"Звездният стажант" Петя Буюклиева пред "ШОУ": Гаврата с Марта Вачкова беше тотална!

Петя Буюклиева неведнъж е споделяла, че е от онези чувствителни хора, които попиват енергиите около себе си като лакмус. След което скриват зад широката усмивка напрежението и проблемите. Това направи атрактивната ни певица и при участието си в „ВИП брадър”, и сега – в благотворителното шоу „Звездни стажанти”. За разлика от престоя си в Къщата обаче, при задачите, получени от Шарлопов, преди бизнесменът да я уволни – Петя не се поддаде нито веднъж на напрежението, което на моменти превземаше отбора й.

След излизането си от шоуто „Звездни стажанти” Петя Буюклиева отказа да дава интервюта. Своето традиционно изключение обаче прави за пореден път за народното издание.

- Петя, с какви емоции и равносметки си сега – след уволнението от „Звездни стажанти”?
- Реших да участвам в това шоу, когато разбрах, че е с благотворителен характер. През целия си живот и 35-те си години на сцена съм имала многобройни концерти и участия в благотворителни каузи, това е просто моят житейски път. И когато дойде тази покана, ми се стори точно като за мен. В същото време получих покана и за друго риалити, но предпочетох това. Човек може да научи нещо ново от всяка ситуация. И в този смисъл от престоя си в отбора на „Ангелите” аз научих как да държа настрана злобата, лицемерието, злонамереността. Създадох си някаква своеобразна защита с времето, станах и малко по-мъдра. В шоуто много бързо разбрах кой каква роля играе и направих своята стратегия. Колкото до уволнението –

това беше според мен поредният сценарий

защото от 8 задачи, аз имам 6 – 3 в „Ангелите” и 3 в „Отборът”, които спечелих наравно с останалите. Възлагаха ми централни роли, успях да помогна със собствени усилия на много хора, които имат реална нужда от средства. Само на Великден например се радвам много, че успяхме да нахраним над 5000 семейства. Станахме приятели и със 100 Кила, като той в един момент ме нарече и двигател на отбора. В началото на играта пререкох, че той ще победи! По едно време ме смятаха и за талисман, самият Шарлопов ме определи така.

- А каква беше стратегията ти?
- Със своите словесни водопади всеки един от участващите в шоуто нарисува перфектната картина на своя характер, поведение, мислене. Ако си спомняш имаше и такъв момент, в който на Рут (Рут Колева, бел.ред) й се наложи да обяснява в интернет пространството, че не е лоша – защото получи страшно много негативни реакции в социалната мрежа. Наложи й се да направи изявление. Е да, но преди да направи каквото и да е било изявление, всеки един, който влиза в подобно шоу, все пак е редно да помисли какво приказва, как се държи и каква енергия допуска.

Тя така изгради картинката за себе си! И няма как после с гумичка лесно да изтриеш тази или онази черта от характера си, в която са се убедили не само хората, с които участвате наравно в шоуто, но и публика, и зрители. В никакъв случай не мога да кажа, че бях слаб проджект мениджър. Имаше поне няколко по-слаби от мен в изявите си!

- Какво по-конкретно визираш като концентрация на лоша енергия от страна на Рут Колева?
- Например когато тя и Албена Вулева се опитваха да ме извадят от токчетата. Беше абсолютно злонамерено. А аз стоях мъдро край тях, даже се усмихвах, казвайки: „Абе, момичета, по-спокойно!”, шегувах се. Точно тази положителна енергия ми помогна много, защото с нея излизах от всякакви ситуации. На моменти усетих, че точно времето ме е научило на тази мъдрост – да преценявам кой какво прави и защо, какво точно иска от мен. Много се радвам, че

успях да не им вляза в скандалджийския тон!

И стана така, че накрая те проявиха дори респект към мен – за разлика от Марта (Мартина Вачкова, бел. ред), която обаче бе жестоко обиждана от този отбор, в който остана и по-дълго от мен за съжаление. Гаврата с нея беше тотална – особено когато трябваше да правим песен за предстоящото Европейско първенство по футбол. Бяха решили да я правят на топка, да я ритат по сцените. Ужасна гавра! Те се изгавриха даже с паметта на баща й! Да кажеш, че не познаваш Григор Вачков, на колкото и години да си, е недопустимо.

България има достатъчно богата история и във филмовото изкуство, и изобщо в културата, която всеки трябва да почита. Това заяви в ефир Рут Колева – и не й правят чест подобни думи! За мен хора като Рут, като Албена, просто са сбъркали формата. Този формат е благотворителен и нашата задача беше да направим всичко възможно да съберем средства за хора в нужда. А те може би продължават да си мислят, че скандалът продава и на всяка цена ще останат до финала на шоуто само със скандалите си, и грубото отношение ?! Уви!

