Разкритие на "ШОУ": Драго Чая се оказа собственик на ненадмината в България колекция

Драгомир Драганов е роден в София през 1971 година. От малък има огромна страст към цирка, като посвещава голяма част от живота си в събиране на различни афиши, плакати и листовки, свързани с цялата история на цирковото изкуство. Сега Драго разказва как се е разделил с всичко само за ден, като е подарил колекцията си на музея във Виена. Каква е била цялата история, както и какво разказва за стъпките си в телевизията, приятелствата и моментите на самота. Телевизионният водещ, изпълнител, меценат на цирка и преди всичко добър човек - Драго Драганов - откровено пред “ШОУ”. 

- Драго, ще ми разкажеш ли за пътуването си до Виенa?
- Това е нещо, което обмислях доста дълго, защото при всички случаи беше свързано с едно генерално решение. Решение, което зреe от години. Историята на моето пътуване е много назад в детството ми, когато около 6-7 годишен аз бях буквално омагьосан от цирковото изкуство. Тогава започнах да колекционирам, отначало пазейки програмките от Държавния цирк, пътуващите циркове. Колекцията прогресивно се разрастваше. След това аз проявих интерес и към световното цирково изкуство. Едно време най-нормалното нещо беше да кореспондираш със съветските другарчета. Аз не с едно, а с няколко си кореспондирах. Те ми изпращаха реклами, рекламни сувенири. Дори ме свързаха с Немската асоциация на цирковите фенове, на която станах официален член. Разменяхме си много неща, пътувах, носех и взимах. Кореспондирах си с колекционери от Франция, Чехия, Германия. Всяка една свободна минута използвам, за да пътувам по света. Така, без излишна скромност, мога да кажа, че натрупах една ненадмината за България колекция. Неща, които можеш да притежаваш само ако си отдаден на една такава страст. Стигна се дотам, че тя започна да заема едно сериозно място в дома ми. Направил съм си спалня по поръчка, това е третият апартамент, в който поръчвам спалня, за да има чекмедже, в което да складирам плакатите в разгънат вид. Но самото чекмедже престана да събира плакатите преди 5-6 години, а те се трупаха и трупаха. Накрая направих ремонт на мазето и го направих като hobby room, за да може да имат отделно място. Беше много неприятно, аз не можех да ги видя, никой не можеше да ги види. На 45 години се 

усетих, че това е леко луда работа 

И преди две години си казах, че трябва да направя нещо. Това е моето съкровище от дете, всяка една частица е спомен с цирков артист. 

Тогава се срещнах с група приятели, които са доста напред с материала и се посъветвах как можем да направим виртуален музей, в който да сканирам и да сложа всичко, което имам. Правех го с амбицията той да се засилва и разраства. Голямата ми мечта е това не просто да бъде музей, но и един информационен портал за българското цирково изкуство. Всичко това ме пренася в един по-добър свят за живеене. Това не значи, че съм тотален инфантил или лишавам някого от нещо. Когато започнах да правя този сайт, си дадох ясна сметка, че трябва да се посветя изцяло на него и да зарежа трупането на огромна колекция, която няма шанс да бъде показана. Първоначално се свързах с музея на цирка в Санкт-Петербург, но когато реших да направя дарението, циркът излезе в ремонт, после възникнаха дрязги между ръководството. После се спрях на Виена. Когато реших да тръгна, видях, че всичко не може да се събере в една кола. И споделих на една приятелка, която има туристическа агенция. Тя имала организирана екскурзия дотам, натоварихме всичко... Когато хората видяха какво нося, буквално им падна ченето. Аз бях казал какво ги чака, но те не очакваха. Излишно e да обяснявам колко благодарни бяха. Тази колекция ще послужи за обогатяване на фонда им. Всички бяха много щастливи!


Близо до големия цирк

- Ти подари цялата си колекция, нали?
- Да, разбира се. Безплатно и безвъзмездно. Подготвяйки тази колекция за подаряване, аз отново прелистих всяка една страница, всеки един плакат. Изживявах пътувания, музиката чух. Припомних си костюмите на артистите. Все едно им подарих всичките си детски емоции. 

- Сега не съжаляваш ли вече?
- Не, чувствам се много горд. Не съм им подарил неща, с които няма откъде да се сдобият. Мисля, че направих един важен жест. Разделяйки се с тази колекция, аз спечелих сърцата на едни хора, които наравно с мен издирваха всичко за българския цирк. Хората във Виена ме свързаха с много колекционери от целия свят. Това е много важно за мен. За моя огромна чест тази експозиция в музея е отворена за посетители в специална зала. В тази зала има тематични изложби. Следващата година, когато българското цирково изкуство има годишнина, аз ще подредя във Виена специална експозиция за България. 


