“Евровизия” - разврат в натура по вкуса на Сорос
Тази година фестивалът „Евровизия“ е на път почти да постигне онази лелеяна мечта, която „Отворено общество“ и лично босът на тази фамозна организация Джордж Сорос, отдавна спуснаха за изпълнение и финансират без умора. Жалко, че България реши да не участва. Така всичко ще остане малко встрани от родните медии, които отразяват подробно само онзи чужд фестивал и само онази далечна самолетна катастрофа, в които е имало българи, пише flagman.bg.
„Евровизия“ и в миналото се е доближавала до стандартите на „Отворено общество“. През 1998 година, например, спечели израелската транссексуална певица Дана Интернешънъл. През 2014-та – Кончита Вурст, чийто образ е на жена с брада. Но това си бяха все пак национални представители. Дана си е еврейка, Кончита – кореняк австриец. А последното нещо на света, което Сорос иска да вижда, е някой да му размахва нации под носа. Затова тази година той трябва да е особено доволен. По-денационализирана и развратна „Евровизия“ от предстоящата досега не е имало никога.
Италия ще бъде представяна от арабина Махмуд - син на египетски мигрант. Франция праща пък мароканския арабин Билял Хасани, който, за да е по-разнообразно, е и травестит. Малката държавица Сан Марино ще се представя от турчина Ахмет Серхат Хаджипашалиоглу. Тоест, откъм италианския и френския бряг – само мюсюлмани.
Швеция „изненадва“ всички, като съпровожда на „Евровизия“ истински натурален чернокож швед. Той се казва Джон Хасим. Роден е от африкански мигранти в Лондон. Но бели шведи, за които в Швеция вероятно не е имало нито едно подходящо сиротно шведче, което да осиновят, решили да си вземат за дете именно него.
В по-незавидна ситуация е била Исландия. Островът е малко далече от основните мигрантски потоци, та по разбираеми причини не са успели да намерят нито арабин, нито чернокож, затова са се спрели на група „Хатари“ (в превод – „ненавистниците“), ама каква група само! На официалната си интернет страница те описват себе си така: „Ние сме хомосексуално-еротична бондажо садо-мазо техно група.“ Добре все пак, че с това „техно“ (което е един от музикалните стилове) са споменали, съвсем между другото, и че се занимават с музика, че иначе човек може да се обърка, че на сцената ще се показва гей порно.
Всъщност не е много сигурно какво точно ще се показва, защото членовете на „Хатари“ са и собственици на едноименна фирма в Рейкявик, в чийто предмет на дейност пише, че основната ѝ цел е да „налага БДСМ културата и либерализма навсякъде в света“. Освен това второто нещо, което „Хатари“ са курдисали на най-видно място в интернет страницата си, е награда, с която много се гордеят (както сами са написали) - за най-добра индъстриал БДСМ група. На онези, които са твърде задръстени и не знаят какво е БДСМ (срамота за вас!), трябва да се уточни, че това е садо-мазо секс. Буквално: Bondage (робство), Discipline and Domination (подчинение и господство), Sadism and Masochism (садизъм и мазохизъм). А на първата си пресконференция членовете на „Хатари“ обещаха, че след като си изпеят песента на сцената в Тел Авив (фестивалът тази година е в Израел), тръгват из еврейската държава, за да основават БДСМ клубове навред. „Ние сме привърженици на БДСМ. А БДСМ е най-силното изражение на либерализма, за което можете да се сетите“, казват от „Хатари“. Членове на групата са двама братя и техен приятел. Както обикновено се случва в живота, подобни кресльовци са обикновено дечица от голямото добро утро. Които са живели в много богати семейства, отраснали са в разглезена среда, не са били лишавани от нищо и в цялото това добруване са търсили някакво разнообразие, намирайки го в това да отричат всичко, да пропагандират най-развратни послания и да отправят политически лозунги, напълно различаващи се от онези неща, в които собствените им родители са вярвали и са ги възпитавали. И тримата са деца на високопоставени исландци – дипломати и адвокати.
Но да се върнем към арабското присъствие на „Евровизия“. Няма как от години Старият континент да е заливан от добре организирани азиатски и африкански миграционни вълни, подпомагани от неправителствени организации, които пък са финансирани от (не)ясно кой, и това в един момент да не започне да избива отвсякъде. Ако тази година две от знаковите музикални нации ще се представят от араби, то в следващите арабското присъствие само ще се увеличава. Чак е чудно, че Белгия, в чиято столица, задръстена от дюнерджийници и арабско-африканска реч, с лупа не може да се намери един белгиец дори, не е изпратила певец, отговарящ на актуалния разрез на белгийското общество. Но да се надяваме, че догодина тази „грешка“ ще бъде поправена. Ако изобщо има „Евровизия“ тогава. Този май фестивалът съвпада с може би най-знаковите избори за европейски парламент, изходът от които никой не се решава да предсказва. За първи път в Европа ще има истински избор. Освен т. нар. голяма мъгла – партиите на статуквото (и на Сорос) – ПЕС и ЕНП, към Брюксел и Страсбург се готвят да спринтират и доста добре организираните техни извънсистемни конкуренти, като например „жълтите жилетки“ във Франция, които вече редят своя листа. Букмейкърите в Европа засега са твърде далеч от този процес и продължават да си редят фаворитите по инерция – на първо място са сложили Билял Хасани, предричайки му лесна победа. Само че са объркали годината. 2014-та, когато, за да победиш беше достатъчно да си по-нежен мъж, навлечен с женски дрехи, отмина. А през 2019-та нещата изглеждат по съвсем друг начин. Нищо, че организаторите на „Евровизия“ направиха всичко по силите си, за да превърнат този фестивал в гей-парад.
В него нашата страна може и да не участва този път официално, но неофициално България е представена дори много добре. Българският композитор Борислав Миланов, автор на миналогодишната ни песен Bones, е автор на цели две от участващите тази година песни. Негово е изпълнението, с което ще се представя Азербайджан – Truth (изпълнител – Чингиз Мустафаев). Миланов е композирал и песента на Малта – Chameleon (изпълнителка – Микела Пач).