Албена Михова пред „ШОУ”: Искам бебе, търся мъж

Албена Михова е една от най-добрите ни комедийни актриси. Наследява професията от родителите си Яким и Нели. На 13 години се сбогува с майка си, а две години по-късно умира и баща й. Хората, които й помагат, са съседите от шестия етаж, които я спасяват от настаняване в сиропиталище. Животът на Албена е низ от драми и трагедии. През 1999 г. ражда сина си Мартин, а бащата ги изоставя пред родилното. Преди около година преживя и тежка раздяла с приятеля си Тома, победител в „Мюзик айдъл”, който не успял да приемe сина й. В момента обаче е лудо влюбена, макар да пази ревниво твърде личния си живот. Специално за „ШОУ” Михова разкрива душата си в една емоционална изповед:

<strong>- Албена, преди няколко дни беше рожденичка и се питам дали ти остана време да отбележиш празника? </strong><br /> - Точно на този ден нямах никакви ангажименти. Отпразнувах го със сина си и приятели. Вече са по-тихи моите мероприятия, може би, защото и умората си казва думата. Тази година празникът ми се падна в понеделник и просто през седмицата нямам сили. Годините не ми тежат, това са нормални неща, част от природата. Е, организмът започва все по-бързо да се уморява, но това е в реда на нещата. <br /> <strong><br /> - Страхуваш ли се от болести? Преди време беше казала, че не смееш да отидеш на доктор, за да не се окаже, че имаш рак...? </strong><br /> - За тези болести всеки се страхува да отиде на лекар, вече и при мъжете стана опасно. Но не се страхувам вече, смела съм и е по-добре да отида да се прегледам. Ако ми има нещо<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> да ме хванат навреме и да ме излекуват</strong></span><br /> <br /> Не съм болна от нищо, слава на Бог. Преглеждам се редовно. <br /> <strong><br /> - Кое отчиташ като най-голям успех до момента в живота си? </strong><br /> - Безспорно това е, че съм родила дете и съм успяла да го отгледам. Много ми е добро момчето, възпитано, работливо, учи си самичък, никога не съм му помагала с уроците. Гордея се много с него и смело заявявам, че той е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота. Разбира се, имам и любовни неща, но те винаги са били на второ място. Детето е най-важно. <br /> <strong><br /> - Спазваш ли някакви ритуали, преди да се появиш на сцената? Суеверна ли си и от какво е страхуваш и пазиш? </strong><br /> - Не се страхувам, но преди да изляза на сцената, винаги се прекръствам и се моля всичко да мине добре и да се представя блестящо. Хубаво е човек да се прекръсти в такива моменти, както се казва - Господ напред и ние след него. Но аз се притеснявам много повече, когато ме гледа някой познат. По-освободена се чувствам пред непозната публика. Понякога вярвам в магии, но зависи от настройката ми в дадения момент. Но не съм имала чувства, че съм жертва на черна магия. Аз имам много познати, които могат да гледат в бъдещето, без да се занимават с това. Всеки си има някаква дарба, но не съм се възползвала и да ги разпитвам за неща, които ми предстоят. Предпочитам да не знам какво ще се случи, че и без друго не ми е лек животът. Остава да науча и занапред какво ще се случи и още повече да ми тежи. <br /> <br /> <strong>- Какво ти даде и какво ти взе актьорската професия?</strong><br /> - Взе ми много време, което можех да прекарам с детето си. Даде ми обаче допир с публиката, да зарадваш някого, да те харесват и да ти пляскат. Обожавам да гледам усмивките на хората, които са дошли да гледат моите представления. Радвам се, че успявам да го направя.<br /> <br /> Популярността никога не е била важна за мен. Харесвам обаче, когато хората по улиците ме спират и ми казват колко много ме харесват.