Филип Аврамов: Смъртта ми диша във врата!
Не съм в позицията да нямам пари и самочувствие, че да бъда мъж под чехъл, твърди звездата от „Домашен арест”
Култовият актьор Филип Аврамов е един от най-забележителните участници в шоуто „Като две капки вода“. Фицата не обича да дава интервюта, но направи изключение за „ШОУ” и надълго и нашироко говори за работата си в различни театрални постановки; снимките в сериала „Етажна собственост“; предизвикателството „Като две капки вода“; за съпругата си и малката им дъщеричка Рая и т.н.
<br /> <strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="380" border="0" align="left" alt="Ficata_vatre1.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Ficata_vatre1.JPG" />- Доста хора бяха предубедени към участието ви в „Като две капки вода“, подлагайки на съмнение певческия ви талант, но пък вие изненадахте всички ни с блестящо представяне…</strong><br /> - Кои са тези хора?! Ще взема да си сменя професията вече, защото колкото и реклама да правя на театрални пиеси – никой не влиза. Но направя ли едно музикално представление като „Бог Рок” - ти да видиш какво стълкновение има! Това е едно представление, което направих преди три години, преди да имам планове за „Като две капки вода”. Това беше едно поръчково представление и му беше дълга съдбата, но все пак се случи и вътре има любими мои парчета, на които хората се забавляват. <br /> <br /> <strong>- Доволен ли сте от положителните коментари, които буквално „валят” за представянето ви в „Капките”?</strong><br /> - Дали ще съм доволен или не – то си личи от публиката. Това е основното в нашата професия – да успееш да вдигнеш публиката. Нека все пак не забравяме, че това е шоу и изисква друг ресурс откъм внимание и разпределение на сили. Много са компонентите, които трябва да спазваш. Желанието ми е да надскоча някои неща, да надскачам песните, които имам за изпълнение. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Знам си кусурите </strong></span><br /> <br /> и определено не се гледам след шоуто. <br /> <br /> <strong>- Казвате, че е шоу, но пък не може да не се усеща някаква конкуренция между участниците...? Успяхте ли да се сприятелите с някого и кого чувствате като най-сериозен конкурент?</strong><br /> - Аз не се конкурирам с никого, аз нямам конкуренция. Единствената конкуренция съм самият аз. Няма грам състезателен характер в мен, нямам желание да се боря с никого. Да ти кажа честно, никога не съм се борил с някого! Когато излизаш на сцената, ти си сам и няма с кого да се пребориш. Няма кой да ти попречи и всички оправдания отпадат. Не приемам другите участници като конкуренция, защото ние сме в един кюп – сядаш в гримьорната часове наред и накрая се борим за забавлението на хората. Аз гледам като дете предаването, с интерес чакам да видя какво ще се случи, какво ще стане по-натам и дали ще бъде добро. Всички сме приятели вече, нямам вражди с никого. С някои от тях се познавам от много години, а с други като Жана Бергендорф се запознах сега. С Нона се знаем от 100 години, Мацата също я познавам, с Джуджи сме се виждали… Васил и Ненчо са страшна изненада в предаването. Осъзнавам, че на уважаемото журЕ им става все по-трудно. През тези седмици аз имам и много представления и турнета, ходенето до Варна и Бургас за нищо го нямам. Това е от нещата, които ме изморяват доста. <br /> <br /> <strong>- На сцената изглеждате винаги спокоен, но така ли е всъщност и по какъв начин се отпускате? </strong><br /> - Така ли изглежда?! Аз съм се ошлайфал вече, толкова години наред работа пред публика и няма как това да не даде резултат. Имам много роли зад гърба си, много съм снимал, имам натрупан опит и съм като машина – <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>влезна ли в действие - няма прошка</strong></span><br /> <br /> Не трябва да оставяш зрителя да мърда даже. Както казва един мой приятел – да го стиснеш лекинко и от време на време да засилваш хватката <em>(смее се). </em>Аз играя 12 различни представления и ако започна да се притеснявам за всяко едно и да изглеждам неспокоен – за 12 представления и 4 лайфа месечно - аз ще умра в буквалния смисъл! Нямам път за отстъпление или да се шашкам - имам набелязани точки, по които вървя. Гледам да правя всичко добре и със спокойствие. На много колеги съм казвал, че няма да им взимат кръв или да им вадят око – излизаш и правиш това, за което си дошъл и на което си способен. <br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="336" border="0" align="bottom" alt="Ficata_psy.