Богдан Томов, който баш на Никулден празнува рожден ден, завършва Консерваторията в класа на Ангел Заберски. Професия - певец, актьор и мъжкар. Женен, има дъщеря.
- Богдане, ЧРД на патерица! Как беше?
- В семеен кръг и в рибено обкръжение - все пак съм роден на Никулден.
- По какво можем да познаем дали една жена е коварна?
- По нищо предварително. Изненадата ни връхлита внезапно, а иначе липсата или присъствието на коварство е процес, който се доказва с годините.
- В твоята професия неизбежно си заобиколен от много дами. Как разбираш коя има талант и просто иска да твори и коя се мотае наоколо, "за да я дадат по телевизора"?
- Дълги години съм имал щастието да водя и да журирам състезания за млади таланти - "Златният Орфей", кубратския конкурс на Лили Иванова, "Хит минус едно". Така че опитът ми е дал възможност да имам много точни оценки - и то не само на дамите, но и на мъжете. Начинът им на обличане, поведението, изборът на песен са фактори, които не могат да излъжат опитното око! Виждал съм много самовлюбени хорица с претупана подготовка, но и това си е вид коварство с цел да изпълнят жалката си мечтица - да ги показват по телевизора.
- Ти се ожени сравнително късно. Защото толкова дълго избира? Лъгали ли са те?
- И на млади, че и на още по-млади години не съм срещал грозна лъжа в отношенията си със жените. Може би са получавали от мен откритост и яснота в чувствата, така че истинските между тях не са ме лъгали.
- А ти лъгал ли си ги?
- Никога!
- Честна дума!?
- Това е против принципите ми и не виждам нищо странно в това.
- Кои са първите неща, които ти правят впечатление в една жена? Началният поглед какво фиксира - краче, бюст, глезенче, нещо друго?
- Единственото нещо, което е в състояние да ме провокира, за да забележа една жена, е погледът й. Всичко останало идва после.
- Не скромничиш ли, или те е страх какво ще каже жена ти?
- О, жена ми е печена, та печена! Тя е направо Печенката!
- Никога ли не те е ревнувала - ти си публична личност?
- Абсолютно никога. Ревността е излишно чувство на материалност. Не го притежавам в интимен план, но в творчески - понякога да.
- Ако видиш жена, която ти харесва, как би я заговорил?
- Не измислям нищо предварително! Ако съм впечатлен, вдъхновението ми диктува думичките в ухото.
- Абе, отговаряш балансирано и дори предпазливо. Да не си сгазил лука някъде?
- Ха-ха! Не съм от тези, които заливат хората с водопад от излишни думи. Иначе лука не го газя, а редовно присъства в менюто ми. Както и чесънът. Нищо че спим в огромно легло. По-удобно е за всичко.
- С какво се занимаваш в момента - нови песни, проекти?
- Имам и от двете. Лека-полека работя за нов албум. Но песните ми трудно ще стигнат до радиата и телевизиите, защото нашето поколение е лишено от подобна изява в значителна степен. Но на концертите, които са много посетени, представям новите си парчета и те стават хитове. Подценена е жаждата за истински стойностна българска музика. Напъните да се пробутват неможещи хора са огромни. Те продължават вече дълги години, но с нито един резултат.
- Дъщеря ти Томислава също ли пее?
- Пеенето сега е на заден план, защото учи. Много е заета. Промени и мирогледа си. Изключително сериозна е. Но е изключително музикална, с много богат и красив глас. Има чувство за суинг, което е най-трудното за пеещите.
- В какво вярваш?
- Вярвам в приятелството и в надеждата, че рано или късно светлината на просветеноста ще огрее и в тъмните страни от живота ни.
Димитър ГЕНЧЕВ, в. "Стандарт"