<br /> <br /> Питат ме защо напоследък не се появявам на екран, защото свикнаха с предаванията, които правехме с Маги Халваджиян. За мен не са важни и наградите, които се дават постоянно. Някои си мислят, че &bdquo;Аскеер&rdquo; и &bdquo;Икар&rdquo; са голямо признание, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тази статуетка мен не ме радва</strong></span><br /> <br /> В повечето случаи тя се дава, защото някой е решил ти да я вземеш. Важно е какво правиш на сцената, имаш ли допир с публиката и тя харесва ли те, също така да си разпознаваем. Аз съм все още и се надявам да бъда още дълго време, независимо по какъв начин. Аз съм актьор и имам много поприща. <br /> <br /> <strong>- Животът ти обаче не е само цветя и рози. Минаваш през доста тежки лични моменти. Как превъзмогваш всичко това, че винаги да си така широко усмихната? </strong><br /> - Когато съм с хора навън, просто не мисля за тези лични неща. По-скоро мисля за това какво ме свързва с тези хора, а не да ги натоварвам с моите лични трагедии. А това не е и полезно за тях. Не трябва да се знае всичко за всеки. Аз не обичам да слушам такива неща и съответно не го приемам и към мен. Прекаленото любопитство не води до добри неща. Слагам една маска пред хората, аз съм актьор и трябва да скрия тези неволи. Нямам право да натоварвам другите хора с моите проблеми. Особено пък не трябва да пренасяш личните неща на сцената и по някакъв начин да се издадеш, че имаш драма в живота си или че някой те е ядосал, нито пък да издадеш някой гаф. Професията те учи на тези неща. Има колеги, на които им личи, не могат да преодолеят този момент. <br /> <strong><br /> - За жалост доста хора не могат да се справят с такива препятствия и посягат към алкохол и наркотици, дори на живота си. Минавало ли ти е през ум такова нещо? </strong><br /> - Има такива случаи в нашите среди, защото актьорите сме много раними същества, много крехки и е нормално да стигат до такива крайности. За мен това е нормално. Животът е много тежък и труден извън театъра. На сцената е друго - там е магия. В никакъв случай аз не бих се отдала на подобен порок, при мен няма такива скандални решения и мисли. Не съм толкова отчаян човек, колкото си мислят някои хора. Независимо от трагедиите в живота ми, аз си ги преживявам много мъжки и достойно. Голям пич съм! Успявам да се справям с тези неща и не ми пречи. Не искам да се занимавам с такива работи и виждам, че синът ми е същият като мен, което ме радва. <br /> <br /> <strong>- На колко години стана синът ти Мартин? Може ли да се каже, че той също има трудно детство, след като израсна без баща? </strong><br /> - Не е трудно детството му. Той се вижда с баща си всяка седмица, да не кажа през ден. Той си има и друго семейство, Марти си има брат и сестра. Виждат се редовно, пътуват, ходят по почивки. Той си живее един нормален и пълноценен живот, а това, че <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> ние не живеем заедно с баща му</strong></span><br /> <br /> няма никакво значение. Голямо ми е момчето вече, стана на 17 г. Мисли вече за кандидатстване и за мое най-голямо съжаление се е насочил към моята професия. Общо взето, каквото му е писано на човек - това прави... <br /> <strong><br /> - Защо казваш &bdquo;за голямо съжаление&rdquo;? Не се ли радваш, че ще върви по твоите стъпки? </strong><br /> - Актьорите избягват да правят децата си такива, защото знаят през какво минаваме и колко е трудно, работиш с цялото си чувство и не винаги си спокоен. Опитваме се да предпазим нашите деца. Честно ти казвам, не съм чула актьор да иска детето му да наследи неговата професия. Повечето гледаме да насочим децата си към компютри, архитектура и професии, където се изкарват пари. Нашата професия е ниско платена в България и това е една от причините да не искаме децата ни да стават актьори. Отделно личен живот почти няма. Напоследък само пътувам, не мога да се прибера и да оправя малко. Толкова съм зает човек, което, от една страна, много ме радва, но, от друга ме, тормози. <br /> <br /> <strong>- Руслан Мъйнов ти е подал ръка преди години, нали така? Откъде се познавате с него? </strong><br /> - Много хора са ми подали ръка, не е само той. Руслан ми се обади на рождения ден трети (смее се). Много си ме обича, като брат ми е. Може да не се виждаме всеки ден, но като се чуем, ще кажеш, че вчера сме били заедно. Толкова сме близки, че знаем кой за какво говори и за какво се бори. С него дори сме живели под един покрив, но вече не помня коя година беше. Започнахме да живеем заедно, защото по това време заработихме при Слави, а Руслан имаше кола и да ходим заедно на работа. Нали знаеш, че при Трифонов не се закъснява и трябваше да сме стриктни. Аз нямах кола и му <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> предложих на Руслан да си вземем квартира</strong></span><br /> <br /> Пък и не можехме вече да останем на общежитие, защото там не можехме да се съсредоточим към работата си. Знаеш какво е, хора минават и крещят, нонстоп има купони. Ние вече работихме и трябваше да се съсредоточим малко по-сериозно. Много ни беше весело съжителството, един безкраен купон. Много весело беше, но беше... <br /> <br /> <strong>- Вероятно темата за бившия ти приятел Тома не е много приятна за теб, но искам да те попитам дали той се разбираше с Марти? За всичките тези години успяха ли да строшат ледовете и той да се прояви като баща? </strong><br /> - Никога това не може да се каже за него! Тома не можеше да възприеме сина ми, дори изпитваше ревност от него. Хич не му беше лесно и на детето да свикне. Нямаше вариант Тома да свикне, че имам дете. Това беше един основен проблем. Винаги съм била в средата на всичко това и много ме е тормозило. Вече съм го решила този проблем. Предпочитам детето ми да живее спокойно, отколкото аз да го мъча с нещо, което аз съм го накарала да се жертва. Той ми е дете и трябва да живее спокойно. Ако има някакво неразбирателство взимам решението и край. <br /> <br /> <strong>- Но той вече е на години, скоро ще поеме по своя път. Ти замисляла ли си се за второ дете и каква е причината досега да не предприемеш тази крачка? </strong><br /> - Замисляла съм се, много ми се иска. Просто ми трябва подходящ човек за такова нещо. В никакъв случай не съм загинала като жена, но пък каквото ми е писано. Аз съм се доказала по принцип, но ако имам човек, с който да ми се случи това нещо, защо не?! <br /> <br /> <strong>- В момента обаче си влюбена, нали така? И говорим за футболиста Николай Колев. От уроки ли не искаш да говориш за новия си приятел?</strong> <br /> - Тайна е, но си имам приятел. Това обаче не е темата, която трябва да забавлява хората. Не съм скандален тип, това си е нещо мое. Достатъчно вече съм говорила за тези лични неща и повече не е нужно да го правя. Опарих се от медийните спекулации на тази тема и нямам желание вече да говоря за тези неща. Хората не искат да им се дава гласност с кого са. Защо трябва да ги показваме и да се фукаме?! Това си е наш живот и това интересува само мен и човека до мен. <br /> <hr /> <strong><br /> Абонирана е за домашни пожари<br /> </strong><br /> Няколко пъти Албена е подпалвала апартамента си. За голямо щастие в този момент вътре нямало никого. Преди пет години обаче тя става жив свидетел на пожара.<br /> <br /> &bdquo;Тогава всичко тръгна от една свещ, която се огъна под ъгъл. Така тя си е капала на покривката, докато я запали, а после пламна и масата&rdquo;, спомня си чаровната актриса. Най-странното е, че след това върху масата имало очертано числото 13. <br /> <br /> И въпреки, че смята това за необичайно, паранормално, не е ходила да търси тълкувание. Не е от хората, които се вайкат след такива големи бели като пожар в собствения си дом. &bdquo;Вярвам, че по този начин изчиствам разни неща. Като подпалваш нещо, значи има какво да изчистиш, може би е имало лоша енергия в къщата&rdquo;, разсъждава още тя. <br /> <br /> Докато живее във Варна, също е подпалвала два пъти апартамента &ndash; единият път за малко да подпали чичо си, докато прави мляко с ориз. <br />