"Лудия репортер” Даниел Петканов пред “ШОУ”: Аз съм беднякът олигофрен!

“Лудия репортер” Даниел Петканов е роден на 8 септември 1986 г. в София. Учи маркетинг в УНСС, а преди това е завършил политология. През 2010 г. печели титлата „Мистър УНСС”, а в журито на конкурса е Милен Цветков, който веднага го харесва и му предлага работа в сутрешния блок на EBF. Впоследствие предаването е преустановено, а той се пробва в риалити конкурса „Претендентът”, организиран от „Шоуто на Слави“. От години е част от екипа „Часът на Милен Цветков” по Нова телевизия, където шокира с лудите си репортажи. Заедно с Милен води и предаване в радио Нова, а в момента е водещ и на „Summer Flirt”, което е първото риалити предаване за необвързани у нас. 

- Дани, можеш ли в началото на разговора да обещаеш, че ще бъдеш сериозен и няма да се смееш поне веднъж?
-Да, разбира се. (смее се) Всъщност не мога да дам такова обещание, много ще ми е сложно.  (смее се) Напоследък ми се наложи да бъда достатъчно сериозен, тъй като участвах в един риалити проект, даже го водих, и се очакваше да се спазва някаква норма на поведение. Форматът е симбиоза между интернет и телевизия, продуцент са „7 Talents“ и Краси Ванков, който прави „София – ден и нощ“ и „Съдби на кръстопът“. Нещата са много професионално направени, инвестирано е много като време и човешки ресурс. Хората, които работеха за този проект, са професионалисти, разбира се, изключвам себе си. (смее се)  

- Видяхме, че няколко човека прекарват известно време в една вила. Какво се случва като цяло?
- Аз съм император Даниелий Петканикос. (смее се) Каня участниците в колизеума на “Summer Flirt” (Летен флирт). Това, което се получи е много интересно – вкарахме 5 момичета и 4 момчета в една вила за определен период от време. 

- Какво се случва все пак в тази вила?
- Не мога да ти кажа всичко, за да е интересно на хората и да го гледат. Но мога да разкрия, че за този период се случи всичко възможно...

- Секс имаше ли?
- Да, имаше секс. (смее се)

- Ти участваш ли?
- Щях да кажа, че аз съм бил пасивният, но тези шеги не са много подходящи. (смее се) 

Забраниха ми да пускам гей шеги 

защото е формат за необвързани момчета и момичета, а не момчета и момчета. (истеричен смях) Много ми беше трудно, защото гей шегите са ми основният коз в общуването с хора. Моето мнение е, че тези шеги са супер подходящи за предразполагане дори и на момичета в какъвто и да е разговор. Гей шегата показва, че ти не си комплексиран, не се притесняваш. Много често ми казват, че съм с розови маратонки, с розови панталони и ме питат гей ли съм...

- Добре, да поговорим за любовта. Имаш приятелка, на която за 8 март подари прахосмукачка. Влюбен ли си наистина?
- Ами аз имах нужда от прахосмукачка, а празникът на жената беше идеален повод да я зарадвам с нея, а и на мен ми е от полза. (смее се) Ако трябва да бъда искрен, в момента не съм в много добри взаимоотношения с приятелката си, тя е в Италия. Дистанцията създава липса на усещане между двама души и темата ми е малко тегава.

- Заедно ли сте все още?
- Да, заедно сме, разбира се.

- Но всеки спи и с други?
- Не! (смее се) Или, ако го правим, гледаме да не даваме поводи на другия да се съмнява. (смее се) За мен не трябва да има спънка човек да бъда с когото пожелае. Ако ти в даден момент решиш да бъдеш с друг човек, но не дадеш повод на партньора си да се съмнява, не виждам къде е проблемът. Не го одобрявам, не казвам, че правя това или искам моята приятелка да го прави, но аз наистина не виждам проблем.  

- Как се запозна с нея?
- Запознахме се на спирката на автобус №280 в Студентски град пред УНСС. Снимах репортаж, темата беше свързана със секс. Тя беше заедно с някакво момче, неин колега. Казах му да си затвори очите, но той гледал видеата ми, в които карам хората да си затворят очите и после ги целувам и затова ми отказа. Тогава се обърнах към нея и я помолих да си затвори очите, да си представи нещо, а след това да ми разкаже какво е било то. Тя каза, че няма проблем, затвори ги и аз започнах да говоря някакви глупости и я целунах. Всичко стана много спонтанно и силно, много си допаднахме, има химия между нас. Тя е доста позитивна, има чувство за самоирония и за ирония...

- Защото ти нямаш...
- Да, аз нямам, сърдя се по цял ден, рева, не понасям обиди. (смее се) 

- Женкар ли си?
- Бях много тежък женкар до месец октомври 2012 година. 

- Какво се случи тогава?
- Прочетох книгата на Нийл Строс „Играта“. 

- С колко жени си бил?
- Не искам да конкретизирам с цифри, но ще ти разкажа една история. Бях в колата с едно момиче, нещата отиваха към секс. Тогава я попитах с колко партньори е била и момичето ми отговори. Когато тя ме попита с колко жени съм бил, аз се направих на интересен и не исках да отговоря. Тогава тя ми каза да запаля колата, защото си тръгваме. Разбира се, веднага се съгласих да кажа. Тя ме надъха още повече, защото колкото и да съм кажел, тя си взела вече решение да правим секс. Тогава аз спокоен й казах цифрата. Тя ме погледна и ми каза, че не може повече и секунда да остане с мен, не искала да бъде една от всичките тези. Тогава си казах, че повече никога няма да кажа с колко съм бил. 

Имал съм периоди, в които не изпитвах нищо от секса. Беше ми все тая дали аз или тя ще свършим, дали ще ни е хубаво. Беше важно само да преспя с нея и да я запиша като бройка. След като прочетох книгата на Нийл Строс, осъзнах, че това е едно състезание със себе си, което никога няма да спечелиш. Ако се замисля, не съм бил щастлив, въпреки че съм спал с толкова много жени. 

- Повярва ли в любовта?
- Да, вече повярвах, но преди никога не съм вярвал. Всъщност аз имах една  ученическа любов, която се разви в студентските години. Мога да кажа, че това, което изпитвам сега, определено е по-силно. 

- Как дефинираш любовта?
- Енергия между двама души. Любовта за мен е усещането, което получаваш от комуникацията, от близостта на човека до теб. Синергия – две енергии, които се сливат по някакъв начин помежду си и комуникират. Вече се чувствам като църковен проповедник, като ти говоря подобни неща за енергии, но наистина любовта е това.

- Допускаш ли лесно хора до себе си, сприятеляваш ли се бързо?
- Преди дни се запознах с едни дубайци във Варна на едно мероприятие и ми станаха страшни фенове.

- Е, то може ли изобщо човек да не ти бъде фен?
- Разбира се, съществуват различни хора. Във фейсбук чета всякакви коментари под мои снимки, някои дори казват, че съм имал крака като на Фики. (смее се) Никога не съм си и помислял да изтрия коментар, дори и да ме напсуват. Та, тия дубайци ми казаха, че не разбират какво им говоря, но се сцепвали от смях и се забавлявали. Даже ме поканиха да отида в Дубай и в Тайланд.

- Хубаво е да си внимателен в Тайланд...
- Да, трябва много да внимавам. Доста се замислих над това предложение, да не би да е някаква гей скрита оферта. (смее се) Оказа се, че един от тях е брейк денс танцьор. Човече, разцепихме дансинга! После получих поне 10 съобщения, всеки ме пита какви са тия танци. Не казвам, че съм добър танцьор, но за мен музиката е вълна, която трябва да хвана и да я пусна да премине през тялото ми.  

- Чувстваш ли се като звезда?
- Не! Никога не съм се чувствал като звезда и се надявам никога да не се почувствам така. Виждам, че има хора, които след няколко показвания по телевизията, вече се възприемат за фактор и се променя цялостната им концепция, отношението към околните. Според мен това е тотален абсурд,  моля се никога да не се почувствам като звезда. 

- Участва в „Черешката на тортата“, канят те за рекламно лице, корица си на списание. Славата промени ли те?
- По никакъв начин не ме е променила. Приятно е, когато общуваш с непознати и те се изказват ласкаво. Например, като се наредя за дюнер, 

ми слагат още една допълнителна щипка месо. (смее се) 

Освен на приматско ниво, да си начешеш егото, няма големи ползи от славата. Може да имаш успехи с противоположния пол и да изкараш допълнителни пари от други ангажименти, но не съм повече човек от преди. Аз съм си същият тъпанар, същият бедняк. Аз съм не беднякът милионер, а беднякът олигофрен.

- Какво ти казват най-често, като те спрат?
- Поздравяват ме. След последния репортаж, който направих, всеки ми казва да продължавам в същия дух, радват се. 

- Става въпрос за репортажа от Слънчев бряг, в който показваш как различни българи и чужденци правят съвсем спокойно секс на плажа.
- Да, дори и на теб сега ще ти покажа клипче на телефона си, което не е цензурирано, защото по телевизията сложихме един покемон на точното място. (смее се) Всъщност това за мен не е нищо особено, но като се замисля, такива неща не показват по телевизията и не съм сигурен, че това е правено. Вече имам един подобен репортаж на Витоша, когато хванахме двама души да осъществяват физически контакт, не казвам, че са правили секс, но единият беше чисто гол. (смее се) Хората ми се радват, казват ми да не спирам с тези репортажи, защото се скъсват от смях и очакват с нетърпение всеки следващ. 

А Милен обикновено ме реже винаги, постоянно се учудвам защо го прави. 

- Нагласени ли са тези спорове, уговаряте ли ги предварително?
- Не, никога не сме се уговаряли. С него си имаме закачка и извън ефира, постоянно сме в конфликт. Буквално на пръстите на едната ми ръка се броят темите в живота, по които имаме едно и също мнение. 



- Как се запознахте двамата?
- Суперслучайно на един конкурс за красота, представи си. (смее се)

- Двамата ли участвахте?
- Не, още по-изненадващо е, че участвах аз, а най-изненадващото, че го спечелих. (смее се) Станах Мис УНСС, тоест конкурсът беше” Мис и Мистър УНСС”. (шумен смях) Аз станах мистър все пак. Милен беше част от 17-членното жури. Победителите трябваше да му гостуват в EBF, където водеше сутрешния блок. След самото предаване той ме помоли да го изчакам, пита ме дали искам да се занимавам с телевизия, като предложи различни рубрики като лайфстайл, спорт, публицистика. Даде ми два дни да реша.

- Защо предложи на теб, а не на момичето?
- Въпросът е двуяк, ако нямаше записващо устройство, щях да се пошегувам, но по-добре да не го правя, защото не е хубаво да се създават такива сензации, които не са реални. (смее се) Милен има уникален нюх за телевизия, не можеш да си представиш. Той е брутален, не копира и не взаимства, не гледа Евронюз или СкайНюз, за да открадне идея, а му идва отвътре. Милен е роден за телевизия, може да не е водещ, може да е продуцент или директор, това е човек с неповторима визия за нещата. Той според мен трябва да стане директор на телевизията. 

- И да те повиши?
- Да, затова го казвам. (смее се) 

- Да се върнем към началото. Ти се съгласяваш и какво следва?
- Преди първия репортаж го питах дали може да направя нещо провокативно, защото това е кабелна телевизия и много хора не я знаят. Той тогава ми каза, че затова ме е взел. Тогава му казах, че искам да съм по боксерки с лачени обувки с остър връх, да тръгна по “Витошка” и да се шегувам с хората. Тогава не се познавахме и  той каза, че е сигурен, че няма да го направя. Аз пък не съм от хората, които ще направят нещо, защото са провокирани и надъхани, че не могат. Аз просто обичам провокациите. Каза, че ще седи на 30 метра от нас със слънчеви очила. Така и направи, хората започнаха да излизат  от магазините, булевардът се напълни с хора, разминавах се с полицаи, поздравявах ги. 

Милен и днес продължава да излъчва репортажите ми, без да ги гледа предварително. Случвало се е веднъж да ми спре репортаж в ефир и след това да ми се кара. 

- Вярно ли е, че в началото не ти е плащал?
- Да, така беше.

- Как се съгласи да работиш безплатно?
- Според мен много хора се съгласяват. Реално, за да започне името ти да работи за теб и да започнеш да имаш доходи, трябва да имаш имидж. Аз нямах никакъв опит. Все едно сега да отидем до спирката на трамвай №5, да видим някого и да му предложим да прави нещо  като му предложим конкретна сума. Изобщо не е ясно как ще се справи. 

- Как се раждат идеите за репортажите ти?
- Честно казано са от Интернет, където има уникални статии. Много често те започват така: „Английски учени доказаха, че...“.

- Понякога са и американски.
- Да, понякога са американски, в редки случаи и руски. Истината е, че има абсолютни попадения, просто са брутални. Например, че жените с големи дупета раждат по-умни деца. Това е супертема за репортаж. 

- Защо винаги вкарваш размерите и секса във видеата си?
- Размерът има значение в съзнанието на мъжа, оттам се появяват и комплексите. Иначе светът се върти около секса. Нагонът провокира това да купуваме разни неща, да има реклами по телевизията, да харчим парите си. Аз извъртвам всичко около секса, защото мен ме интересува секса.

- Много често се шегуваш с хомосексуалните. Защо го правиш и имаш ли нещо против тях?
- Не, напротив! Нямам нищо против тези хора.

- А би ли отишъл на „София Прайд“ и защо не си го направил досега?
- Бих отишъл. Веднъж щях да снимам репортаж, но не помня какво се случи,  не се реализира. Хората имат право да бъдат, каквито поискат и да изразяват себе си така, както се възприемат. Разбира се, не искам това да се натрапва. Не е проблем да ми кажат, че харесват хора от същия пол, но стига действията на този човек да не касаят пряко мен. 


С Кристиян Кирилов от "София - ден и нощ"

- Докато снимаш репортажите си, се целуваш и с доста мъже. Каква е разликата?
- (Бурен смях) Това е зверски пресилено. Но имаше една серия, в която бях влязъл и във всеки репортаж казвах на по-симпатичните момичета да си затворят очите и ги целувах. Един пич обаче ме изигра. Бях с една перука, а той ми каза да си затворя очите и ме целуна, не че не знаех какво ще стане. (смее се)  

Не съм изпитвал тръпка, 

когато се е налагало да се целувам с мъж.

- А гнус ли те е?
- От нищо не ме е гнус. Не може да те е гнус от човек, а в същия момент да не те е гнус от въздуха, който вдишваме. Въздухът в центъра на София е убийствен. Ако се качим нагоре във Витоша, ще забележим разликата. Който е гнуслив си е за него, на мен не ми пука.

- Кой е репортажът, който няма да забравиш никога?
- Единият със сигурност е този, който направихме на Витоша, където хванах двойката, която правеше секс. Имаше ужасна буря, забравих вече темата на репортажа, но е факт, че момчето, което ме гонеше, ми отговаряше на всичките въпроси. Година по-късно срещнах в един мол момиче, което ме пита дали помня този репортаж. По колата разбрала кое е момчето. Той по това време е имал гадже и тя веднага изпратила клипа на приятелката му. След това са ставали доста скандали между тях, разделили са се, но в момента това момиче иска да има дете от него. Това е добър пример, че любовта е по-силна от всичко. 

- А съжалявал ли си за някой репортаж?
- Не, никога не съм съжалявал за репортаж.

- Дори и за този с травеститите? Спомням си, че с единия се пипахте.
- За травеститите на пл. „Македония“ ли? Беше много забавно, аз още си пиша с единия от тях. Аз нямам скрупули, човече! Не разбирам и жените, които се притесняват, че някой мъж ще ги опипа. Като виждаш, че това е някакъв нормален човек, а не пансексуален извратеняк или омнисексуален...

- Говорим за травестит все пак!
- (бурен смях) Няма нищо лошо, всички сме хора. (смее се) Няма значение дали си травестит, гей. Аз приемам всичко на шега и може би това е причината да се държа така. Ако някой ми каже нещо неприятно, аз го приемам или обръщам на шега и не ми дреме.

- Има ли нещо, което да криеш?
- Да, естествено, че има.

- Какво е то?
- Е, крия го! (смее се)

- Как прекарваш лятото?
- Вече минаха две седмици от отпуската, но аз до преди дни работех по 12 часа на ден в риалити формата. Мисля да си почина, надявам се да стигна до морето, защото се оказа, че лятото работя повече за разлика от месеците, в които уж съм на работа.

Едно интервю на Георги Гюзелов



Напуснал Милен три пъти в първия месец