С Теди и Силвия Кацарови по време на едно от общите им участия

- Драго, мога ли сега да те върна към началото в телевизията?
- Без телевизията ние нямаше да правим това интервю, щях да бъда просто едно момче, влюбено в цирка, каквито има в целия свят. Първите ми стъпки в телевизията бяха толкова главозамайващи, че понякога се чудя дали е истина. Явих се на конкурс в БНТ. От 2000 кандидати останахме 7. Хачо ме забеляза и ме включи в “Цветовете на нощта”. След това в нюзрума на БНТ се запознах с Нели Терзиева - най-големия професионалист в новините за мен. Правехме новини с човешко лице, такива, каквито днес са особено актуални, ние ги правехме още тогава. Правехме репортажи през погледа на хората, за които е важна. Съдбата на Ефир 2 е ясна за всички. Преминах в “По света и у нас”. Започнах работа в петминутката “Частен случай”. Работил съм с Мария Чернева, Венета Райкова, Владо Береану и много други. 

Няколко години по-късно 

почувствах, че съм изчерпал енергията си 

Имах заряд за нещо по-смело, по-амбициозно. Вместо да положа някакво усилие, за да докажа това, аз отидох и си подадох молбата за напускане. Слава Богу, че тогава шеф на “По света и у нас” беше Мира Нейнска, която каза: “Не мога да подпиша молба за напускане на човек, който не се е преборил с нищо”. Даде ми какви предавания имат опция да се появят и да видя дали нещо ще ми хареса. Тръгнах си аз с Робърт Ковачев, живеехме в един квартал, на две съседни улици. Чудех се какво да правя... Гледаме ние с него бъдещите предавания и виждаме неделен сутрешен блок. Тогава той ми каза: “Е, тука със сигурност никой няма да кандидатства.” Така се роди едно предаване, след което каквото и да правя, ще бъда за всички или бившият телевизионен водещ, или ще бъда Драго Чая. Аз имам огромна вина образът на Драго Чая да бъде толкова захаросан, пресилен. Втурнах се и в една паралелна кариера. Имах участия 6 вечери в седмицата. В един момент загубих концентрация в основната си работа. Тогава се появиха пукнатини между мен и колегите от “Чай”. 

- Като говорим за пари, помниш ли първата си заплата?
- Да, живеех самостоятелно от доста време. Бях се нанесъл в един апартамент, който бяхме получили по наследство. Доста труден живот беше. С първите пари, които получих си, купих лампа. В спалнята ми тогава нямаше лампа, от тавана висеше кабел с крушка. 

Никога няма да се разделя с тази лампа
 
- Какво ти отне предаването ‘‘Чай‘‘?
- Славата винаги има две страни. По-скоро успехът. Взе ми анонимността. Вече дълги години не съм толкова често на екран и мога спокойно да се размина с група млади хора, без да чуя подмятания, закачки, шеги. Но преди не беше така. Имаше хора, които изказваха признателност, и други, които проявяваха откровена агресия. Имаше и други, които ме псуваха в очите. Последното предаване на ‘‘Чай‘‘ завърши с една песен на Тони Димитрова, в нея се пее: “Понякога е обич да си тръгнеш от хората, с които си живял. 

За да запазиш истинското чувство, е по-добре да си тръгнеш. Предаването нямаше внезапен край, всичко беше уговорено. В неделя беше последното предаване, в сряда бях водещ на “Бъди звезда”. 

- Какво мислиш за българския шоубизнес днес?
- В българския шоубизнес има един свеж полъх. От няколко години насам аз не мога да се нарадвам на амбициозни млади изпълнители, които правят хитове на изключително световно ниво. В конкуренцията между тях аз виждам истината за шоубизнеса. Визирам Гери-Никол и нейното парче, което е суперхит. Фен съм и на Дара. Даже подготвям ново парче от авторите на музиката на песента на Гери-Никол. 


Заедно с дует „Ритон”, с които е приятел от години

- Драго, ще ми разкажеш ли за личния си живот. Самотен човек ли си?
- Да, когато остана сам. Когато изпратя гостите и дръпна пердетата. Но това не е самота, която ме смазва. Това е тиха самота на един човешки избор. Не съм го превърнал в драма, това си е доброволен избор. Има периоди в живота ми, в които не съм съвсем сам и това започва да ме вади от зоната на комфорт. 

- Мечтаеш ли си за семейството, деца?
- Аз имам семейство. Имаме общи радости, ангажименти, общи проблеми. Още живея със семейството си, все още ми предстои да се отделя от него. 

Едно интервю на Костадин КОСТОВ



С Тони Димитрова страдат от шопинг мания