Синът на Ламбо: Стефан Данаилов не е мой баща!

Докато повечето съквартиранти в къщата на "ВИП брадър" бяха отдавна заспали, малко след 1 часа през нощта журналистката Соня Колтуклиева притисна извънбрачния син на Стефан Данаилов - Владимир, и му зададе серия от въпроси.

<hr /> - Това не е моят баща (<em>бел. ред. Стефан Данаилов</em>).<br /> <strong><br /> - А кой е твоят баща?</strong><br /> - Амии, това какъв баща е? Ти знаеш ли какво е баща?<br /> <strong><br /> - Твоят биологичен родител тогава. </strong><br /> - Е, да, ама аз не съм взет отнякъде и даден някъде.<br /> <strong><br /> - Противоречиш си в рамките на две минути. Първо казваш: &bdquo;Той е моят баща&rdquo;, а сега казваш: &bdquo;Той не е баща&rdquo;. А ти какво очакваш от него?</strong><br /> - Нищо. Нищо не очаквам от него. Смешно ми е. Как ще очаквам нещо от някого? Особено от такъв човек. Слаб човек.<br /> <strong><br /> - В такъв случай отношението ти към него не може да се нарече обич.</strong><br /> - Защо? Ти познаваш ли какво означава обич?<br /> <strong><br /> - Да. </strong><br /> - Какво е?<br /> <strong><br /> - Когато обичаш някого...</strong><br /> - Да обичаш &ndash; това e много...<br /> <strong><br /> - ...Когато обичаш някого ти повече внимаваш той да се чувства добре, отколкото ти самият. А вие изведнъж дойдохте с майка ти, пуснахте бомба. Предполагам, че сте го разтърсили, разтърсили сте целия му свят. </strong><br /> - Цялата му лъжа. <br /> <strong><br /> - Лъжа...</strong><br /> - Светът е лъжа. Ти не знаеш ли това? Лицемерство, лъжа, мазнене... Как не може да знаеш това на твоите години?<br /> <br /> <strong>- Не може да се спори с тебе, знаеш ли, ти си монологичен. </strong><br /> - Не, аз съм ... прав. <br /> <strong><br /> - Да... ако така си говорим, значи има нещо налудничаво в тебе. Никой човек не твърди: &bdquo;Аз съм прав!&rdquo;</strong><br /> - Може да бъде прав човек. Това е твоят проблем &ndash; че не вярваш в нищо. <br /> <strong><br /> - Вярвам в толкова много неща...</strong><br /> - Е... много бе! Това е проблемът &ndash; малко си объркана. Че във всичко вярваш.<br /> <strong><br /> - Така е.</strong><br /> - Значи вярваш и в това нещо, дето става сега? И в моето отношение към баща ми, и във всичко това вярваш? <br /> <strong><br /> - Доверявам се на казаното от теб. Аз вярвам, че съществува бащинска обич и синовна обич, но твоето за моите представи не е синовна обич. </strong><br /> - И откъде съдиш?<br /> <strong><br /> - Ти си дошъл да накажеш този човек. Не да му покажеш обичта си. </strong><br /> - Как се наказва човек?<br /> <strong><br /> - С публичната бомба, която пуснахте с майка ти. </strong><br /> - Човек се наказва от публиката?<br /> <strong><br /> - Да. Създадохте му проблеми. Ако ти го обичаше, нямаше да го направите.</strong><br /> - Значи, ако ти обичаш, какво правиш? Криеш се. <br /> <strong><br /> - Сега ще кажеш: &bdquo;Това е лицемерие, това е лъжа...&rdquo;</strong><br /> - Факт е! Това е факт. Да криеш, ти казваш: &bdquo;Крий се и после лицемерстваш&rdquo;. Ти преди месец какво каза? Аз ти казах: &bdquo;Аллах акбар&rdquo;, ти ми каза: &bdquo;Не така!&rdquo; После казах нещо за Исус и ти наака Исус. Това не е ли лицемерство?<br /> <strong><br /> - Не бих не посъветвала, когато говориш с мене, да използваш такива думи.</strong><br /> - Не ме интересува! Ако ти не можеш да разбереш подсмисъла на думата, значи нямаш никаква представа за живота. <br /> <strong><br /> - Нека да използваме по-елегантни думи просто...</strong><br /> - Не ме интересува... Елегантност е илюзия. А ти си ... чиста илюзия. Ти ще умреш с нещо елегантно ли, или с нещо неелегантно? Ти как си се родила? Елегантна?<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" /> <embed src="https://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=b98413cde2" quality="high" pluginspage="https://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" width="500" height="420"></embed>