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Ficata_psy.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>В успешното превъплъщение на корейската звезда PSY в "Като две капки вода"</strong></span><strong><br /> <br /> - Как се подготвяте за женските роли, където трябва да сте с доста грим, обикновено по-оскъдно облечен...? Между другото, Хилда Казасян отправи доста комплименти за външния ви вид, за перфектната форма, която е благоприятна за имитация за жена. Успяхте да впечатлите журито с образа на Тина Търнър...</strong><br /> - Изглежда че като сложа токчета, и прасецът ми много хубаво се очертава. Въпреки че имаше коментари, че съм представил една слабичка Тина Търнър. Но аз не съм пълен човек, не бих могъл и да бъда при тези участия, които имам. Няма как се получи това, защото аз много горя, ама наистина много… Много хора ме питат и искам да го подчертая това – предаването се излъчва абсолютно на живо. <br /> <br /> <strong>- И пеете на живо...?</strong><br /> - Тези дни бях на един празник в Борово и изпълних няколко парчета, едното си го съчиних в момента с английски текст. След това ме питаха какво е това парче. Не съм пасъл трева, не съм от вчера в тази история, свирил съм с доста музиканти, макар че не се възприемам като такъв, свиря на китара колкото да държа ритъм, но никакво соло не можеш да изтръгнеш от мен. <br /> <br /> <strong>- А как се решихте да се разделите с дългата си коса? Липсва ли ви и след предаването мислите ли да я пуснете отново?</strong><br /> - Аз нямам такива сантименти. Тя бързо расте и ако трябва, пак ще си я пусна. Всичко зависи от работата ми – ако трябва ще съм с дълга коса, ако трябва - ще съм с къса. Аз не се гледам – къде да се харесам?! К’во да видя?! Аз се познавам, виждал съм се неведнъж - няма да стоя като нарцис и да се гледам. Нямам такива проблеми аз, даже ако избягам от себе си е по-добре. Ако трябва и гола глава ще се обръсна, не ми е проблем. <br /> <br /> <strong>- А бихте ли поели роля, в която трябва да играете гол?</strong><br /> - Аз съм излизал по този начин, когато се налага. Ако се налага, бих го направил отново. <br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="333" border="0" align="bottom" alt="Ficata_sapruga.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Ficata_sapruga.JPG" /><br /> <strong><span style="font-size: xx-small;">Със съпругата си Милена</span><br /> <br /> - Това, че съпругата ви Милена Спиридонова е актриса, вероятно ви помага в семейството - разбирате се по-добре и не се ревнувате чак толкова, нали така?</strong><br /> - Тя разбира за какво става дума. Занимаваме се с едни и същи неща и определено покрай премиери става много нервно. Давам й съвети, тя си знае сама за себе си, защото е доста способна актриса, понатрупа опит вече и знае за какво става въпрос. Плюс това е красива, което е много важно за една актриса. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тази професия е безмилостно жестока, особено към жените е даже неприятна</strong></span><br /> <br /> Няма женски образи, няма запомнящи се неща, освен ако не играеш Жана Д’Арк, но това се случва едно на един милиард. Много повече мъжки образи има. Жените са по-скоро за цвят, нямат толкова много участия и са онеправдани в това отношение. Дори в последната пиеса, която направихме с Ива Караманчева - в ролята си трябва да мълчи, с което ме вбесява, и аз говоря три пъти повече от необходимото. Историята там е проста – тя е проститутка, аз отивам като „биг бос”, който държи голяма част от пазара, и оттам нататък се започват едни монолози, защото тя не казва нищичко. Тя знае – клиентът винаги има право! Чао на всички тези неща като чест и достойнство! Покрай това стават големи обрати и хората разбират, че животът не е само мед да го вкусиш с лъжица. Ще го играем във Варна, Велико Търново и т.н. Хората имат интерес точно от този вид театър, защото е истина, не се занимава с имагинерни неща. Хората често се припознават в такива представления. Същевременно аз се занимавам и с друго представление, което се казва „ТВ ми Янко” и говоря пак за телевизия. Но там става въпрос за аутсайдери, тази телевизия се занимава само с аутсайдери. В тази пиеса става въпрос за хората, които са забравени от Господ, но ги има по целия свят и са като часовник, стига да можеш да ги чуеш. Дори в най-голямата си простотия, те казват важни неща. Да, смешно представление е и хората се забавляват, но в същото време е и сериозно. <br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="329" border="0" align="bottom" alt="Ficata_tina.