Братя Аргирови: Разменяхме си мадамите, но Милена и Соня Васи - никога!

Благовест и Светослав Аргирови от години са извън светлините на прожекторите, въпреки това песните им продължават да се припяват, особено в разгара на лятото с хита „Замириса на море”. През 80-те години братята бяха на върха на славата си, а днес песните им са мил спомен от младостта на няколко поколения. Култовите близнаци не са давали съвместно интервю от години, още повече, че Светослав отдавна не живее в родната България. Разговорите с двамата направихме поотделно, но сходствата в отговорите им след това, както ще забележите, е удивителна!

- През 80-те бяхте на върха. Години по-късно какви са равносметките – от славата, от трудностите в живота, от самия живот?

Светослав: Станахме изведнъж много популярни. А истината е, че аз не съм го очаквал. И за нас в началото беше най-важно да издържим психически. Животът ни изведнъж се промени коренно. Всички гледаха какво правим, което не е никак приятно. Все пак постоянно човек трябва да е нащрек, да се контролира много повече, отколкото обикновените хора. Постепенно свикнахме. За щастие, имахме успехи, имахме и един доста приятен и интересен живот следващите 8 години. Много концерти в България, в цяла Източна Европа, в бившия вече Съветски съюз. Решихме след това, че ще заминем на Запад – за да работим там. След няколко години обаче – през ’96-та, направихме един ремикс на старите ни хитове, както и едно ново парче в няколко версии, и пак постигнахме успех. Даже доста време бяхме номер 1 в различни класации. Но това бе и периодът, в който аз вече бях решил да се преместя в Норвегия, тъй като съм женен за норвежка. А и синът ми трябваше да тръгне на училище.

Благовест: Равносметката е, че е много хубаво човек да е известен, но той трябва да си дава сметка, че, веднъж станал публична личност, вече не принадлежи на себе си. Съвсем честно ще кажа, че ние сме такива хора, че в един определен момент решихме, че нашият живот трудно бихме приели да се заключи в това да сме известни постоянно. Взехме това решение и не съжаляваме. Разбира се, който веднъж се е качил на сцената – това е незабравимо преживяване, което не мога да кажа, че не ми липсва. Но мисля, че

сега съм по-щастлив

- Братската връзка безспорно е много силна, но казват, че връзката между близнаци е нещо изумително – усещала се дори физическата болка, независимо на какво разстояние сте един от друг?! Вярно ли е?

Светослав: Ами да, наистина е много силна. И има нещо вярно в това. Ние почти всеки ден си говорим по скайп, а благодарение на съвременните технологии можем да поддържаме и визуален контакт. Понякога ни се случват почти еднакви неща, въпреки че единият живее в България, а другият – в Норвегия. По-интересното е, че в един и същ момент и двамата, без да сме един до друг, реагираме по еднотипен начин. Преди около 5 години брат ми имаше един здравословен проблем – в същото време и аз имах проблеми със здравето. После си говорихме колко е невероятно, при положение, че проблемите се случват, без всеки да знае, че са факт и при другия.

Благовест: Да, определено сме имали такива ситуации. Примерно, съвсем скоро брат ми ми казва: „Наболява ме лявото рамо”, а аз по телефона му отвръщам: „Странно, но и мен” (смее се). Всеки път, когато времето се разваля, се случва така – като имате предвид, че живеем на съвсем различна географска ширина. Но кръвта вода не става! Липсваме си, разбира се – разстоянията не са кратки, но при съвременния модел на комуникация успяваме да се чуваме постоянно, а и да се виждаме.

- Благовест е казвал преди време, че понеже брат му има много по-добър глас, вокалите на над 80 % от хитовете на дуета са негови!...

Светослав:  Ние всъщност доста добре се допълваме. Вярно е, че аз пея в по-голямата част от песните, но той пък е много по-добър мениджър, човек, който организира нещата. Силата ни е в екипната работа!

