонът започваше. Спомени, спомени...

Точно те ме накараха да организирам поход до това богоизбрано място. Младежи от Зверино бяха почистили района около водопада. Бяха монтирали мостче над реката, поставили маса и пейки. Предстои да маркираме пътеката до там и да поставим указателни табели. 

И така, на похода до Бигора дойдоха 71 човека. Като се започне от малките дечица (най-малкото само на 3 години и половина), дошли заедно със своите родители, и се стигне до 90-годишни мъже.

Свалям им шапка и им се покланям до земята

Това са истински родолюбци. Хора, за които българското, родното е всичко. Поетът и писател Иван Алексиев написа стихотворение, докато стигнахме до водопада. 

След като се полюбувахме на красотата и снимахме, седнахме на обща трапеза край водопада. Включиха се майстори на скарата, питиетата идваха охладени от реката. Всички бяха весели и щастливи! Не ни се тръгваше от там. 

Обещахме си да идваме по-често до това божествено място. Да пазим природата такава, каквато я намерихме. Да показваме красотата и на други хора. Хора, които ценят и обичат природата!

Борис КРЪСТЕВ, с. Зверино

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук