Вуйчото на прегазения Петьо: За погребението детето беше буквално скърпено
Роднините на детето искат прокуратурата да изготви бързо обвинителен акт и да не връща книжката на шофьора убиец
За погребението детето беше буквално скърпено. Не мога да разбера защо Пъков е навлязъл в насрещното, не зная дали е правена алкохолна проба, Петьо беше едно малко рибарче, весело и жизнерадостно дете. Това заяви пред „Вяра” Кристиян, вуйчо на прегазения хлапак Петьо в Панагюрище.
„Искаме справедливост и бързо съдебно производство срещу Цветан Пъков – убиеца на Петьо от Панагюрище”, заяви вуйчото на детето Кристиян Райнов. Малкият Петьо, който беше пометен и убит на място от колата на пазарджишкия бизнесмен, има роднини в Дупница, които стартират подписка срещу убиеца и в региона.<br /> <br /> Те искат прокуратурата да изготви бързо обвинителен акт и да не връща книжката на шофьора убиец.<br /> <br /> „Сега единственото, което може да ни помогне, е гражданската позиция на хората, общественото мнение, за да се надяваме на справедливост. Затова правим подписката. В Панагюрище тя вече е подписана от доста хора. Пускам я в София, в Благоевград, сега и в Дупница. Надяваме се на подкрепата на хората, за да не му се размина на Пъков. Бабата на детето Росица Колибанекова е от Дупница. Прабабата Божура Медарска живее от близо 50 години в града. Детето е идвало тук за празници, за ваканции. Той много обичаше да парка. За нас сега е важно да съберем с подписката подкрепата на хората, за да не може Пъков да се измъкне. Това ще подкрепи и семейството, няма да спре мъката, но все пак е някак по-лесно да знаеш, че има някаква подкрепа. Имаме нужда от гласност и подкрепа”, разказа потресеният вуйчо, който е братовчед на майката Десислава Гевечанова.<br /> <br /> „Майката Деси прекарваше тук ваканциите. 6 години учи в Благоевград и беше все тук с детето. Аз я посрещах, изпращах, готвех й. Дъщеря ми Росица, като си вземеше отпуска, и тя идваше тук да помага и да се грижи за Петьо, и другата му баба Диана от Панагюрище е идвала да помага. И така го изгледахме Петьо, докато майка му учеше в ЮЗУ”, разказва през сълзи прабабата Божура.<br /> <br /> „При инцидента детето е било с баща си Петър Гевечанов, семейство държи кафене и автомивка на главната улица в Панагюрище. Малкото братче на Петьо – Ники е на 2 години, майката е била с него тогава. Бащата е трябвало да влезе за една минута в кафенето. След което чул удара и изскочил да види какво става. Той дори не е имал време да реагира, не е имал време да се разправя с въпросния Цветан Пъков”, каза Кристиян. <br /> <br /> Той уточни, че 44-годишният Пъков върти бизнес с камиони и отрече бащата Петър да е бил в приятелски отношения с бизнесмена. След като бащата излязъл от кафенето, вече било късно и нищо не е можел да направи, детето е починало на място. <br /> <br /> „В града се говори, че шофьорът се е движел със 140, но много версии излязоха. Знам, че е минал и в насрещното, дефакто е влязъл в лявата лента, блъснал е детето, имало е и очевидци на случая. Бащата веднага се е затичал да го вземе. То е било абсолютно размазано, видял е детето си размазано. Каза, че веднага след инцидента Петьо вече не е имал пулс. Откарват го в Спешна помощ, но нищо не е било възможно да се направи. Детето е летяло над 60 м, гледката е била страшна. Като видях детето в ковчега, то нямаше нищо. Беше абсолютно скърпено, кожата му беше оцветена в много цветове, имаше дупка в главата, цялото издрано”, описа ужаса Кристиян и добави, че след инцидента Пъков слязъл от колата и се държал нагло.