Благовест: Та това си е самата истина – с брат ми наистина перфектно се допълвахме. Той повече пееше, аз повече пишех, правех аранжименти. Бях и нещо като мениджър, защото за нас работеха 12 души – техници, балет, помощник режисьори, Соня Васи работеше известно време с нас, като

тя започна като гардеробиерка

Но ценно качество на Соня е, че тя винаги много ни е обичала и аз от нея лоша дума за нас не съм чул. Винаги с голяма признателност и любов е говорила. И ние храним същите чувства към нея.

- Вие така и не успяхте да се адаптирате към живота в Норвегия, където брат ви Светослав живее от години. Какво ви попречи?

Благовест: Много са различни хората там от нас. Те са твърде студени, на мен това не ми импонираше и затова реших, че ще се прибера в България.

- Няма да ви повярвам, ако сега ми кажете, че никога не сте се разменяли в досегашния си живот, особено по-ранните му години? Например за срещи с момичета?

Светослав: Ооо, разбира се, че сме се възползвали от факта, че сме близнаци! (смее се) Даже и в Консерваторията, когато следвахме, един от нас се яви два пъти на изпит... но няма да казвам по какъв предмет, нито кой (смее се). Вярно, беше преди повече от 30 години, но все пак предпочитам да си замълча. Имало е и други случаи – с различни момичета, но това е друга тема...

Благовест: Да, имаме такъв случай – в музикалното училище в Пловдив, в час по история на музиката беше. Той пък се беше явил на изпит по история на изкуствата в Консерваторията вместо мен –

за себе си изкара 5-ца, а за мен – 4-ка

А за това дали сме се разменяли и пред девойките, в момента ми е просто неудобно да разказвам (смее се). Каквото можахме – направихме.

- И какво – момичетата не ви разпознават, не ви подозират?! Колкото и да сте еднакви визуално, все се различавате – по маниери, по характер, в стилистиката...

Светослав: Ние просто си приличаме във всяко едно отношение. Даже си спомням, когато бяхме на 15-16 години, баща ни се обаждаше често да ни контролира дали свирим. И, примерно, ако единият е излязъл и го няма вкъщи, другият първо се представяше за Благовест, после – за Светослав - и така (смее се). И баща ни не можеше да разбере, че само единият е вкъщи, така че не им беше много лесно и на момичетата (смее се).

- По-известните момичета, с които са ви свързвали във времето, са Соня Васи и рокпевицата Милена. Тях някога разменяли ли сте?

Светослав: Не, не... Не сме. Пък и да сме, няма да ви кажа (смее се). Шегувах се, не сме.

Благовест: Нито с Милена, нито със Соня сме правили такива неща. Истината е, че медиите целенасочено се опитаха на няколко пъти да ни скарат – особено със Соня, но не успяха.

- Много пъти през годините досега се е писало, че Соня Васи ви е сърдита - било ли е някога така?

Благовест: Няма такова нещо, в чудесни отношения сме, чуваме се по скайпа. Соня има сега хубаво семейство. Омъжена е за един българин, който е голям симпатяга. Няма такова чудо, измислят си постоянно.

- Поддържате ли връзка с Николай Гигов, който е и ваш кум, а също и бивш продуцент, доколкото са верни публичните информации...?

Светослав: Николай Гигов всъщност първо стана мой кум, а след това - и на брат ми. А освен това е и кръстник на децата ни, така че връзката ни е силна. Виждаме се често, особено когато съм в България. Близки сме си. От 1985 до 1989 г., например, бяхме непрекъснато заедно с него, и после си останахме добри приятели.

Благовест: Всъщност Николай Гигов навремето ни се водеше помощник-режисьор, имаше такава длъжност в Концертна дирекция. Станахме приятели, после ни стана кум и на двамата. Виждаме се от време на време. Кръстник е на сина ми Кристиян.

- Николай Гигов е направил интересен скок – от музика към футбол...

