Любимата певица на мутрите от началото на 90-те години на миналия век Катя Близнакова пише втора стихосбирка. Изпълнителката тотално се отказа да пише книга за братята от ъндърграунда Васил и Георги Илиеви, които бяха убити в различни години.
Катя се нави първо в БЛИЦ да даде част от своите стихове. Ето откъси от две от тях:
...Небето е дошло над мойта стая
какво ли носи в този късен час?
Опитвам се целта му да узная
и чувствам нещо с вътрешния глас...
Навярно прекосило 100 вселени
усетило е моя нежен зов
и чуло е в самотните недели
как плачейки се молех за любов...
********************
Самотен е октомври
без моя палав смях
и листопадно страда
за детския ми нрав.
И сипе се самотно
Над сумрачния свят
едно танго безмълвно
във бездуховен град.
Отчаян е октомври
и рони сиви дни...
какво ли ще се случи,
какво ни предстои?...
- Катя, защо се отказахте от книгата ма мафията.
- Исках да пиша книга преди 17 години. Бях започнала, но после си казах, че няма защо да вадя лични истории. Нека оставим мъртвите да почиват в мир, макар че не съм искала да ги плюя, исках да ги покажа в добра светлина. Дори и най-големият престъпник има двои добри страни. Имам нахвърляни неща, но никога няма да ги издам. Сега правя стихосбирка, но тя няма да е толкова интересна за широката аудитория. Става въпрос за поетични изповеди. Това е втората ми стихосбирка, вече съм в преговори с издателството на Иван Гранитски. и вероятно книжката ще излезе през пролетта.
- Какво казвате със стиховете си?
- Те ще са отражение на творческите ми търсения и позиции във времето, в което имах щастието или нещастието да живея. Но за братя Илиеви....не, не, няма да пиша книга.
- Да не ви е стреснал някой, за да се откажете?
- Не, не. Аз бях любимка и никой нищо не ми е казал или да ме е заплашвал. Такива лъжи се изписаха за българската мафия, че няма смисъл. Ще запазя светли спомени за тях. Не знам тъмната им страна, познавам ги от добрата им страна.
- Васко ви е съученик, а с Жоро в какви отношения бяхте?
- С Васко, да, познаваме се добре. Но и с Жоро се познавахме и се отнасяхме с респект един към друг и винаги съм усещала че имам гръб в негово лице.
- Кога за последно се видяхте (б.р.-Георги Илиев бе убит през лятото на 2005 г. пред дискотеката му "Буда бар" в Слънчев бряг)?
- Пях му в едно заведение две седмици преди да го убият. Пях му “Слънцето в очите ми свали”. Бяхме на рожден ден на Сашка Васева в столичен клуб. Изпях му песента в неговото сепаре, после си тръгна и повече не го видях.
- Какви са ви толкова пък прекрасни спомените, та чак в книга искахте да ги възпявате?
- Ами аз в най-голямата криза печелех от концерти на лелите им, вуйчовците им, стринките им. Кой каквото празнуваше, само мен ме викаха да пея. И не само в Кюстедил, а и в Ловеч при Крушата (б.р.-Стефан Мирославов). Навсякъде ,където имаше такива босове съм пяла. Може да не съм аз любимката на всички мутри, но тогава нямаше толкова много изпълнители. Става дума за времето на Луканов и после по Иванкостово време. После започнаха да ги избиват един по един и на нас работата намаля.
- Само вас ли викаха?
- И Георги Христов много често пътуваше да пее на мафията, много го харесваха и него. Даже по едно време толкова често пеехме в Ловеч и Троян като беше жив Крушата, че всяка седмица бяхме там, чак почнахме да им втръсваме. Но какво да се прави – който плаща, той поръчва музиката.
- Основно Жоро и Васко, и Крушата ли ви търсиха?
- И на Наско Комшев съм пяла и на всичките, които са били по-известни по онези времена.
- Кой беше най-щедър към вас?
- Не мога да кажа най-щедър, никога не съм ламтяла за пари. Казвала съм си реални неща, независимо кой ме кани. Имам си принципи. Но винаги съм си тръгвала с четири пъти по-големи суми в пликчето. Там винаги е имало хубава сума. На днешно време като аналог например мога да кажа, че съм получавала по 30 000 лева за една вечер, което не е никак малко.
- Кой ви ги даде?
- Ааа не, това не. Може да гадаете. Няма как да кажа коя е най-щедрата мутра. Те бяха еднакви. Дори и във времената, когато участията спадаха, когато дойдоха трудни години, те бяха много загрижени и си измисляха мероприятия, за да ме канят. Например дадох на майка ми касети с Лиляно моме за продава, срещнал я Крокодила и й помогнал да продаде всичко.
- Какви други спомени кътате за братята Илиеви?
- Имам една куриозна случка. Веднъж отидох да пея в столичен клуб и ми казаха да не се качвам на втория етаж, защото горе са се събрали всички от ВИС-1. Аз срещнах Васил Илиев в кръчмата и му викам – какво правиш горе, там са се събрали някакви мутри. После ме пратиха и на тях да пея специално Лиляно моме" и аз попитах Васил: Кой е босът тук? А той ми вика: Аз съм! Беше много хубава среща. Тогава разбрах за ВИС 1.
- Не се ли притеснявахте от стрелби? Тогава доста се стреляше навсякъде.
- Васил Илиев ме извика да правя шоу с венци Мартинов по заведенията, тъй като хората не смееха да излизат заради стрелби. Ние ги убедихме, че няма страшно, че не се стреля. Васко никога не е парадирал с пачки, имаше уважение към нас.
- И все пак, не се ли притеснявахте от мръсните игри, от нечистите сделки?
- Не, не съм видяла такова нещо пред мене. Не съм видяла нечисти неща. За всеки може да се говори всичко.
- С какво се занимавате сега?
- С творчество - музика, пеене, детски спектакли с Венци Мартинов (б.р.-бившият съпруг на Близнакова, с когото е разведена от 17 години). Пътуваме с хумористичмен спектакъл за Георги Парцалев. Аз като изпълнител участвам за цветност. А иначе си имам постоянна публика от 40 години, която си ме харесва.
- Как се разбирате с Венци Мартинов?
- Ооо, много добре. Той си има много красива и интелигентна приятелка и се чудя как търпи бившата му жена да работи с него.
- А вие? Имате ли мъж до себе си?
- Не, в творческа пауза съм. Човек като се нарани няколко пъти и ...то не ми пречи на мене.
Диана МИЛЕВА, БЛИЦ