<br /> <br /> Бащата Петър питал: „Какво направи, бе човек, утрепа ми детето”. А той му отговорил: „Какво да направя”. <br /> <br /> Това са били думите му, след като е сгазил едно дете. Петьо сега трябваше да е в първи клас. Ходеше на детска градина. Беше страшно палав, весел, обичаше да танцува, да се смее, да се закача. Всяко дете е весело, но той беше Денис Белята. Но не е карал колелото си на платното. Като се случи нещо толкова ужасно, някак по-леко е, като мислиш, че е инцидент, че детето не е пресякло правилно, че е изскочило пред колата или нещо друго. Много по-тежко е да знаеш, че това е убийство. <br /> <br /> Петьо си е карал колелото до тротоара. Там е населено място, има къщи, има кафенета, ограничението е 40 км. Колата – бял джип Q7, блъска детето и то умира на място. И това е. Те са го откарали вече мъртво в болницата. След този удар Петьо не е имал никакъв шанс. Хората коментират, че ако Пъков е карал с по-малка скорост, е могло нещо да се направи. Петьо толкова обичаше това колело”, каза още Кристиян. Той уточни, че Петьо не е бил дете, което ще щукне по улицата. <br /> <br /> Двамата са карали заедно колело и детето винаги го е слушало, когато му се казва да кара по тротоара, да не пресича улицата докато не дойде с него. И той винаги го изчаквал.<br /> <br /> „Петьо много обичаше да идва на гости в Дупница при прабаба си. И той, и цялото семейство, са от Панагюрище, но много обичаха да идват тук. В деня на инцидента си писахме с лелята на детето Виктория, която е на 16 години. Тя има рожден ден на 27-и. Няма да го празнува, естествено. Искаше пролетта да дойде на гости в Дупница. Семейството е съсипано. Майката Десислава е много зле, на лекарства е. Тя в момента няма сили да погледне по-малкия си син, а трябва да е силна точно заради него. Бащата Петър се опитва да се държи, но Деси е рухнала. На погребението тя не искаше внимание, тя просто беше съсипана. Галеше детето и ронеше сълзи. Беше тиха, свела глава и гледаше Петьо, не погледна хората. Когато я видях в дома й преди погребението, погледът й беше празен. Детето беше убито, но с него Пъков уби цялото ни семейство. Майката на Деси – Росица Колибанекова е учителка, има тази година клас с абитуриенти и само ще ги изпрати, няма да ходи на тържеството. Цялото семейство е много активно. Ходят по екскурзии, мероприятия. За погребението горе-долу се държаха, но вкъщи беше страшно. Пред хората се държаха, пак много страдаха, но се държаха.<br /> <br /> Това е едно дете, отгледано със страшно много любов, много трудности, защото когато Деси го роди, беше много млада, учеше висше. И за да може да завърши, получи много помощ от роднините. Петьо беше дете, което искаше много внимание. И в един момент всичко отиде на вятъра. Близките сега се надяваме, че те имат по-малко дете, което де ги крепи. Но то няма да има спомен за батко си. Аз съм виждал много неща в живота си, макар да съм още млад, но това да видиш майка в това състояние… Братовчедка ми е само на 24 години и вече е почернена. Бащата е на 27 години”, не може да повярва Кристиян Райнов.<br /> <br /> Роднините разказват, че Петьо е бил много лъчезарно, игриво, палаво дете, обичащо живота. Обожавал е да лови риба с баща си, да кара колело, да играе с топка. „Това беше едно малко рибарче. Много весело, като чуеше музика, веднага ставаше да танцува. В детската градина играеха танци, учеше английски. На погребението му дойдоха учителките, при които трябваше да бъде в първи клас. Дойде учителката му, при която в деня на погребението беше на урок по английски, ходеше и на частни уроци по английски. Петьо не можа да отиде на урока”, представя племенника си Кристиян.<br /> <br /> „Той като дойдеше у дома, започваше да търси играчките. Знаеше къде, още на 2 годинки си ги намираше. Последно го видях на Нова година, бяха ходили на Боровец и минаха да ме видят”, спомня си прабабата на момченцето.<br /> <br /> „Аз много често летя по работа, пътувам и го лъжех, че го гледам от самолета дали слуша. Баба му ми е разказвала, че той като види самолет, започва да вика: „Вуйчо, аз слушам”. На погребението му казах, че вече той ще ме гледа отгоре. Сменихме си ролите.<br /> <br /> Цяло Панагюрище е потресен, хората плачеха по улиците, хора, които не познаваха семейството. Детето е било на тротоара, на бордюра, той навлиза в другата лента в насрещното и го блъска. Аз не мога да разбера и никъде не става ясно защо той е навлязъл в насрещното. Не зная дали изобщо е правена алкохолна проба. При последната му катастрофа не му е направена проба за наркотици.<br /> <br /> В Панагюрище като цяло градът е като една малка мафия. Ние за Дупница си говорим, но там е още по-зле, защото е абсолютно затворен кръг и е като в Дивия запад. Полицаите колят и бесят и по-заможните могат да си позволят да са безнаказани. <br /> <br /> В самия град има много други фрапиращи случаи, за които съм чувал. Вече на хората им е писнало. Иначе местните са родолюбци, много гостоприемни и много добри. Но там си има една прослойка хора, които си мислят, че те колят и бесят”, описва Кристиян ситуацията.<br /> <br /> Срещу Пъков има повдигано дело за опит за унищожаване на чужда собственост. След инцидента с Петьо се появиха двама души, пострадали на пътя след сблъсък с бизнесмена, отделно той има още 20 акта. А последните двама пострадали се оказва, че изобщо не се водят, защото не са подавали жалби.<br /> <br /> „Това сигурно означава, че има още много неща, които са му се разминали. Сега просто ще изникват. Ние не се страхуваме, семейството няма какво повече да губи. Леля ми Роси – бабата на Петьо, тъжи за почернената си дъщеря. Братовчедка ми тъжи за детето си. Свекърва й Диана е почернена. Тя е силна жена, гледала е Петьо от малък, съкрушена е. Те са едно задружно семейство. Майката и бащата на Петьо са млади, но се скъсваха от работа. Те са адски отрудени. Петър и Десислава работят на две места, само и само да осигурят децата си. Петьо беше едно задоволено с всичко дете. Но родителите му много помагаха. Дариха например телевизор за детската градина на Петьо. Помагаха и на някой закъсал. Леля ми Роси е най-добрият човек, когото познавам. Тя е от този тип хора, на които животът им минава, живеейки за другите. Тя преподава на сираци. Помага на сирачетата да си намерят работа, след като станат пълнолетни. Помага на кой с каквото може – на закъсали, и точно на нея да се случи. А ние си мислим, че на добрите хора не може да се случи подобно нещо. Не е така. И за братовчедка ми не мога нищо лошо да кажа. Те са семейство еталон, сега целият град ги гледа като една почернена фамилия. Те всъщност са”, каза Кристиян.<br /> <br /> „На такова погребение не съм била. То беше венци, то беше цветя. Попът имаше следващ ангажимент и го отложи, защото хората не можеха да минат. Целият град се изсипа. Колони, колони от хора дойдоха. Погребението продължи до 17 часа”, допълва го баба му Божура.<br /> <br /> „С леля ми Роси си говорихме, че нашето дете стана курбан, дано да няма следващо. Всички трябва да се борим за по-строги наказания, защото законът предвижда наказание от 0 до 3 години. И аз не мисля, че има човек, който ще каже, че това е нормално наказание за отнет човешки живот. Тези 3 години добре, но братовчедка ми никога няма да е щастлива вече. Леля ми ще се съсипе покрай нея”, тъжно завърши Кристиян.<br /> Тази година за рождения си ден през септември Петьо мечтаел сам да си организира тържеството. Хвалил се, че ще празнува като големите в заведение. Нямало да е детски рожден ден./БЛИЦ <br />