Благовест: О, да, какъвто беше и моят скок от музика към бизнеса. Просто ние преживяхме такива промени – тя, системата, се промени повече, не толкова животът – от така наречения социализъм към капитализъм, даже бих казал див капитализъм. Много хора трябваше да се пренасочат, да се пренастроят, а ние просто имахме шанса да успеем.

- Доколкото знам Ванга ви е обичала много – и всичко, което ви предсказва, се е сбъднало... Какви бяха предсказанията?

Светослав: Да, така е. Много ни обичаше и ние често ходехме при нея, пеехме й на два гласа народни песни. Даже аз съм водил и жена ми при нея. Действително всичко, което ни каза, се случи. За мен нещата са по-лични и ще ги запазя в тайна.

Благовест: Ванга наистина много ни обичаше. Обичаше да й пеем народни песни акапелно на два гласа. И така - всеки път. Вика ни: „Айде, сега ще ми изпеете нещо”. Имахме добра връзка с Ванга, а когато отивахме при нея, просто нямаше нужда да й казваме какви проблеми имаме – тя ги знаеше още в момента, в който влизахме!

- На Благовест, ако е вярно, Ванга е казала, че ще се ожени за... „уруспия”!?...

Благовест: Да, вярно е. Думите й бяха,

че ще се оженя, но ще имам приятелка уруспия

нещо такова.

Помня обаче и нещо друго – навремето с брат ми, когато трябваше да си купуваме инструменти, имахме проблем с Митническите власти, както и Държавна сигурност. Аз бях получил дори едно дарение в Германия, а те ми казаха, че нямало как да похарча парите без разрешение на Министерството на финансите. Държаха да те карат да се чувстваш виновен, каквото и да правиш - такова беше времето. Като отидохме при Ванга, тя ни каза, че проблемите ще ни ги реши нашият най-голям началник – тогава се чудехме кой ли е той. Председателят на комитета по култура – Георги Йорданов... И всъщност се оказа така, че с тези, които имаха повече власт, можеше по-лесно да се разбереш, отколкото с онези, които стояха по-ниско и угодничиха само на началниците си. Човекът веднага се обади и след една седмица ние вече нямахме никакви проблеми. Ванга предсказа на Светослав също и че няма да ходи в казарма, въпреки че тогава беше задължително, не по желание. И точно така стана – аз имах някакви проблеми със здравето, а той влезе да учи в Консерваторията. Всъщност само аз бях в казармата – за кратко, и ме уволниха по болест, стоях само една година. Светослав пък започна да учи в Консерваторията, защото благодарение на мен отложи влизането си в казармата. А после, когато оздравя, ние вече бяхме много популярни. Той продължи да учи в Пловдив, междувременно стана на 30, а имаше пределна възраст за казарма, и така и не го взеха.

- Знам и друго – че сте пътували много с големия Георги Парцалев, но той е харесвал повече Светослав...

Светослав: (смее се) А това кой ви го каза? Това е вярно – пътувахме много с него, бяхме в една и съща компания. А с Парцалев винаги сме поддържали едни много добри, колегиални отношения. Уважавам го много, той е може би един от най-големите артисти, които са се раждали в България.

Благовест: Бяхме приятели с Георги Парцалев, но не в този смисъл, в който сигурно някои пак със сигурност ще си помислят. Защото нали общо взето е публична тайна, че Георги Парцалев си имаше и някои сексуални отклонения. Но той беше много готин, много широкоскроен човек. Беше голям майтапчия, разкарваше една хубава колекция от картини и викаше: „Ако ме направят народен, ще им подаря колекцията...” (смее се). Обичаше майтапа.

- Не сте ли се замисляли да възродите дуета си? Така, както например в момента се възражда и емблематичния „Златен Орфей”...

Светослав: В интерес на истината са ни идвали такива мисли, но всичко това е свързано с много сериозна подготовка. А и вече не сме на такава възраст, музиката ни трябва да бъде доста по-различна.

