До 18-годишна възраст не знаех, че мога да пея.
<em>Камелия Тодорова е родена през 1954 година в София. Веднага след дебюта си през 1979 година в зала &quot;Универсиада&quot; е призната за една от най-големите български джазови певици. Съвсем млада реализира успешна музикална и филмова кариера. Печели голямата награда за изпълнител на &quot;Златният Орфей&quot; през 1980 година. Вечни хитове стават песните й &quot;Прошепнати мечти&quot; (Летят последните таксита), &quot;Не ме гледай така, момче&quot;, &quot;Чакам те сутрин рано&quot;. Снима се във филмите &quot;Търновската царица&quot;, &quot;Бон шанс, инспекторе!&quot;, &quot;Прилив на нежност&quot;. От драматичния си втори брак с продуцента Майкъл Кунтсман, с когото избягва от България в началото на 80-те години, певицата има две дъщери-близначки - Рейчъл и Мириам.</em><br /> <br /> <strong>- Виждаме ви изцяло възродена и в изключителна форма. На какво се дължи - може би на съвместната ви работа с пианиста Живко Петров?<br /> </strong>- С Живко Петров сме записали много общи проекти през последните няколко години. Може би Живко ще се откаже да бъде ерген вече и очаквам да ми предложи най-накрая! Ама няма да се случи... <br /> <br /> <strong>- Съжалявате ли, че се върнахте в България през 90-те години?</strong><br /> - Не, никога не съм съжалявала. Просто това, което се случи 92-ра година в моя личен живот, ми наложи да започна от самото начало живота си. А човек почва отначало там, където е най-сигурен, че би могъл да има хора и подкрепа. Защото все пак вкъщи и в държавата, в която е израснал, се чувства най-сигурен.<br /> <br /> <strong>- Любопитен факт е, че, когато се завърнахте в България, на първия ви плакат пишеше Кеми Тодороу. Това накара мнозина ваши почитатели да коментират, че сте забравили произхода си и се чуждеете?</strong><br /> - Това беше името ми по паспорт в Германия. Дори цялото ми семейство се казва така. Тъй че не се чуждея. Но на тази тема въобще не ми е приятно да говоря. <br /> <br /> <strong>- Оставихте в история та на българското кино забележителни роли в &quot;Търновската царица&quot;, &quot;Бон шанс, инспекторе!&quot;, &quot;Прилив на нежност&quot;. Сега получавате ли предложения за роли и защо не се снимате повече?</strong><br /> - Не, не получавам. Аз смятам, че младото поколение не ме познава въобще! И дори и да знае нещо за мене, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>те са решили, че аз съм на &quot;преклонна&quot; възраст. </strong></span><br /> <br /> <strong>- Бихте ли емигрирали отново?</strong><br /> - Аз бих емигрирала всеки момент, ако имаше за какво. Сега не съм влюбена, сега съм по-мъдра и ако реша да емигрирам, бих отишла да живея някъде другаде. И ще го направя, ако знам, че имам работа.<br /> <br /> <strong>- Как &quot;скочихте&quot; в джаза навремето?</strong><br /> - Влиянието по отношение на джаза идва от баща ми. Майка ми е бивша хорова певица и пееше в капелата &quot;Светослав Обретенов&quot;, а пък баща ми беше човек, който непрекъснато пускаше забранените радиостанции, за да слуша джаз музика. Беше много голям фен на Луис Армстронг, дори успяваше с уста да имитира тромпет. Така че любовта ми към джаза започна още в най-ранното ми детство. Бях 12-годишна, когато баща ми ме запозна с Милчо Левиев, който свиреше в Слънчев бряг. После той замина... (Левиев бяга от България през 1970 година - бел.авт.)<br /> <br /> Аз тогава още не смятах, че ще ставам музикант въобще. Като малка мечтаех да стана актриса. С музика започнах да се занимавам на 17-18- годишна възраст, като завърших Техникума за вътрешна архитектура. Бях се подготвила да следвам архитектура и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>започнах да работя в една проектантска организация. </strong></span><br /> <br /> Работата тази една година ме накара да се откажа от това да ставам архитект. Направих един проект - обзавеждане за Правец, и разбрах, че не това не ми е бъдещето. И един ден, когато много ядосана излязох от Бюрото, видях под колоните на &ldquo;Графа&rdquo; плакат с конкурс за Театър 4х4. И тогава се оказа, че мога да пея. Аз до 18-годишната си възраст не знаех, че мога да пея! Бях три години и половина в Театър 4х4, след което влязох в музикалната академия. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Във ВИТИЗ ме скъсаха на втория тур, </strong></span><br /> <br /> но в академията ме приеха с отличен. Така започнах да уча музика при Ирина Чмихова.<br /> <br /> <strong>- С какво се занимавате в момента?</strong><br /> - В момента и аз се уча, защото моята дъщеря Рейчъл и Страхил, с псевдоним Кинк, се събраха, правят електронна музика и искат да се включа в техния проект, което ще бъде за мен пълен експеримент. Но се надявам да са доволни от мен. Ще гостувам в клуб &quot;Порги и Бес&quot; във Виена - един от най-известните джаз клубове в света. Предстоят ми участия на джаз фестивалите в Дъблин, Истанбул и Копенхаген.<br /> <br /> Преподавам и в Нов български университет - техника на вокала. Така че много голяма част от времето ми минава в уроци със студенти и се надявам да направя през следващите 10 години известни имена някои от тях. Общо взето студентите ни са много мързеливи. И аз трябва да ги уча и на това да бъдат амбициозни, което не е толкова лесно. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Антония СТОЙНОВА</strong><br />