Камен Воденичаров: Слави не ме покани на концерта си, не можахме да се покажем по-пораснали!
Отново се виждам с голямата си любов Елина Кешишева, която се раздели с мъжа си
Камен Борисов Воденичаров е български актьор, певец и телевизионен водещ. Роден е на 13 май 1966 г. в София. Завършва куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Николина Георгиева. Участва в създаването на Независимите студентски дружества и на Федерацията на независимите студентски дружества през 1989 и 1990 г. Участва и в създаването на Студентска програма „Ку-ку“(1990 г.) и телевизионното предаване „Каналето“ (1995 г.) заедно с Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов. През 1998 година поема ръководството на музикалния канал „ММ”. Той е водещ през първия сезон на риалити шоуто „Сървайвър“. От месец октомври 2010 г. е водещ на „В неделя с…“ по БНТ, което година по-късно е заменено с друго предаване.
<em>В момента Камен е един от участниците в шоуто „И аз го мога“. Пред наш репортер той разказа изключително интересни неща от задкулисието; за обира в дома му; за открадната кола; за Слави Трифонов и проблемите им през годините, както и за любовните си преживявания. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="451" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/kamen_vatre.jpg" alt="kamen_vatre.jpg" />- Как дойде предложението да се включите в предаването „И аз го мога“?</strong><br /> - Предложението дойде от продуцентите на предаването, които ме попитаха как съм с времето и дали бих искал да се включа в един нов проект. Първоначалните уговорки за по 2 часа работа на ден не се състояват - тези 2 часа стават 4, понякога 6, почивният ден, който е предназначен за всички, също не можем да си го позволим, защото ще изостанем от останалите. Професионализмът ни кара да се стараем да се представим добре и не можем да влезем в предварителните уговорки - тези неща отидоха някъде назад. <br /> <br /> <strong>- Ако знаехте всичко това предварително, бихте ли се включили?</strong><br /> - Да, защото това сгъсти много моята програма – продължавам да си снимам с Тончо, изявите в театъра и представленията също продължават, като добавим проектите за късометражните филми, които имам, предаването „И аз го мога”, и изведнъж вместо с две дини под мишница се оказах с 4. Това страшно много дисциплинира, много и уморява, но ти дава страхотна форма. Разбирам, че хората гледат предаването и получавам доста поздравителни съобщения. Това ме мотивира, много е приятно. Бих се хванал пак, дори и да знаех трудностите, които предстоят. <br /> <br /> <strong>- Има ли вече номер, който ви се е паднал, и да кажете: „И аз го мога“? А какво може Камен Воденичаров най-добре? </strong><br /> - Пантомимата и клоунадата на параван с двете ръце с Елен Колева можем да кажем: „И аз го мога”. При другите задачи беше по-скоро „И аз трябва да се науча да го мога”. Искам да ви кажа, че това, което изглежда най-лесно, се оказва най-трудно. Най-трудно ми беше да се науча да свиря на гайда, ако щеш ми вярвай! <br /> <br /> Мисля, че и в това шоу се показва, че Камен Воденичаров е най-силен в актьорската си професия. Винаги съм се възхищавал на цирковото изкуство, тайно съм надничал зад кулисите, но сега видях, че е нещо велико. Прекрасно е да имаш професия, която да може да излезе извън рамките на България. При театъра е трудно да се случи, това обикновено го правят хора, които са със смесени бракове, трябва някой в семейството ти от бебе да говори даден език, за да можеш да интерпретираш с него. Но пантомимата, циркът, куклите са нещо, което може да излезе извън границите, най-вече музиката. <br /> <br /> <strong>- На няколко пъти първото място ви се изплъзва обаче…? Имате ли си и вие фаворит сред останалите участници? Кой е номерът, който най-много ви е впечатлил до този момент и смятате, че вие не бихте се справил с това нещо?</strong><br /> - Разминавам се, да! Три пъти достигам до финала, където се обявява победителят за вечерта. Много силни противници, човек! Имаше някакво съжаление в мен при номера с пантомимата - там бяхме почти изравнени, но публиката решава. Тя често остава пасивна и искам да използвам вашия вестник и да апелирам към зрителите <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да ми ударят едно рамо и да гласуват за мен </strong></span><br /> <br /> - няма да стане само с игра. Стана ми мъчно, че не спечелих, защото бяхме много добри. Абсолютно с ръка на сърцето, без да се надувам, мога да кажа, че беше така. Но пък научаваш друг урок, който на българите ни убягва – възможността да загубиш достойно. Както казват футболистите, веднага да забравиш този мач и да гледаш към следващия, да не се вземаш много насериозно, да драматизираш обстановката и да тровиш всички около себе си. <br /> <br /> Всички участници са конкуренция, събрали са ни все цветни и готини хора. На секундата се усмихвам, когато видя Елен Колева! Тя е безкрайно красива, много талантлива актриса, превъплъщения във всичко и някак си, като я видя, веднага се ухилвам като ряпа. Със страхотен респект съм от Яна Маринова, която е изключително силен характер с много възможности. Симона Пейчева е световен шампион, Алфредо Торес е изключителен чаровник. И Ники, и Иван, всички са много готини, но момичетата ни са божествени. Ако на мен ми се беше паднало да вися от обръча, което Яна направи, между другото и на Поли й се получи, това е непосилно за мен. <br /> <br /> Зрителите на екрана не виждат, но синовете на Балкански стоят като едни орлици отдолу и на всяко потрепване тръгват към сцената, за да могат да омекотят по някакъв начин падането, ако, не дай си, Боже, се случи! Едно е да хванеш една жена, която е 60 кг, друго е да ти се изплющи отгоре един дангалак като мен. Ако този номер ми се беше паднал – нямаше да мога да се справя. Или поне няма да мога като Яна! Но пък тук трябва да анализираме нещо друго – ако Яна трябва да играе клоунада какво ще се случи?! На нашата подготовка като актьори гледат по-лековерно. Интересно ми е да видя силните ни играчи в някоя актьорска игра или певчески номер и тогава ще си проличи колко е важна и нашата подготовка.<br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="332" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Kamen_kapki.JPG" alt="Kamen_kapki.JPG" /><br /> <strong><span style="font-size: xx-small;">Като Род Стюарт в "Като две капки вода"</span><br /> <br /> - Преди няколко месеца в дома ви са тършували крадци, колата ви също беше открадната. Докъде стигна този случай – има ли някакво развитие?</strong><br /> - Този случай е изключително неприятен. Първо разбиха моя апартамент, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>влязоха през балкона с осигурителни въжета</strong></span><br /> <br /> изнесоха дребни неща, защото вкъщи не държа скъпоценности, но се оказа, че са отмъкнали един от резервните ключове на автомобила ми. Така и не се усетих, че това се е случило, след което веднага изчезна и колата ми. Полицията прави някакви издирвания, но до този момент няма резултат, а минаха 4 месеца. По процедура колата е свалена от издирване и към днешна дата може да се каже, че я няма. Сега предстои да представя всичките документи пред застрахователите, за да мога да си реализирам полицата. Но колата изчезна и няма ни вест, ни кост. Това е човек, който е знаел, че може да влезе през съседния вход и покрива и да има достъп до моя балкон. Знаел е, че има метални пръчки, които е счупил от външната страна – много заплетена история. Едни твърдят, че сигурно са хора, които са имали достъп до жилището ми, но пък ако са такива, те са знаели, че няма нищо ценно вътре. <br /> <br /> Адски е неприятно усещането, че са ти влизали в дома и всичко - от бельото до книгите и документите, беше по земята. Много е гадно! От Коледа, когато се случи това, се чувствам доста дискомфортно вкъщи. Преди много години ме обираха по този начин и си смених жилището, сега разсъждавам пак върху това, въпреки че тогава бях на квартира, а сега жилището е мое. Автомобилът, който ми е любим, също го няма. Нямаше никаква индикация да се търси откуп или нещо впоследствие да излезе. Ако знам кой го е направил това и ги видя, бих им избил зъбките и пръснал мозъците. Ако някога нещо се разбере, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>няма да чакам нито секунда на куцата ни нещастна прогнила съдрана съдебна система, бих действал самичък!</strong></span><br /> <br /> Тия нищо не правят – нито МВР, нито съдът, нито прокуратурата. Това са корумпирани лемури, които само знаят да крадат кинти от хората и да ебават жертвите, а от престъпниците вземат пари и ги пускат на свобода. Това е един от най-големите кошмари на България! <br /> <br /> <strong>- В този ред на мисли вие замисляли ли сте се да се занимавате с политика и да се опитате да поправите тези нередности, да се борите за справедливостта? </strong><br /> - Напоследък се замислям. Всички казваме, че политиците ни са корумпирани, че са замесени в далавери, и хората от шоубизнеса, които стоим и коментираме, трябва да мислим към тази посока – да се включим в