Елена Кучкова е родена през 1989 година в село Черногорово, Пазарджишко. Губи баща си, когато е само на 6 години. Завършила е с отличие счетоводство в Професионалната гимназия по икономика в Пазарджик. Бакалавър е по стопанско управление от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Две години е работила в Лондон, преди да се присъедини към групата "Babylon Show". С балета обикаля страната и танцува в различни нощни клубове и дискотеки. Името нашумя, след като спечели безапелационно титлата "Мис Плеймейт 2013". От този момент жълтата преса я хвърли в леглото на кого ли не. Но самата тя твърди, че е моногамна и има сериозна връзка с политик. При влизането в Къщата на „ВИП Брадър” всички очакваха от нея провокации и скандали. Тя обаче се показа като добро, скромно и наивно момиче и спечели симпатиите на зрителите. Изненадващо остана до финала на риалитито и бе класирана на престижното шесто място.
<u>Ето какво споделя Елена Кучкова пред &quot;Марица&quot;:</u><br /> <strong><br /> - Остана на финала на &bdquo;ВИП Брадър&rdquo; с певческата легенда Йорданка Христова и най-обичания комедиен актьор и режисьор Влади Въргала. Зрителите те оцениха. За какво?</strong><br /> - Предполагам, че доста хора са гласували за мен може би защото съм им била интересна. Аз не очаквах да стигна до финала. Никога не съм се борила и не съм искала да бъда финалистка. Дори ми беше много труден целият престой в Къщата и ми се щеше да си тръгна много по-рано. До последно се надявах да изляза. Вероятно зрителите са оценили това, че съм естествена, непринудена, наивна, добричка, не съм конфликтна. Накрая се раздавах много за мисиите.<br /> <br /> <strong>- Много хора определиха този сезон като &bdquo;Игрите на глада&rdquo;. Гладни ли са българските ВИП-ове?</strong><br /> - Не, не мисля, че тази игра може да се нарече &bdquo;Игра на глада&rdquo;. Това е по-скоро едно предизвикателство, изпитание за самия човек, за да се види какви са му възможностите. Престоят в Къщата е едно приключение, забавление... Не мисля, че хората влизат в играта само за парите. Да, и това има значение, но там всеки е с различен хонорар. А в някои случаи не се изкарва много.<br /> <strong><br /> - Какво те мотивира да участваш в подобно риалити?</strong><br /> - Честно казано, парите ме накараха. Защото ми предложиха много хубав хонорар. И другото - исках да видя собствените си възможности, колко съм издръжлива и докъде ще стигна в изпитанията. Наистина не предполагах, че ще бъда финалистка. Исках да изпитам себе си. И съм доволна. Като излязох, никой от феновете и познатите ми не ме упрекна. Всички казаха само, че в началото съм се държала по-кифленско и после съм се променила. Отзивите са само положителни и участието ми донесе основно позитиви.<br /> <strong><br /> - Как прекара първата нощ извън Къщата?</strong><br /> - Много приятно. Моят мъж ме изненада. Вкъщи беше приготвил романтична вечеря на свещи. Беше напълнил апартамента с вази с цветя. За всеки един ден от престоя ми в Къщата на &bdquo;ВИП Брадър&rdquo; - 65 дни, беше купувал букет. Някои вече бяха много увехнали, други - свежички. Той ги подменял. Много романтично, много хубаво... <br /> <strong><br /> - Хората очакваха да се разхождаш по цял ден гола, а ти само веднъж си показа бюста. И се държа като скромно момиче. Защо?</strong><br /> - Това съм си аз. Хората си мислят, че като влезе плеймейтка в шоуто, постоянно ще ходи гола. Очаквали са да видят един такъв образ, но аз ги изненадах. Не беше някаква стратегия. По принцип съм си по-скромничка. Не искам да се правя на светица, но наистина не влязох с цел да се показвам. Вече се снимах гола за кориците на няколко списания и народът ме е видял. Излишно е да продължавам с разголването. <br /> <br /> <strong>- Срамуваш ли се, че си родена на село?</strong><br /> - Не, даже се гордея. И смея да твърдя, че съм имала едно много хубаво детство, истинско.<br /> <br /> <strong>- Загубила си рано баща си. Детството ти май не е било много лесно?</strong><br /> - Да, на 6 годинки го загубих... Ала не знам, тогава не съм го осъзнавала. Започнах да работя на 13-14 години. Допреди това съм била безгрижно дете. Малките на село си играят навън с другите деца - на топка, на федербал, на криеница. Не е като в града, да не смееш да ги пуснеш сами навън. Това имах предвид, че съм имала истинско детство. За разлика от сегашните малчугани, които наблягат на интернет игрите. И съм видяла какво е да си отглеждаш зеленчук на село, да си откъснеш ябълката от дървото, да поливаш ягодите в градината. Знам какво е да живееш в къща с двор. Но няма защо да се срамувам от това. Имала съм истинско детство и съм видяла много повече от едно градско дете.<br /> <strong><br /> - Как реши да си сложиш силикон и да участваш в конкурса &bdquo;Мис Плеймейт&rdquo;?</strong><br /> - Как съм решила ли... Ами всяко момиче го иска това нещо. Сега дори родителите подаряват силикон на своите дъщери за бала. Аз си го сложих не за да вървя по тези стъпки и да стана плеймейт или секс символ, а заради самата себе си. Защото исках аз да се чувствам добре. Имах комплекси с малки гърди. После започнаха фотосесиите, снимките. Забелязаха ме. И след това се явих на кастинга за конкурса. Но силиконът няма нищо общо с &bdquo;Мис Плеймейт&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Мислиш ли, че в живота може да се успее само с хубава осанка? </strong><br /> - Не. Това с външния вид е до определено време. Смятам, че една жена до 28 години може да си го позволи - ако е успешна, желана, канена за фотосесии. Смея да твърдя, че аз съм една от тях за момента. Но след тази възраст това вече не върши работа. Трябва и друго. Много кратка е професията, при която разчиташ само на външния вид. Моделството, снимките - това е нещо преходно.<br /> <br /> <strong>- Плаши ли те старостта?</strong><br /> - Не. Мисля, че една жена е красива във всяка възраст. Всяка възраст има своите позитиви, хубави моменти. Стига жената да се чувства добре в кожата си - да се усеща желана, обичана. Да има мъж, който да го показва. <br /> <br /> <strong>- Красивите момичета винаги твърдят, че определящото при мъжа е чувството му за хумор. А избират или милионер, или футболист. Ти избра политик. </strong><br /> - Не съм го избирала. Животът ни събра. В началото дори не знаех, че се занимава с политика. Много съм щастлива с него. Участието ми във &bdquo;ВИП Брадър&rdquo; беше изпитание за връзката ни. Сега се обичаме още повече и сме още по-близки. Радвам се, че не съм го разочаровала. Чакал си ме е.<br /> <br /> <strong>- Имаш ли амбиции и ти да влезеш в политиката, да станеш примерно външен министър? И то по-хубава от Хубавото Наде. </strong><br /> - Защо не. Може да се пробвам след година-две. Но засега искам да се занимавам с бизнес. Мисля да пусна собствена линия с парфюми, която скоро ще е на пазара. Не става така - от Мис Плеймейт, та право в политиката. Разбира се, като всяко момиче, искам и семейство.<br /> <br /> <strong>- Вярваш ли на мъжките приказки, че в една жена първо гледат душата? </strong><br /> - Не. Всеки мъж гледа първо външността. Тези, които казват, че гледат душата или очите, лъжат. Винаги мъжът се впечатлява първо от външността, после от личността. <br /> <br /> <strong>- Защо Силиконовата долина в Америка е символ на висок интелект, а тук стана нарицателно за глуповати хубавици? </strong><br /> - Според мен в България темата със силиконовите импланти, особено със силикона в устните, е малко извратена. За мен една жена е по-красива, когато е по-естествена. А повечето момичета мислят, че колкото са по-тунинговани, ще бъдат по-желани. И така ще си намерят мъжа милионер. Но смятам, че това отшумява. Вече не е модата на силиконите, а навлиза една друга мода на естественото, на по-земното и нормалното. Аз освен в гърдите другаде нямам силикон. И мисля, че са направени в един нормален размер. Всяко нещо, което е прекалено, е излишно. Всички тези екстеншъни, прекалено много кубици в гърдите, липосукции, скули, ботокси, всичко това е толкова излишно... Един мъж по-скоро се стряска от такава жена, отколкото да я хареса.<br /> <br /> <strong>- Мислиш ли някой ден да се върнеш на село и като Бриджит Бардо да гледаш животни, далеч от суматохата?</strong><br /> - Не, не, не ми липсва селото и не мисля, че някога ще се върна там и ще водя по-спокоен начин на живот. Харесва ми лудницата, хоасът наоколо, хората, натоварването. Просто съм такъв човек, свикнала съм на този ритъм. Липсва ми селото, но в момента, в който си отида за ден-два, не мога да издържа повече и гледам пак да се върна в лудницата.&nbsp;/БЛИЦ<br />