Не можем да излизаме със стария стил

защото вече сме други хора. Това е доста блазнеща идея, наистина, но според мен времената вече са съвсем други и трябва да се подходи много професионално. Другият проблем е, че аз не живея в България от години, работата ми, животът, са ми на друго място. И това трудно се променя... Все пак, разликата между Норвегия и България е огромна във всяко едно отношение – и във финансово, и в всяко друго. Свикнал съм на някакъв предвидим живот тук.

- Правя своеобразен скок във времето и ви връщам към 50-та годишнина на лидера на БКП Тодор Живков. Пели сте му тогава „Пътнико свиден, пътнико млад”...

Светослав: Да, да, така беше (усмихва се). Но ние бяхме тогава още деца. Дори не съм разсъждавал така, както сега. Спомням си, че беше много сериозно преживяване. Бяхме в една гримьорна с Емил Димитров – бяхме още деца и съответно го боготворяхме тогава, както и всички млади хора в България. Говорихме си с него и от дума на дума, от шега на шега, Емил Димитров с усмивка подхвърли, че някой ден можем да му станем конкуренция. То така и стана! (смее се) Бяхме добри приятели, много талантлив беше, може би най-големият български певец!

Благовест: Тази песен беше написана от Димитър Петков за нас, двамата, и ние, като пионерчета, за пръв път я изпълнихме на 50-та годишнина на Тодор Живков в грандхотел „София”, срещу Народното събрание.

- „...а след това Ани Младенова му изпяла същата песен и станала полковник” – думи на Светослав.

Светослав: (смее се) Нямам думи! Ами... възможно е. Всъщност тази песен беше написана специално за този юбилей и ние с брат ми бяхме първите, които я изпяхме. После как са решили, че Ани Младенова трябва да я пее, не знам. Но тя я изпя... но не знам дали е станала полковник, може и да е (смее се). Знаете какви бяха времената тогава.

- Кои са били трудните периоди в живота на братя Аргирови досега?

Благовест: Много трудни моменти сме имали, обаче сме и такива хора, че много здраво си стоим на краката, и на земята. Една такава популярност наистина влияе много на човека, който я е придобил. Композиторът Панайот Славчев, който беше наш добър приятел, веднъж ми каза: „Когато човек стане известен, по начина, по който се държи, разбираш колко му е акълът”. Успяхме да преодолеем популярността, да не се самозабравим!

Защото е много грозно!

Трябва да си земен – колкото по-земен е човек, толкова повече го обичат хората.

Светослав: Лично аз съм имал и в Норвегия тежки периоди. Когато пристигнах там, разбира се, никой не беше чувал за братя Аргирови.
И трябваше да си запрегна ръкавите и да работя. Да започна всичко от нулата. В крайна сметка се радвам, че успях – още веднъж доказах, че мога да се оправям във всякакви ситуации. В личен план имам огромния късмет да имам сплотено семейство, жена, с която се разбирам, защото знаете комбинацията българин и норвежка какво би могла да бъде – два съвсем противоположни мирогледа, манталитета, всичко. Слава Богу, с жена ми нямаме никакви проблеми и се разбираме много добре вече 26 години.

- С какво се занимавате в Норвегия?

Светослав: С музика отново, благодарение на добрата подготовка, с която дойдох от България. Диригент съм на два хора, на един оркестър. Свиря и на орган в църквата, което ми е много приятно заради специфичната атмосфера там, а и инструментът е невероятен.

- С какво се занимават децата ви? Вървят ли по тези отъпкани музикални пътеки, или са се фокусирали върху нещо различно?

Светослав: Синът на брат ми е военен, живее в Норвегия. Пилот на военен хеликоптер е. Пък другият му син, доколкото знам, все още учи в Английска гимназия в София, не знам след това къде ще реши да продължи образованието си, но най-вероятно в чужбина. А моят син завърши психология, но сега реши, че му е по-интересна биологията и започва да учи за биоинженер. Но освен това е и музикант – участва в две групи – в едната свири на китара и пее, а в другата свири на бас. И той е единственият, който тръгва по нашия професионален път.



ДОСИЕ: