За тази аномалия в смолянското село Търън говорят всички
Нямаме миграция - младите си живеят тук и имаме 45 деца в детската градина, 80 ученици в школото, посочва кметът
„Нашите села са най-хубавите, ама… няма ги хората. 7 от всеки 10 са в чужбина. Иначе въздух, красота, спокойствие, чиста храна“, казва мъж от родопско село.
Общо взето картината е почти еднаква навсякъде. С малки изключения.
„Много хора купиха стари къщи, ремонтираха ги, вдигнаха се на места нови. Има хора от други краища на страната, които са се сдобили имот, но повечето са от Кърджали.
През уикенда е пълно с народ. Някои дори са избрали да живеят тук и всеки ден пътуват до областния град и вечер се прибират заради близкото разстояние“, коментират в чернооченско село.
По документи се водят около 800 жители. Реално обаче живеят около 250. Всички останали са зад граница. Над 500 души.
Тъжната действителност в единственото желязно село у нас
„Десетки са в Западна Европа, някои дори с цялото семейство. Децата учат в чужбина. Други са се изселили в Турция. Но през лятото голяма част си идват“, споделя кметът на момчилградското село Нановица, цитиран от 24rodopi.com.
Има обаче и такова село в Родопите. От което младите не бягат към чужбина, а напротив-заселват се дори и чужди. Едва трима са „гурбетчиите“ в смолянското Търън. Пришълците не са дошли да работят, а да споделят здравословния начин на живот с местните.
„Има търсене на имоти. Три стари къщи са продадени. Купени са от бургазлия, варненец и британец“, споделя пред екип на „Родопи voice“ кметът на Търън Явор Говедаров. Едноетажни сгради за по 10-20 хиляди лева, необитаеми от години. Друга къща пък била спазарена за 50 000 лева.
БГ аномалия: В това затънтено село се продават имоти за стотици хиляди евро, а хора няма СНИМКИ
„Нямаме миграция. Младите си живеят в селото. Имаме 45 деца в детската градина, 80 ученици в школото, като само двама от тях са от околни села“, посочва кметът.
Младите работят в близките градове Смолян и Мадан. Не се занимават със земеделие и животновъдство. Добитъкът в Търън е скромен на брой, отглеждан предимно от възрастни хора. Земите не се обработват, превърнати в ливади.
„Когато ги връщаха навремето имаше спорове, конфликти, роднини се караха помежду си. Към днешна дата няма кой да ги работи“, допълва кметът.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук