Йоанна Темелкова се страхува от медиите заради „Под прикритие"
Актрисата смени любимите си кецове с токчета за сериала
Строен миньон с бунтарско излъчване, съвършени форми и страх от водата ще изиграе дъщерята на Джаро в „Под прикритие”. Култовото криминале се завръща утре вечер, а Йоанна Темелкова вече се страхува от ескалиращия медиен интерес към особата си.
„Когато ми дадоха ролята на Ния, приятелят ми бе по-щастлив – аз се уплаших. Цял ден обмислях дали искам точно това от професията си. Чудех се дали няма опция просто да ида, да си свърша работата и тихомълком да се прибера вкъщи. Без излишна публичност”, споделя пред "Монитор" актрисата, която през последните три години е част от трупата на театър „София”. Темелкова завършва класа на Пламен Марков, който обогатява афиша на новото БГ кино с имена като Ованес Торосян, Радина Кърджилова и Явор Бахаров. Докато учат основите на занаята в НАТФИЗ, четиримата са изключително близки и сплотени. Съхраняват приятелството си и когато славата каца на рамото им.<br /> <br /> „Бях край Радина и Явор в моментите, в които жълтата преса тиражираше какви ли не измислици за тях. Видях лошата страна на медала. Ще се справя с популярността, защото нямам намерение да променям начина си на живот. Не съм нощна птица, не си падам по бурните купони”, изповядва се Йоанна. Бърза да опровергае твърденията, че екранното й сродяване с Мишо Билалов й е поднесено наготово. Ходи на два кастинга, които разбиват схемата „ето ти листче с три реплики и импровизирай, без да задаваш въпроси за персонажа”. Тръгва си с усещането за предизвестена победа, но когато продуцентите й съобщават благата вест решава, че е жертва на скрита камера. „Познавах Мишо само като зрител преди да снимаме „Под прикритие”. Невероятен професионалист е! Той е от рядката порода, която може да те посъветва и не се страхува, че ще те обиди”, казва Йоанна. Вече е ясно, че като централен персонаж в новия сезон тя ще наруши хормоналното равновесие сред гангстерите и един от тях ще спечели нещо повече от телефонния й номер.<br /> <br /> Най-екстремното нещо, което й се налага да прави, е да ходи по 12 часа дневно с токчета. „Моята обувка са кецовете и ми беше трудно да свикна, но след третия ден дори не усещах болки в краката”, усмихва се безнадеждната романтичка от спектакъла „Коварство и любов”.<br /> <br /> Искала да кандидатства журналистика, но се отказва месец преди изпитите. „Майка ми щеше да получи инфаркт”, спомня си с усмивка Йоанна. На 27 тя е от последното поколение, което израства без джойстик и компютърна мишка в ръка. Губи баща си на невръстна възраст, а покрай командировките на майка й като проектант в Русия я отглежда баба й. От летата с мирис на липа, циганска баница и ожулени от гоненица колене в Костинброд е и най-яркият й спомен за беля. „Със съседското дете, моя приятелка, отидохме до реката, която е на километър от махалата. Идеята беше да пишем поезия. Да сме били на по 6 г. Връщайки се късния следобед, виждам как сестрата на другото дете търчи срещу нас паникьосана и вика:”Бързо, всички ви търсят!”.<br /> <br /> Зад нея изникна и баба ми с пръчка коприва, с която ме нашляпа. Приятелката ми я биха с чехъл.” Явно сериозно сме им изкарали акъла”, разказва с усмивка Йоанна. Тя е най-малката от три сестри. Заради сериозната разлика във възрастта не са деляли кукли, домашни и вечерен час, но имат силна връзка. Едната й кака сега живее в Испания<br />