„Не съм много борбен човек, доста мързелив съм и в никакъв случай не съм от хората, за които нещо трябва да се случи на всяка цена. Но без публиката няма смисъл да съществуваме. Ако песента е хубава - даже да не я въртят в медиите, тя тръгва“, коментира пред bTV Васил Найденов.

"Нашето поколение не беше възпитано да бъдем звезди. Даже малко прекалено ни натискаха - все едно дали ще е от Културен отдел при ЦК или от Държавно обединение "Музика". 

Бяхме много работливи. Те ни научиха да работим страшно много. Всеки месец сме изнасяли по минимум 30 концерта - това беше страхотна тренировка", продължи легендарният изпълнител Найденов.

"Трябва да направя алманах - в кой град и в кой хотел е най-хубавата стая, защото животът ми е минал по хотелите, макар че съм от София. Хубава професия, но никак не е лесна", допълни Васил Найденов.