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Ficata_tina.JPG" /><br /> <strong><span style="font-size: xx-small;">Като Тина Търнър в "Като две капки вода"</span><br /> <br /> - Нека ви върна отново към съпругата ви – можете ли да кажете, че тя е любовта на живота ви, сродната душа? </strong><br /> - Да, мога да кажа, че тя е любовта на живота ми! Много е хубава, много е красива Милена. Много е чувствителна, много е фина, тънка, няма как да ти го обясня, рядък човек е!<br /> <br /> <strong>- Притеснихте ли се от факта, че тя не е могла да зачене при първите ви опити за създаване на наследник? Какви бяха причините? Спомняте ли си деня, в който разбрахте, че дъщеря ви Рая е на път да се появи на бял свят?</strong><br /> - Да, необясними бяха причините за зачеването. А когато разбрах, че е бременна, се почувствах много хубаво. Не знам дали е най-щастливият ми ден, надявам се да имам и други такива щастливи и по-щастливи моменти. Много е вълнуващо да знаеш, че нещо се заражда, нещо хубаво. И сега я гледам на 3 години, а сякаш беше вчера! Рая е много будно дете, красиво. Не мога да ти го опиша с една дума. Живеем си като пъпки, ама не като гнойни, а като пролетни пъпки. <br /> <br /> <strong>- Остава ли ви време за семейството? Мислите ли да зарадвате Рая с братче или сестриче? </strong><br /> - Остава време, когато не съм зает, винаги съм със семейството си. Аз си мисля за второ дете, Милена също. Ще видим кога ще го сколасаме, скоро трябва да се направи нещо, че почна да ни става вече скучно<em> (усмихва се). <br /> </em><br /> <strong>- В сериала „Домашен арест“ играете мъж под чехъл. Тежко ли е да ви командва жена, било и само на снимачната площадка?</strong><br /> - Никога не съм бил мъж под чехъл, няма и да бъда, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не дай си Боже да стана! </strong></span><br /> <br /> <em>(чука на дърво –б.а.). </em>Не съм в тази позиция да нямам пари и самочувствие, че да го правя. Сериалът ми е забавление и се поставям на мястото на някого, който е такъв. Не мога да кажа, че с лекота влизам в този образ. Когато се разбирах с продуцента, аз знам какво мога, и му казах, че ще стане много хубаво и ще бъде гледаемо, аз съм готов да участвам, ако ме искат. Това ни беше договорката. Когато се разбирам за работа, знам какво мога и какво не бива да правя. Тази роля дойде закономерно, дойде навреме и на точното място, точните години, всичко си следва някакъв ход. <br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="427" border="0" align="bottom" alt="Ficata_acdc.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Ficata_acdc.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>Като фронтмена на AC/DC Брайън Джонсън</strong></span><strong><br /> <br /> - Налага ли ви се и на вас да правите компромиси, за да имате щастлив брак?</strong><br /> - Нонстоп се правят компромиси. Няма рецепта за щастлив брак. Днес си добре, утре си изнервен, вдругиден се обичате, после не знам какво... Всеки ден е подарък. Няма рецепти, няма нищо. Просто трябва да има любов. Остави компромиса – трябва да има обич и любов. Компромисът си е компромис – ти го правиш, така или иначе, понякога несъзнателно. Това са злободневни неща, не ми влизат в задълженията да ги мисля. <br /> <br /> <strong>- Може ли да се каже, че сте харесван мъж – чувствате ли се като такъв? Имате ли много обожателки? Любовчия ли сте?</strong><br /> - Нямам време да се занимавам с такива неща. Днес съм тук, утре съм там, после отивам другаде. Виждам се с много хора, но съм на „здравей-здрасти” с тях. Много хора ме припознават, казват ми: „Аз теб те познавам…”, но това, че аз не го знам, няма значение, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>тупат ме по рамото. Почна да ме боли това рамо! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Четох някъде, че имате пророчески сънища. Вярно ли е и можете ли да дадете пример?</strong><br /> - Ние се занимаваме с такава материя, която е свързана с много животи, опит и различни случки. Говоря за представления, които докарват една чувствителност, която, волю-неволю, я придобиваш, влиза в теб. <br /> <br /> Конкретният случай, за който ти говориш, е, че простих на един човек, като го целувах на сън. Търсех доста варианти да не мисля за това, да не ми взима голяма част от моя живот, да не мисля изобщо за лоши работи и да не желая отмъщение. Негативните мисли те ограбват, правят те на нищо. Давам си сметка, че в реалния си живот нямам време да изпитвам такива неща, нямам право да го правя. Имам други неща, с които се занимавам, далеч по-стойностни и хубави. Много зависи кой звЕр храниш! Човек има добро и лошо същество. Ако храниш злото – каквото посееш, това ще пожънеш. Това е основното – да дадеш прошка - не само на човека срещу теб, но да простиш и на себе си, че си имал такива лоши помисли. Това да изпитваш злоба, завист, е адско задръстване. Много са опасни и трябва да се избягват. Не можеш да ги спреш съвсем, но колкото по-малко, толкова по-добре. Има толкова по-светли неща. Смъртта ми диша във врата, затова съм толкова жив и нямам никакъв избор. Това е моят път и аз вървя по него. Това е пророческо – да простиш на подсъзнателно ниво. В момента, в който се събудих, се почувствах толкова хубаво, разбрах целия този съсипан период от живота ми и всичко, което съм си позволил да мисля по този проблем. Загуба на време, но няма как – човек понякога минава през това. Ние сме живи хора и няма как да отстраниш някакво чувство. Може би затова работя толкова често, търся си непрекъснато нещо за вършене – да не мисля за тези неща. Не искам да изпадам в самосъжаление, да бъда горд в омраза към други хора. Тези, които го изпитват, не живеят стойностен живот. <br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="301" border="0" align="bottom" alt="Ficata_gol.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Ficata_gol.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>Филип Аврамов няма притеснения от голотата и в името на работата го прави </strong></span><strong> <br /> <br /> - Пречат ли ви хората, които изпитват такива чувства към вас? </strong><br /> - Пречат ми, но гледам да ги сека на момента. Кой знае какъв живот са живели и това непрекъснато мрънкане за непризнаване. Чакай малко, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>дай си труд малко, за да те признаят, бе, тъпанар! </strong></span><br /> <br /> Не го казвам със злоба - просто аз работя, а ти не работиш. Стоиш и чакаш някой да ти подари яхта – няма как да стане тази работа! Няма го в този, няма го и в следващия живот. Нонстоп да си на педала, няма нощ, няма ден. Защо ми завиждаш?! Ела един месец да живееш моя живот! Ела да правиш нещата, които правя аз – иди на представление във Варна, после ела на лайф в „Като две капки вода”, нека те гримират 6 часа, да играеш 10 дни без почивка, и да видиш какво е наистина! Моите представления изискват страшен ресурс, тук в предаването реалното ми изпълнение на сцената е за три минути и половина. Това е детска игра - докато мигна, и вече е свършило. Аз ти говоря за сериозни представления, понякога 3-часови. Представления, в които се пеят не една или две песни, а цели 28. Да покриеш зала от 700 човека, това не е никак просто. Много е трудно да успееш да разсмееш българина – лесно се разплаква, но трудно се смее. Разплаквал съм ги с 5-6 думи, лесни са на плач, но на смях са много недоверчиви. <br /> <br /> <strong>- Споменахте, че „смъртта ви диша във врата” – страхувате ли се от нещо? От какво са провокирани тези думи? </strong><br /> - То не е плашене, то е мотор. Не го разбирай като страх. Както казва великият драматург Самюел Бекет в една от пиесите си: „Майките ни раждат клекнали над гробовете – миг светлина и после пълен мрак”. Ти разбираш ли за какъв синтез става дума?! В главата ми са много пиеси от реални случки, които мога да ти кажа. Във ВИТИЗ направихме една пиеса - „Черната кутия” на Майкъл Кристофър, в която става въпрос за хора, които са болни. Сега ми се обадиха за едно такова дете, което си отива и евентуално ако спечеля в някой от следващите лайфове, да помогна с наградата от 1000 лв. Тогава разбираш, че ако си здрав – ти си добре! Има хора, които не могат да кажат такива думи, за съжаление. Здравето е мотор, който те тласка напред, да можеш да изживееш всичко и да не си тъпанар. Както се казва в една друга пиеса: „Айде пък да станем малко по-добри бе! Айде пък така да стане! Не е толкова сложно!”. Да не ставаме като... айде да не казвам, че да не се обидят. Пак ще има политическа коректност, не можеш да кажеш на черното – бяло. В нашето общество има много политическа коректност, станахме много тихи и мили. Не можело да се казва, понеже не било доказано. Кое не е доказано?! Кое?!... <br /> <strong><br /> Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ<br /> <br /> <br /> <br /> </strong><br />