политиката! Прекалено дълго време политиката беше мръсна дума, време е тя да е онова, което е нейната същност – направата на възможности за просперитета на цялото общество. <br /> <br /> Всяка една нация си има силните политици, ние - също. Това са хора като Стефан Стамболов, кметът на София от 1931 до 1944 г. Иван Иванов… - занапред трябва повече такива хора да се включват в политиката. Този процес върви, но ако всичко остане в ръцете на онази шайка разбойници, която извърши първата част на прехода - от 90-а година допреди 7-8 години, то нищо добро не ни чака. Повечето хора трябва да се включат в политиката и в този ред на мисли и аз бих могъл да помисля да имам участие в нея. Когато човек гони 50-те години, то трябва всичко, което е научил, да започне да връща и да дава обратно. <br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="346" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Kamen_I_az_go_moga_1.JPG" alt="Kamen_I_az_go_moga_1.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>В шоуто "И аз го мога"</strong></span><strong><br /> <br /> - А защо се отказахте от музиката и някога разчитали ли сте на нея като средство за препитание или е била просто хоби? </strong><br /> - В повечето случаи музиката е била хоби за мен. Не съм се отказал от нея, последният ми проект е с Гергана Николаева - едно прекрасно момиче, което пее оперна музика. Имало е моменти, в които сме изкарвали добри пари от музиката, но то е било в комбинация с актьорските ни качества. През 90-те имахме сериозни продажби на албуми с цялата група – Слави Трифонов, Мартина, Зуека, Стефан Рядков… Просто моделът много се смени и бизнес практиките в Интернет не са въведени. Само с малкия вътрешен пазар няма как да стане - за да се печели добре и да е комерсиално, то трябва музиката да излезе извън границите на България. <br /> <br /> Въпреки че има десетина много добри изпълнители в различните жанрове, които печелят добри пари. Мога да кажа това за Мария Илиева, Графа, Любо Киров, група БТР, колегите от „Дийп зоун”, в попфолка също има изпълнителки, които си докарват добри пари. Но това са едва десетина души. За да може бройката да стигне поне до 100, трябва повечко работа и по-голям пазар. И по-голяма добронамереност от страна на феновете, въпреки че си купуват все още билети за концертите, но продължават да свалят музиката безплатно. <br /> <br /> Песента „Ела, изгрей“, която направихме с „Дийп зоун“ през 2002 година, до този момент е свалена 800 хиляди пъти. Сигурно и вие, ако сте на моето място, ще ви стане неприятно, тъй като тези 800 хиляди тегления са станали без една стотинка. Не казвам да е по лев на теглене, 20 стотинки да са… но това е положението. Това е най-яркият пример, който мога да дам. Всеки стои вкъщи и си казва: „Бълха ги ухапала!“ – и си сваля безплатно, но в случая с „Ела, изгрей“ това са си го казали 800 хиляди души! Всеки един от нас дава 50 стотинки в дискотеката, за да отиде до тоалетна, а примерно не би дал толкова, за да изтегли любимата си песен. За съжаление това е дълъг процес, няма да стане изведнъж. <br /> <br /> <strong>- Споменахте за времето, в което сте работили със Слави Трифонов, който подготвя голям юбилеен концерт след няколко дни – получихте ли покана от него и ще отидете ли да го подкрепите? </strong><br /> - За съжаление не! Направих един опит да се чуя с него и Евгени Димитров. В началото бяха обявили, че ще поканят всички, които са свързани с „Ку-ку бенд“, но до този момент дори нямаме покани за представлението. Опитах се да взема за мои близки, които пристигат от Франция, но няма нищо от тяхна страна. Това малко ме натъжава, говорихме си и с колегите. Разбирам ги и тях - от тези 20 години заедно сме били само 4, те продължават да работят успешно. Ако те са решили да фокусират вниманието на публиката върху тези 16 години, в които не сме били заедно, това си е тяхно право. Както се казваше в един арменско-еврейски виц: „Портмонето е тук, намери се. То се намери, ама лошото чувство остава“. Така е –<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>лошото чувство остава </strong></span><br /> <br /> - да се празнува един рожден ден, да си част от рождениците и… да те няма. Сигурно в деня на концерта с моите колеги ще напишем нещо на нашите профили във Фейсбук, имам предвид Мартина, Тончо, Зуека, Стефчо Рядков. Не можахме да се покажем по-пораснали от ситуацията, в която се намираме, не надраснахме историческия момент. Можеше за 3 минути да излезем и да кажем „Здрасти“, да изпеем „Къде си вярна ти любов народна“ и с това да се приключи. По този начин да покажем, че дори хората да са били заедно и да са се карали, в името на една кауза да съберат сили и да си простят… Така са решили, така са направили – да са живи и здрави, успех им желаем, но при нас лошото чувство остава. <br /> <br /> <strong>- Нека ви пренеса в младините и да ми кажете наистина ли по време на казармата сте хванали „полови преносими болести“? </strong><br /> - Да, истина е това. В онези години не беше разпространено и не беше задължително да се ползват презервативи и предпазни средства, когато се прави секс. Аз служех в школата в Русе и в отпуските и в заведенията, в които ходихме, и при момичетата, общо взето сме били доста небрежни. Това се е отразило на мен. Може би всички мъже и момчета знаят, че понякога случаен контакт с една девойка без предпазни средства обикновено води до „прокапване на кранчето” и до необходимостта от взимане на антибиотици. <br /> <br /> Погледнато от днешна дата, болестите, които могат да се натресат, са много повече и едно „прокапване” може да е малката беля. Трябва да сме доста предпазливи и да използваме предпазни средства, защото времената са много различни, светът е много отворен и много се пътува, а там е опасно. <br /> <br /> <strong>- Навремето се говореше, че сте в много близки отношения с Елина Кешишева. Така ли е било и сега все още ли сте толкова близки? </strong><br /> - Така беше, това е най-романтичната ми връзка. Сега взаимоотношенията ни са много добри, тя има една прекрасна дъщеря от нейния съпруг, <br /> <br /> но се раздели с него<br /> <br /> Когато имам възможност, ходя до Париж, където тя живее. Имаше един период, в който не се бяхме виждали, всеки имаше свои си задачи. Но през последните 2-3 години се виждаме доста по-често и аз доста по-често пътувам до Франция. <br /> <br /> <strong>- Как ви се отразяват връзките, които непрекъснато ви приписват? </strong><br /> - Аз съм претръпнал, но се отразяват негативно на хората около мен – на близките и роднините. Те виждат и знаят реалността на нещата, а в повечето случаи това, което се пише, не отговаря в никаква степен на действителността. Усещането е много неприятно. На хората им е интересно да четат такива неща, но на мой гръб и на гърба на една дузина популярни хора някои издания спечелиха милиони с разкази с несъществуващи обстоятелства или нещо малко доловено, което до такава степен е хиперболизирано, за да стане още по-шарено, дивашко, секси, скандално и отвратително... Помежду си с колеги сме се бъзикали дали пък да не се хванем ние да направим едно такова издание - самите ние можем да измислим за себе си много по-щури и идиотски истории - поне да ги продаваме. Палитрата може да е по-богата от наркотици, педерасти, скандали, кражби и лъжи. Нашият „репертоар” е доста по-богат от ограничената палитра, в която ни представят, но печелят чрез нея много добри пари. <br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="369" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Kamen_I_az_go_moga_4.JPG" alt="Kamen_I_az_go_moga_4.JPG" /><br /> <strong><span style="font-size: xx-small;">В "И аз го мога"</span><br /> <br /> - Бургаският журналист Марко Бонев даде поредица от интервюта, в които говореше, че е имал интимна връзка с вас…?</strong><br /> - Знаеш ли, идва момент, в който всеки някъде нещо изперква по някакъв начин. Цялото това нещо не знам от какво, защо и как се получи. Какво да ти кажа?! Това нещо отече вече, замина. С Марко Бонев сме работили в Бургаския театър, работил е и в „Ку-ку“, но в един момент нещо релетата прегряват… Доста след като този скандал беше отшумял, някъде по моите пътувания се бяхме засекли с него<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и беше една молба за прошка</strong></span><br /> <br /> - било е в тежък период, и че е преекспонирал всичко, но не може да обясни защо. Поиска прошка, което в нашия свят също е важно – да имаш възможността и силата да го направиш. Всички тези приказки и интерпретации, които се получиха благодарение на неговите приказки, ако човекът се е осъзнал - хващаме и ги хвърляме в канала. Иначе няма да може да живеем, всяка вечер трябва за нещо да се самоубиваме. <br /> <br /> <strong>- За финал да ви попитам дали сте влюбен, има ли човек до вас? </strong> <br /> - Сега живея сам. Моите пътувания до Франция са тези, които емоционално ме зареждат. Някак си съм си намерил някаква хармония. Така де - винаги е хубаво да очакваш и още нещо някога да ти се случи пак!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ <br /> <br /> </strong><br />