Животът на изгонената с решение на общото събрание на блока баба Марийка се превърна в кошмар!
Животът на баба Марийка се е превърнал в същински кошмар, след като съседите я изхвърлиха от дома й след общо събрание заради мръсотия.
84-годишна жена от Пловдив вече живее на улицата. Както БЛИЦ съобщи, след многобройни опити да накарат Марийка да почисти дома си комшиите й свикали общо събрание и решили да я изгонят. „Превърнала е апартамента в бунище. Цялото стълбище мирише на котешки фекалии, а воня прониква и в съседните апартаменти, разказват съседите.
Комшиите помнят Марийка като чиста и приветлива жена, но след като мъжът й починал преди 20 години, жената се изолирала. Децата й спрели да я посещават и така, останала сама, пловдивчанката започнала да прибира в дома си улични котки. Заради десетките животинки и мръсотията от тях комшиите й решили да я изгонят. Така 84-годишната жена остава на улицата.
„Живее под терасите на съседен блок. Не смее да се прибере преди полунощ, защото младежите от квартала са си намерили ново забавление да хвърлят камъни по нея, твърди във Фейсбук Георги Сербезов, който подал сигнал до полицията, че в апартамента на жената има 4 котки. След като напуснала дома си, пловдивчанката се връщала тайно вечер, за да храни животинките.
„Малко по-късно отново незнайно кой "заковава" вратата й с видии, на които отрязва главите и набива една в патрона на бравата. Няма влизане“, разказва в социалната мрежа Пенка Попова.
Така животните на бездомната Марийка остават заключени в апартамента, заради което природозащитници алармират полицията. Сега, докато природозащитниците търсят дом за 4-те котки, пловдивчанката Марийка спи на улицата.
„В подобни случаи търсим близки и роднини, а ако няма такива, настаняваме нуждаещия се в социална услуга, обясни пред „Монитор“ шефката на дирекция „Социално подпомагане“ Донка Аргирова. Така, ако Марийка пожелае, може да бъде настанена в център за временно настаняване за 3 месеца или в старчески дом. Социални служители признават, че голяма част от случаите, бездомните не желаят да се разделят със скитническия живот и избират да спят на улицата, вместо в специализирана институция.