Звездата на “Комиците” Ненчо Илчев: Продавах гривни в подлеза на ЦУМ заедно със Слави Трифонов
Любо Нейков и Евтим Милошев ми купиха фокуси за над 30 000 евро
Ненчо Илчев завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. В края на 90-те години участва в предаването "Спукано гърне" по БНТ, където е водещ и показва фокуси. От 1997 г. работи в Театъра на българската армия. Участвал е в над 20 спектакъла, сред които „Дон Кихот" на Александър Морфов, „Майсторът и Маргарита" и „Комедия на слугите" на Теди Москов и др. Поканен е от Любо Нейков в комедийното шоу "Комиците" по bTV. През 2006 г. печели наградата „Иван Димов" за млад актьор за ролята му на Габриел Кънчев в спектакъла „Ножица-трепач".
<br /> <em>Ненчо Илчев е отец Григорий в култовия сериал “Столичани в повече”. В уникална изповед пред “ШОУ” симпатичният актьор ни завежда зад кулисите на прелюбопитния си живот.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Ненчо, тече 8-ми сезон на култовия сериал “Столичани в повече”. Какво да очакват зрителите?</strong><br /> - Всички, които са го гледали, казват, че това е може би най-интересният сезон от всички - с много динамика, с коренни обрати при повечето герои. Това се и вижда - вече са минали две серии и рейтингът е разбиващ! За сериал е страшно висок! Много сме доволни – и ние, и продуцентите, и телевизията. Това е единственият български сериал, който се задържа толкова сезони. Сега върви осми сезон, девети снимаме, може би ще има и десети, живот и здраве. При повечето сериали нещата в един момент тръгват надолу, а при “Столичани в повече” е обратното – става все по-харесван и по-харесван! В сезона, който върви в момента става дума за това, което е актуално и в държавата – банките, политиците, изборите…<br /> <br /> <strong>- Какво се случва с твоя култов герой - отец Григорий?</strong><br /> - Отец Григорий иска вече да си се върне в църквата на заплата и тръгва да се моли на Синода да го назначат на постоянна работа. Те го подлагат на „мониторинг”. Владиката му казва: “Един месец трябва никакъв гаф на не направиш!” Отец Григорий отбелязва: “Е, значи нищо да не правя!” <em>/смях/<br /> </em><br /> Имат страшни попадения сценаристите при моя герой! С удоволствие си уча репликите, като си чета сценария, си се смея сам! Има доста култови реплики! Примерно, когато взема колелото от едно детенце, защото му трябва, то му казва: “Недей, че баба ме чака!”. Отец Григорий му отговаря: “Баба ти аз я чакам!”. Когато идва касиерката да го предупреди, че не си е плащал дълго време водата, отец Григорий й казва: “Ако трябваше да има водомери, Господ щеше да сложи на река Йордан!”. <br /> <br /> <strong>- Вече си един от най-популярните и обичани български актьори. Забогатя ли?</strong><br /> - Не мога да кажа, че съм богат човек, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не мога да кажа, че съм и беден... <br /> </strong></span><br /> Денонощно работя, с много неща се занимавам - със сериала, с “Комиците” и в театъра съм много ангажиран! Ето, например, утре имам премиера, другиден целият съм на снимки, след това заминавам за Варна, връщам се, отивам на снимки, следващия ден пак съм на снимки и имам запис на “Комиците”. Това ми е ежедневието! Но когато го правиш с удоволствие, когато ти е приятно, не ти тежи! Мечтал съм за това цял живот, не върви сега да тръгна да се оплаквам! Ще е грубо!<em> /смях/ </em><br /> <br /> <strong>- Още като малък се запознаваш с Мистър Сенко…?</strong><br /> - Бях някъде в 5-ти клас. Излезе по вестниците, че Мистър Сенко прави 80 години. И пишеше адреса му: бул. “Георги Трайков” 37 , сега “Черни връх”. Реших да му напиша писмо. Най-подробно по детски му написах, че искам да стана илюзионист, попитах го какво трябва да правя, поканих го на гости в Момчиловци... След една седмица, няма да забравя, баща ми каза: “Виж какво си получил!”. Още си пазя писмото. На плика пишеше: „От народния артист мистър Сенко до Ненчо Илчев”. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Направо онемях! </strong></span><br /> <br /> Отворих го. Мистър Сенко ми пишеше: “Драги Ненчо, не мога да ти дойда на гости, аз съм вече възрастен. Но когато ти решиш – заповядай в София.” Не мога да ти опиша какво детско вълнение изпитах в този момент! И досега, като си го спомня, настръхвам! Това да ми се случи в Момчиловци на мене, не можех да повярвам! И, разбира се, още пролетната ваканция нашите ме качиха на колата и дойдохме в София, намерихме къщичката на Мистър Сенко. Тя беше между блоковете - една кокетна, мъничка, точно като къщичката на Хензел и Гретел. А аз бях събрал 10-ина фокуси, за да му ги покажа, в ръцете си държах кутия шоколадови бонбони... Позвънихме. Очаквах, че ще се покаже някакъв голям човек - с пелерините, с шапките!.. За моя изненада, на вратата се появи едно дребно човече – с ризка и пуловер, приличаше малко на Йода, и ме попита сопнато: “Какво искаш?”. Казвам: “Търся Евстати Христов!”. А той: “Аз съм!”. Обяснявам, а баща ми през това време стои зад мен: “Аз съм от Момчиловци, писах ви писмо, вие ми отговорихте и ме поканихте...”. А той ме прекъсна: “Ами ти знаеш ли аз на колко хора отговарям!...”. Направо ме разби! Подавам му кутията с шоколадовите бонбони и не знам какво да кажа. Промълвих: “Ама аз идвам от много далече...”. И мистър Сенко като осъзна, че идваме чак от Смолян само заради него, ни покани: “Не ми е добре, но хайде, хайде, влизайте!...”. Седнахме с майка ми и баща ми в двора, където имаше едно шадраванче, статуя и един пилон, на който Мистър Сенко на всеки празник вдигаше българското знаме и пускаше химна. Първо аз показах моите фокуси, а той всеки път махаше с ръка и казваше: “Проста работа, проста работа!”. Беше много директен. <br /> <br /> Но после започна той да ми показва фокуси и да ги разкрива, което беше уникално. Той на никого не е разкривал фокуси, освен на учениците си, но за това винаги е искал пари. На нас не ни поиска, а ми разкри поне 10-ина фокуси. Стояхме около 2 часа. Наскоро след това той почина...<br /> <br /> <strong>- Твой идол като дете е бил и Васил Найденов. На абитуриентския си бал си отишъл с костюм по поръчка, досущ като негов фрапантен сценичен костюм?!</strong><br /> - Гледах го в забавните програми по единствената тогава телевизия. Майка ми намери шивачка, която ми уши точно като костюма на Васил Найденов - бял на цвят, с панталони шалвар, с един пояс, с една жълта фланелка, със златен пискюл и със златни военни копчета. Толкова съм го харесвал, че съм мислил, че мога да го нося в живота!... <br /> <br /> Като дойдох в София да уча зъботехника, реших да изляза да се разходя из града за първи път. „Барнах” се с този костюм. Звъннах на хазяина да му кажа, че излизам. Той отвори вратата, видя ме и с потрес и ужас бързо затвори вратата! Не можеше да повярва на очите си какво вижда! Представяш ли си колко нелепо съм изглеждал?! Отидох до къщата на Сенко, после отидох да видя къде се намира ВИТИЗ. И вървя по “Раковски” към “Свети Александър Невски”, а насреща ми едни военни. Като се разминахме, чух да казват зад гърба ми: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>“Е*ах ти военният!” </strong></span><br /> <br /> Този костюм го носих известно време и като студент по зъботехника. Имах приятел и колега Жоро, който, като се прибирахме от училище, ме водеше по малките улички зад Александровска болница, за да не минаваме през “Патриарха”. След години ми призна: “Срам ме беше от теб как ходиш като някакъв клоун!...”. <br /> <br /> Отидох с този костюм и на концерт на Васил Найденов. Купих си билет на първия ред. Изведнъж той излиза да пее и виждам, че е със същия костюм, с какъвто съм и аз – едно към едно. Много учудено ме изгледа, като отидох за автограф. След години станахме много близки приятели и много сме се смели... <br /> <br /> <strong>- Ставаш студент по зъботехника в София, но продължаваш да мечтаеш за фокусите... </strong><br /> - След гимназията в Смолян трябваше да карам УПК-а, за да придобия някаква професия, и аз записах зъботехника. Това беше начинът да дойда в София. Исках да вляза във ВИТИЗ. Тогава беше така – за 15 места кандидатстваха 3000 човека. А аз бях с ужасяващо силен родопски диалект. <br /> <br /> Запознах се с Хери, който ми каза: “Ела при мен, ще те науча да правиш фокуси!”. Беше 1989 година, точно промените. Той беше бижутер и илюзионист. Правеше едни гривнички, плетени, от медна тел. Започнах да правя такива гривнички и да ги продавам в подлеза на ЦУМ, а той ме учеше на фокуси. Нямах пари и Хери ми беше направил едно тефтерче, в което записваше – на 6 продадени гривни – 1 чертичка. И ми каза: “За 25 чертички ще ти разкривам по едни фокус”. Пари не ми даваше. Продавах гривнички и учех фокуси. Ръцете ми бяха станали целите в мазоли!<br /> <br /> После започна и да ми подарява. Цяла нощ седяхме в подлеза, беше много студено, но желанието ми беше огромно. Хери ми измисли един номер, с който се явих се при Орфи и той ми даде 1-ва степен за илюзионист.<br /> <br /> <strong>- Говорил си на родопски диалект, което доста те е притеснявало и ти е пречело. Бързо ли успя да го премахнеш? </strong><br /> - Премахнах го с течение на времето в София. Не съм ходил на логопед или нещо подобно. Родопският диалект не е такъв като русенския или бургаския, за да остава винаги мъничко от него, по-бързо се маха. <br /> <br /> Знаеш ли как е: “Цяла нощ не съм мигнал!” на родопски? - “Осовнах опулен”. “Рипнала бабулька на варгулька” означава – “Скочила буболечка на камък”. Казват, че родопският диалект е най-близък до старобългарския...<br /> <br /> <strong>- Докато учиш зъботехника и фокуси, какво става с актьорството?</strong><br /> - Скъсаха ме на изпита във ВИТИЗ първата година. Аз не мога да пея. Но записах пантомима при Васил Инджев. Тогава бях в един клас с Краси Аврамов, с Иван Бърнев... Краси беше много добър пантомимист, той после тръгна да се занимава с пеене. Бяхме много близки приятели. <br /> <br /> Следващата година клас вземаше Стефан Данаилов. Познавах се с почти всички от първия му випуск. Ходех непрекъснато с тях. Силвия Лулчева е един от най-близките ми приятели и до днес. Тя много ми е помагала. По онова време <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Силвия беше гадже на Слави Трифонов</strong></span><br /> <br /> Той идваше също в нашата компания с една цигулка. Обикаляхме по купони заедно. Слави продаваше мартеници в подлеза на ЦУМ, аз пък - медните гривни на Хери. Влади Въргала тогава беше по-известен от Желю Желев. Пътувах с него по халтури. Той играеше Въргала, а аз правех фокуси. За първи път виждах толкова харесван и обичан човек. Те ме запознаха със Стефан Данаилов, водеха ме у тях на гости.<br /> <br /> <strong>- И той на другата година те взе в класа си...</strong><br /> - Стефан ме хареса веднага след като се запознахме. Прие ме, въпреки че пак не можех да пея. Стефан е уникално добър човек! През 1991-1992-а - най-бедните години, ни водеше с него по участия, пробутваше ни за някакви малки ролички да изкараме някакви пари, пускаше ни да снимаме, никога не ни е спрял от нищо. Казваше: “Аз трябва да ви продам!”. И успя. Всички негови студенти работим – Ани от “Шоуто на Канала”, Стефания Колева, Асен Блатечки, Август Попов, Влади Въргала, Силвия Лулчева, Карла Рахал, Башар Рахал... Не допускаше да има скандали. Спомням си, бяхме в 3-ти курс и репетирахме една пиеса с асистента ни Ивайло Христов. Идва той сутринта рано, а нас половината ни няма. Ядоса се и си тръгна. Ивайло срещнал Стефан по коридора и му казал. Той дойде при нас – кара ни се, кара ни се, кара ни се... Към 11 часа вика: “Хайде да ви водя на обяд!”. Заведе ни в един ресторант – седнахме на кебапчета и вино. После напазарува, заведе ни у тях всичките и ... приключихме в 2 часа през нощта. Имаше ни като деца. На него не можеш да му се обидиш – той дори да те псува, виждаш, че зад това стои обич! Като бях в 3-ти курс, бях влюбен в едно момиче – първата ми голяма любов и голямо разочарование. Отидох при него за съвет. Той ме прегърна и ме успокои. Чувствам го като баща и досега. Обичам го и него, и съпругата му Мария обичах много.<br /> <br /> Стефан лесно можеше от “червен” да стане “син”, но не го направи. Много хора се отдръпнаха от него. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Предаваха го такива, на които дори е помагал... </strong></span><br /> <br /> И сега му е трудно, но той е голям мъжкар и ще се справи! Много обичаше Мария, бяха много хубаво семейство. И аз обичах Мария, а и тя много ме обичаше, много често си говорехме на всякакви теми. Последния път се уговорихме, че ще ни дойдат на гости, но тя не след дълго почина... <em>/в очите му се появяват сълзи – б.а./<br /> </em><strong><br /> - Откога се познаваш с Любо Нейков и Евтим Милошев?</strong><br /> - От студентското “Ку-ку” през 1990 г. Евтим беше “Репортерът-Слънце”, а аз ходех из парламента и вадех кренвирши от джобовете на депутатите. В най-гладните и смутни години! Тогава беше много силно противопоставянето “синьо” – “червено”. Аз измъквах от дрехите на комунистите сини шалчета, а от дрехите на седесарите – червени, а те реагираха безумно! <br /> <br /> С Любо се познаваме още от ВИТИЗ. Сега в “Комиците” много се сближихме, той стана най-добрият ми приятел. Човек, на когото мога да разчитам по всяко време, както и той на мен. И двамата много са ми помагали, и в професионален и в житейски план.<br /> <br /> <strong>- Кой те покани в шоуто “Комиците”?<br /> </strong>- Работихме заедно в едно заведение - “Дали”. Той ме е учил на това как се правят скечове, естрадата си е много особен жанр. На втория месец след като тръгна да прави “Комиците”, ме покани да правя фокуси като гост, след това ме харесаха и ми предложиха да остана. Любо си измисли тази прословута асистентка Ненка, която стана любимка на публиката. Нито той, нито аз сме си давали сметка, че ще стане толкова обичана. Преди години като разхождах малкия си син Момчил в Южния парк една жена, която продаваше семки, ококори очи и ме попита: “Това детенце от Ненка ли ти е?”.<br /> <br /> <strong>- Казвал си, че “Магията на Ненчо” е най-скъпият спектакъл у нас?</strong><br /> - Всеки илюзионист е мечтаел да има такъв спектакъл в България! Да се играе вече толкова години на постоянно място, да пътува, с такъв голям декор, с балети, с апаратури... Дължа го на Любо Нейков е Евтим Милошев. Седнахме на една маса с продуцентите на “Комиците” и те ми казаха: “Спри, ти няма да се занимаваш с нищо, ти си до тук – мислиш само за фокусите, всичко друго е наш ангажимент!”.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Бях дълбоко потресен: </strong></span><br /> <br /> “Това не може да бъде!”. А те: “Само кажи кой фокус искаш!”. “Ама той струва страшно много!”. “Не те питаме колко струва, искаме само да си спокоен и да си репетираш фокусите!”. Не можех да повярвам, че ми се случва подобно нещо!<br /> <br /> <strong>- И какви фокуси ти купиха?</strong><br /> - Любо и Евтим купиха гумен под от Виена, невероятен, който изглежда като стъкло. Една театрална завеса, каквато за пръв път влиза в България. Представлява станиолови лентички, които се спускат надолу и като ги осветиш по различен начин, са в различни цветове, след това се превръщат в стена, през която може да се минава. Страшно ефектно! Двамата с Любо използваме микрофони, които са последна дума на техниката в света. Представляват едни точици, които се залепват до устата с тънка жичка телесен цвят. Купиха ми четири големи фокуса от Лас Вегас, много скъпи. Два от тях са коронни номера на световноизвестни илюзионисти. Например пясък, който си сменя цветовете. Той е на един испанец, който миналата година с него взе световната награда на илюзионистите. <br /> <br /> Другият фокус е със сняг, който струи от ръцете ми - на илюзионист, който работи всяка вечер с него в Лас Вегас, един от хитовете на представлението. За него примерно Любо и Евтим дадоха 5000 евро! Накрая на спектакъла завалява сняг и в самата зала, върху публиката – зрителите се изправят на крака и плачат.<br /> <br /> Любо и Евтим знаят, че аз искам да направя музей на илюзионното изкуство в България. И аз ще направя, вече имам преговори с Вежди <em>/Рашидов – б. а./</em> Реакцията му беше: “Казвай кога, веднага го правим!”. <br /> <br /> Искам да изложа вътре неща, които съм събирал 30 и повече години. Давал съм си всичките пари за тях, всички по-големи суми, които съм получавал, съм ги давал за фокуси! Хиляди, хиляди левове! В България съм илюзионистът с най-много реквизит, с най-много фокуси. Страшно съм вманиачен в това изкуство. Вече притежавам неща, които по 4-5 хиляди долара, по 4-5 хиляди евро, по 20 000 евро са купувани. Ужасно скъпи неща! Реквизитът на Орфи, който купих от Любка, жена му, когато той почина, платих с целия си хонорар от първото турне с “Комиците”. Бяхме приятели с Орфи. Не си купих нито дънки, нито маратонки, нито купих рокля на жена ми. И не съжалявах! Това са над 10-15 големи илюзии – сандъци, в които се разрязват хора, саби, ножове. Между тях има една илюзия, която е на Мистър Сенко. <br /> <br /> <strong>- Любка си отиде от тоя свят наскоро...</strong><br /> - Да, лека й пръст! Чух се миналата година с нея. Беше някъде в провинцията и каза, че ще си дойде във Вакарел, уговорихме се да мина да я видя. В телефона си все записвах: “Да се обадя на Любка!”. Отлагах ден след ден. Все нямах време!... В един момент ми се обади сестра й, че е починала. Любка беше много тежко болна от рак дълги години, не можа да се пребори с тази болест! Като отидох на погребението, сестра й и ми каза: “Преди да почине, Любка ми каза всичко, което е останало от Орфи, да ти го дам”. Много се развълнувах! Освен реквизита, който купих, той имаше още много неща – албуми, касети... Помолила да ми ги даде. Много мило ми стана, наистина!<br /> <br /> Спомням си, съпругата на Орфи и снахата на Факира Мити - жената на Юлиян, братът на Емил Димитров, който беше също илюзионист и умря много млад, преди години дойдоха разплакани на премиерата на “Магията на Ненчо” и ми казаха: “Ако нашите мъже бяха видели всичко това, страшно много щяха да се радват!”. След това идваха често да ме гледат.<br /> <br /> <strong>- Твърдиш, че си затворен човек. Трудно е да се повярва!...</strong><br /> - Такава зодия съм. Телец. Малко по-затворен съм. Не съм от най-усмихнатите хора нито вкъщи, нито в компания. Дори съм много мълчалив. Не обичам да разказвам вицове, не съм душата на компанията. Повече слушам другите. А като се обидя, малко по-дълго ме държи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ревлив човек съм </strong></span><br /> <br /> обаче не се сдържам, не се срамувам от емоциите си...<br /> <br /> <strong>- Къде се запознахте със съпругата ти Зорница, която е дъщеря на певеца на “Диана експрес” Илия Ангелов. Заедно сте вече 17 години - завидно дълъг период за хора с вашата професия...</strong><br /> - Запознахме се в “Спартакус”. Това беше модерният клуб по това време. Една вечер бяхме там с актьора Яни Йозов. Като видях Зори, попитах Яни: “Познаваш ли това момиче?”. Той каза: “Да”. Запозна ни. И... на другата вечер тя вече живееше при мен в моята войнишка стаичка във Военния театър...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА <br /> </strong><br />