Певецът Васко Лазаров е набил жена си Йорданка и тя му е издала ограничителна заповед. Сега той не може да се доближава нито до нея, нито до детето си, изгонен е и от дома си в Благоевград с полицейско разпореждане. Тази новина разтърси фолксредите. Точно преди две години известният певец и втората му съпруга кандидатстваха за участие в "Биг брадър фемили", но не бяха допуснати. Тогава двамата демонстрираха колко много се обичат. Васко Лазаров се жени за 14 години по-младата дупничанка през 2006 г. Шест години по-късно двамата са пред раздяла. По телефона Васко Лазаров е неочаквано хладен. Не иска да говори за това, което се е случило и отказва интервю за "ШОУ". След няколко минути се отпуска и дори преминава на ти:
<strong>- Какво точно се случи, наистина ли набихте жена си?<br /> </strong>- Искам да съм над тези неща. Да не правя допълнителни глупости, защото това е проявяване на слабост, разбираш ли, когато човек започне да вземе и той да говори. <br /> <strong><br /> - Така е, но навсякъде пишат, че сте насилник и побойник...<br /> </strong>- Тя не може да докаже, че аз съм я бил. Нито е имало свидетели, нито нищо. И медицински да вади, и какво ли не, това е пълна простотия. Човек иска ли да навреди на даден човек, ще си удря главата в стената и пак ще изкара нещата така, че е бит. Но аз нито съм искал да я бия, нито съм я удрял. Дяволът й е влязъл в главата и явно си има причини да се държи така. <br /> <br /> <strong>- Може би жена ви е по-буйна, защото е от Дупница, градът се ползва с такава слава...<br /> </strong><br /> <u>- Тя дори не е от Дупница. По-зле, от Перник е<br /> </u><br /> - Там вече човек не знае какво си взима вкъщи... Да я вземеш от Перник, да направиш всичко за нея и тя така да се отблагодари. Била ми е голямата любов. <br /> <br /> <strong>- Как се запознахте с нея?<br /> </strong>- А, сега започва интервюто... <br /> <strong><br /> - Не, може би на хората ще им е интересна любовната ви история...<br /> </strong>- С тази новина за побоя разбихме 5000 души, които са гледали и са чели. Все пак аз съм публична личност и не бих си позволил дадени неща. Ето, сега си говоря с теб, пази се сега нещо да не стане (смее се).<br /> <br /> <strong>- Защо?<br /> </strong>- Ами нали съм голям побойник и бия жените...<br /> <strong><br /> - Добре, хайде да говорим направо, ударихте ли я?<br /> </strong>- Гласът ми падна от нерви. Една седмица живея в ужас, в ад. Обаждат ми се от цялата страна и приятели, и фенове. В един момент всеки ми звъни по телефона и казва: &ldquo;Абе, Васко, как може такова нещо, бе, това не е възможно, тази жена беше постоянно до теб.&rdquo; Все още я уважавам и не искам да изпадам в крайности. <br /> <br /> <strong>- Къде живеете сега, когато тя ви е издала ограничителна заповед и не може да се приберете вкъщи?<br /> </strong>- Това вече е клошарска история. Да не мога да се прибера в собствената си къща, придобита е преди брака. При приятели съм, грижа се сам за себе си. Ще бъда там, докато не минат някакви дела. Изобщо не ми е леко (гласът му започва издайнически да трепери, сякаш всеки момент ще се разплаче). Знаеш ли какво ми е на мен сега, как ме боли душата?! <br /> <br /> <u><strong>- Аз се разведох заради тази жена<br /> </strong></u><br /> Такава обич просто и Ромео и Жулиета не са имали. И от два, три месеца какво стана, не знам. Ходи на психолог, засякох й някакви есемеси как се закача с него и оттам тръгнаха разправиите: &ldquo;Мислено не спирам да си говоря с теб&rdquo; и от този род. Праща усмивки, сърчица... Това са закачки, които една семейна жена не може да си позволи. <br /> <strong><br /> - Заради тези есемеси ли стана скандалът</strong>?<br /> - Като нямаш половин година сексуален живот с жена си и тя се прави постоянно на уморена. В един момент идва полунощ, взимаш й телефона, тя е усмихната блажено, а ти й намираш тези писаници с личния й психолог, просто човек не знае какво да направи. Кълна ти се, че десет години не съм й изневерил. Какво е породило тази злоба, не мога да си обясня. Мъчно ми е за детето, тя не ми дава нито да го видя, нито да го чуя. Синът ми е на 6 годинки и той се казва Васко Лазаров като мен. <br /> <strong><br /> - Съпругата ви от какво се издържа?<br /> <br /> </strong>Въздъхва много тежко, след това млъква за няколко секунди, поема отново дъх, вече говори по-бързо, сякаш всеки момент ще забрави какво е трябвало да каже: <br /> <br /> - Вие си направихте вече статията. Какво повече да споделя?! Преди три месеца й помогнах да влезе в бизнеса, тъй като е постоянно до мен. Направих й агенция, започна да ходи по участия, крие пари, не знам какво става. Питам я: &ldquo;Ти какво ще правиш на това участие?&rdquo; А тя ми се сопва: &ldquo;Аз ще ходя без теб, аз съм свободна жена!&rdquo; Всичко това рефлектира върху мен. Като ти казвам, било е любов голяма и не съм й изневерил на тази жена. <br /> <strong><br /> - Защо ги е пращала тези есемеси на психолога си?<br /> </strong>- Тя ми се оправдава, че това било терапия, като му пише: &ldquo;Мислено не спирам да си говоря с теб!&rdquo; С усмивки, със слънца... Това е много подло. След като аз не съм случаен човек, отговорен съм &ndash; и в семейството, и в работата. Не бих достигнал иначе такива успехи. <br /> <strong><br /> - Добре де, кажете си честно, ударихте ли жена си?<br /> </strong>- Как ще я ударя? <br /> <br /> <u>Тя сама си се удари<br /> </u><br /> - това е пълна простотия. Тя ми се нахвърли, защото в полунощ й взех телефона с есемеса. Оттам тя побесня, че видях всичко и я разконспирирах един вид. <br /> <br /> <strong>- Май нямате голям късмет с жените.<br /> </strong>- Храни куче не да те лае, а да ти откъсне ръцете. <br /> <strong><br /> - Какво стана, когато й взехте телефона?<br /> </strong>Отново въздиша много тежко. Сякаш е актьор преди финалния си монолог и набира сили:<br /> - Нищо не стана, няма какво да коментираме. Детето си спеше, добре, че не чу нищо. Ти знаеш ли за 24 часа как ми стъжниха живота, бе, човек?! Викаха ме от &ldquo;Закрила на детето&rdquo;, накараха ме да напусна собствената си къща, в полиция ме разкарват, сякаш съм най-големият престъпник. Хората ме гледат, викат: &ldquo;Васко, бе тая е луда! Трябва да я освидетелстват. Като знаем как е била до теб и какво си правил за нея!&rdquo; Неблагодарна жена. Имаше някакви стихове като студентка, аз спонсорирах да й издадат книжка, запознавал съм я с Надежда Захариева, с Петър Берон. Песни й правих, в телевизия &ldquo;Родина&rdquo; &ndash; клипове, с нея, с детето. <br /> <strong><br /> - Ще се съберете ли пак с нея или да ви пожелая да се влюбите отново?<br /> </strong>- Тя може да иска, но аз съм наранен. Тя на мой гръб трупа самочувствие и ми забива нож, не бих си позволил да се върна към тази жена. Аз вече нямам вярата в нея. <br /> <br /> <u>Всичко си отиде<br /> </u>&nbsp;<br /> <strong>- Красива ли е?<br /> </strong>- Предполагам. Горе-долу, като теб. <br /> <strong><br /> - Значи трудно ще се влюбите отново след всичко това..<br /> </strong>- Имам една песен, която направих... <br /> <br /> (в този момент гласът му се преобразява. Сякаш е на сцена. Поема леко въздух и започва да пее, независимо, че е на улицата, по която минават хора, гласът му се извисява)<br /> <em><br /> &ldquo;Не искам да виждам жена-а-а-а,<br /> Не вярвам в любовта-а-а-а. <br /> Изгубих свойте деца-а-а-а, <br /> Аз съм сам на света-а-а-а!<br /> Ех, животе, стреляй, стреляй!<br /> Ех, животе-е-е, удряй, удряй! <br /> Лесно не ще да се да-а-а-ам, <br /> Това със сигурност зна-а-ам!&rdquo;<br /> </em><br /> Към края на песента гласът на Васко Лазаров започва да трепери и той не крие сълзите си, хлипа. След това се стяга, поема пак рязко въздух, отсича:<br /> <br /> &nbsp;И така! Това беше. Обади ми се някой път и кажи: &ldquo;Как е сега, Васко, има ли любов, или няма?!&rdquo; <br /> <em><strong><br /> Мария НИКОЛАЕВА <br /> <br /> </strong></em><span style="color: #993300"><strong>ОЩЕ ОТКРОВЕНИ ИНТЕРВЮТА С ИЗВЕСТНИТЕ ЧЕТЕТЕ В <a href="https://www.blitz.bg/article.php?&amp;id=163436">НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;</a></strong></span>