До 18-годишна възраст не знаех, че мога да пея.
Камелия Тодорова е родена през 1954 година в София. Веднага след дебюта си през 1979 година в зала "Универсиада" е призната за една от най-големите български джазови певици. Съвсем млада реализира успешна музикална и филмова кариера. Печели голямата награда за изпълнител на "Златният Орфей" през 1980 година. Вечни хитове стават песните й "Прошепнати мечти" (Летят последните таксита), "Не ме гледай така, момче", "Чакам те сутрин рано". Снима се във филмите "Търновската царица", "Бон шанс, инспекторе!", "Прилив на нежност". От драматичния си втори брак с продуцента Майкъл Кунтсман, с когото избягва от България в началото на 80-те години, певицата има две дъщери-близначки - Рейчъл и Мириам.
- Виждаме ви изцяло възродена и в изключителна форма. На какво се дължи - може би на съвместната ви работа с пианиста Живко Петров?
- С Живко Петров сме записали много общи проекти през последните няколко години. Може би Живко ще се откаже да бъде ерген вече и очаквам да ми предложи най-накрая! Ама няма да се случи...
- Съжалявате ли, че се върнахте в България през 90-те години?
- Не, никога не съм съжалявала. Просто това, което се случи 92-ра година в моя личен живот, ми наложи да започна от самото начало живота си. А човек почва отначало там, където е най-сигурен, че би могъл да има хора и подкрепа. Защото все пак вкъщи и в държавата, в която е израснал, се чувства най-сигурен.
- Любопитен факт е, че, когато се завърнахте в България, на първия ви плакат пишеше Кеми Тодороу. Това накара мнозина ваши почитатели да коментират, че сте забравили произхода си и се чуждеете?
- Това беше името ми по паспорт в Германия. Дори цялото ми семейство се казва така. Тъй че не се чуждея. Но на тази тема въобще не ми е приятно да говоря.
- Оставихте в история та на българското кино забележителни роли в "Търновската царица", "Бон шанс, инспекторе!", "Прилив на нежност". Сега получавате ли предложения за роли и защо не се снимате повече?
- Не, не получавам. Аз смятам, че младото поколение не ме познава въобще! И дори и да знае нещо за мене,
те са решили, че аз съм на "преклонна" възраст.
- Бихте ли емигрирали отново?
- Аз бих емигрирала всеки момент, ако имаше за какво. Сега не съм влюбена, сега съм по-мъдра и ако реша да емигрирам, бих отишла да живея някъде другаде. И ще го направя, ако знам, че имам работа.
- Как "скочихте" в джаза навремето?
- Влиянието по отношение на джаза идва от баща ми. Майка ми е бивша хорова певица и пееше в капелата "Светослав Обретенов", а пък баща ми беше човек, който непрекъснато пускаше забранените радиостанции, за да слуша джаз музика. Беше много голям фен на Луис Армстронг, дори успяваше с уста да имитира тромпет. Така че любовта ми към джаза започна още в най-ранното ми детство. Бях 12-годишна, когато баща ми ме запозна с Милчо Левиев, който свиреше в Слънчев бряг. После той замина... (Левиев бяга от България през 1970 година - бел.авт.)
Аз тогава още не смятах, че ще ставам музикант въобще. Като малка мечтаех да стана актриса. С музика започнах да се занимавам на 17-18- годишна възраст, като завърших Техникума за вътрешна архитектура. Бях се подготвила да следвам архитектура и
започнах да работя в една проектантска организация.
Работата тази една година ме накара да се откажа от това да ставам архитект. Направих един проект - обзавеждане за Правец, и разбрах, че не това не ми е бъдещето. И един ден, когато много ядосана излязох от Бюрото, видях под колоните на “Графа” плакат с конкурс за Театър 4х4. И тогава се оказа, че мога да пея. Аз до 18-годишната си възраст не знаех, че мога да пея! Бях три години и половина в Театър 4х4, след което влязох в музикалната академия.
Във ВИТИЗ ме скъсаха на втория тур,
но в академията ме приеха с отличен. Така започнах да уча музика при Ирина Чмихова.
- С какво се занимавате в момента?
- В момента и аз се уча, защото моята дъщеря Рейчъл и Страхил, с псевдоним Кинк, се събраха, правят електронна музика и искат да се включа в техния проект, което ще бъде за мен пълен експеримент. Но се надявам да са доволни от мен. Ще гостувам в клуб "Порги и Бес" във Виена - един от най-известните джаз клубове в света. Предстоят ми участия на джаз фестивалите в Дъблин, Истанбул и Копенхаген.
Преподавам и в Нов български университет - техника на вокала. Така че много голяма част от времето ми минава в уроци със студенти и се надявам да направя през следващите 10 години известни имена някои от тях. Общо взето студентите ни са много мързеливи. И аз трябва да ги уча и на това да бъдат амбициозни, което не е толкова лесно.
Едно интервю на Антония СТОЙНОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
