Марта Вачкова е играла всякакви роли - бебе, дете, майка, баба, вещица - и в театъра, и в киното, и в телевизията. Родена е в София, проходила е в градинката на църквата “Св. Седмочисленици”. Отгледана е с много обич от майка си Силвия Вачкова и от обичания от всички актьор Григор Вачков. Марта е жената, която се превъплъщава в десетки персонажи на малкия екран, сега е много популярна в ролята на главната сестра Жекова в тв сериала “Откраднат живот”.

“Най-голямото ми постижение е, че накарах много хора да ми повярват, да ми имат доверие. Заставала съм зад много каузи, използвайки популярността си. Обичам работата си не просто защото с нея се прехранвам, а изпитвам голяма радост”, споделя актрисата, в новия брой на "Доктор", който вече е на пазара.

- Марта, на 26 май се навършиха 85 г. от рождението на баща ви...
- Имам си ангел на небето, и той ме пази... Често се питам как татко би направил определена моя роля, дали би ме подкрепил в начина, по който живея. Тъжно ми е, че не е до мен, но за съжаление всички сме смъртни. Когато съм много зле и съм се отчайвала, майка ми все казваше, че татко ще оправи всичко. Докато бях студентка във ВИТИЗ, бях негова сянка. Само се говореше зад гърба ми, че съм с връзки. Той като че ли си отиде, за да ми направи място сама да си прокарам пътя. Да, липсва ми много, но всеки един от нас е длъжен да продължи да живее...

- Какви са спомените ви от ранно детство?
- Бях здраво, но малко тъжно дете. След раждането ми мама се записва да учи, баща ми непрекъснато го нямаше, защото много снимаше в киното и играеше в Сатиричния театър. Много малка бях, но си спомням, че посещавах седмична детска градина - ой, беше ужасно преживяване, много травмиращ период в живота ми. И сега потръпвам при мисълта, че вечер заспивах без мама и татко... Затова съм и толкова силно привързана към дъщеря си Рада. Помня баба и дядо по майчина линия - той беше музикант, готвеше много вкусно. С баба пътувахме при него в Египет, в Тунис, помня камилите, пирамидите, сфинкса... Живеех в една приказка - с актьорите, с облеклото и с перуките им в Сатиричния театър. Исках да стана балерина, пианистка, художничка, артистка... Несбъднатата ми мечта е рисуването, затова сега Рада учи в Националната художествена академия.



- Свързана сте с ателие “Прегърни ме”, в което творци работят с изоставени деца...
- Да, обичам ги, приятели са ми, каня ги на театър. Най-ценното, освен да помагам по какъвто начин мога, е да общувам с тях. Те имат нужда най-вече от говорене, не от пари, дрехи или вафли. Знаеш ли за самотните хора - не само за децата - колко е ценно общуването! Такива неща можеш да научиш от тях... Няма да забравя как ме потресе съдбата на изоставено дете при живи родители и други братя и сестри. В този контакт не само ти даваш на децата, те ти дават много. Ники Илиев ми беше разказвал как е ангажиран с онкоболните деца, след като се е срещнал с тях на живо... Щастлива съм, че моята дъщеря ходи в “Прегърни ме”, рисува и помага. Изключително важно е особено за заможни хора да водят децата си в социални заведения - да видят там как се живее, с какво се живее, по-точно - без какво се живее. Прекалено много българи боледуват от рак болестта на века. Страшно е, когато заболеят малки дечица, когато в тях се отключи ракът толкова рано. И при децата ракът протича зверски бързо. Имам приятели, които загубиха невръстно детенце от левкемия - ужасна болест. И когато чета в интернет разни писания колко лесно се лекувал ракът, просто откачам. Така подлъгват хората, че лесно може да се преборим с тази жестока болест... 

- Какво може да ви разплаче?
- Само от хубаво мога да се разплача, лошото ме мобилизира да съм твърда. Добротата, човечността, поникнало цветенце напролет ме вълнува. Оставям се на емоциите си, оставям ги да излизат от мен. От добрите думи ми текат сълзи на радост. 

- Имала ли сте сериозни здравословни проблеми?
- Да, чупила съм си крак, едва издържах месец в гипс. Свалих го по-рано - извиках комшия, който с някакъв инструмент сряза гипса. Преди пет години пък ми оперираха коляното във Военна болница заради скъсан менискус. Ендоскопска операция беше. И сега имам малък белег от две дупчици на коляното. Просто съм изумена от лекарските екипи там, от цялостното отношение, което не бе само към мен, а защото наистина ги е грижа за всеки един пациент. Искам специално да благодаря на ортопеда д-р Владимир Русимов, който е началник на Клиниката по артроскопска ортопедия, и на неговите колеги за прекрасните грижи и за невероятно милото отношение.
Бях наплашена малко преди да вляза в болницата, защото всички гледаме какво се случва в повечето лечебни заведения и каква е тяхната материално-техническа база. Оказа се, че във Военна болница нещата стоят по коренно различен начин. Смая ме сьвременната техника, която използват там, методите на лечение, чиято цел е основно да щадят пациентите.

Каква е тайната на променената визия на Вачкова и как свали 15 килограма без диета, четете във втората част на интервюто в zdrave.to