- Грубият тон ли ти загорча най-много?
- Знаеш ли, работила съм и съм пяла на една сцена с достатъчно известни изпълнители, но такова его, каквото усетих в някои хора в шоуто, не съм виждала и сред световни звезди. Неоправдано его! Но да видим – след като имат такова его, как ще го докажат във времето, с какво. Смятам, че те получиха своите уроци още в шоуто – на Рут й се наложи да се обяснява във виртуалното пространство каква е, каква не е. Нека си даде равносметка – такъв образ ли трябва да гради.

Иначе аз съм с много положителна енергия от това шоу. Спечелих и много нови приятели – дори и от екипа на формата. Много хора ме видяха в истинската ми светлина, такава, каквато съм, оцениха ме и се сприятелиха с мен. Бях много харесвана също и от рекламодателите, и от клиентите. Това го усетиха и Рут, и Албена, затова и направиха така, че винаги да ме слагат на първа линия в отделните задачи – нещо като лице на различните послания. Уж все ми обясняваха – “Петя, остави ни сега, не ни пречи.” Неглижираха ме. Но после, когато дойде време за снимки – Петя е на първа линия на сцената. И печелим! Дори Тити Папазов ми се обади след това с думите – Петя, ти си своеобразен шампион – от 8 предавания, ти участва в 6 победни! Но няма значение кой печели и губи, щом парите отиват за някаква кауза.


Със 100 кила, Юлиян Константинов, Тити Папазов и Таньо Шишков (от ляво надясно) в "Звездни стажанти"

- Успя ли да притъпиш първичността в емоциите си след поредицата от участия в толкова риалити формати досега? При участието ти във “ВИП брадър” видяхме и сълзи по лицето ти, редом до усмивките…
- Калих се още повече, това се получи. Винаги съм била боец в живота си, човек, който не се отказва, защото е станало по-трудно. А от участията си в тези формати, особено в този, за който споменаваш, научих, че мога да бъда даже два пъти по-силна, отколкото познавам като заложба в себе си. Научих се, че мога да дам максимума от себе си – да играя добре и като солов, и като отборен играч. Че мога да загърбя егото си, а това е наистина много трудно. Научих се и да приемам загубите мъдро, да си правя равносметка на всяко свое действие, анализирайки грешките си. Да, взела съм си поука от дадено участие във формат, но и всяка поука ме е довела до поредния успех. Мога да кажа, че участието ми и в „Звездни стажанти”, беше успешно! Как да ти опиша тази радост от това, че излизайки извън дома си, навсякъде съм обсипвана с комплименти от непознати хора.

Цели класове тичаха след мен в парка

когато минавахме с мъжа ми. Идваха дечица – да се снимат с мен, да ме питат как съм, да ми кажат „не беше честно да ви уволнят!”. Ето това е моята победа! Но победата, както ти казах, не ми е самоцел – с всяка една от победите в шоуто се печелеха пари, а парите отиваха при хора в нужда – ето това е истинският смисъл. Останалото е излишна суета. А най-важното е, че аз не направих компромис със съвестта си – тя остана чиста. При това – без да се отказвам нито от идеите, нито от целите си. С времето закалих в себе си някои качества, които са ми били от полза и в този формат.

- Атрактивна си, мениш визията си често, цветна си, експериментираш и в музикално отношение? И всъщност винаги ли си била такава?
- Атрактивността винаги е моя запазена марка. Преди години, още преди ’89-а, пейзажът беше доста сив. Тогава само аз и Силвия Кацарова бяхме атрактивни на сцената. Когато се появявах на сцената и в живота, всички винаги се обръщаха след мен, започваха да ме коментират. И се искаше огромна смелост човек да изглежда така. А атрактивният вид го имам от дете. Още когато бях ученичка в музикалното училище, а след това и студентка, помня как търсех къде мога да ми направят плитки. Гледах да съм винаги екстравагантна.

Открих две негърки в Студентски град, които ми плетяха косите по 2-3 дена. Винаги съм знаела, че един изпълнител трябва да е преди всичко разпознаваем. А за да си звезда – трябва да си оригинал, а не копие! И съм гледала винаги да бъда оригинал, цветна, различна. Но за мен всичко това е свързано дълбоко и с моята свобода, защото навремето точно това – да изглеждаш като себе си, да бъдеш различна – беше и глътката свобода. Забелязвам как и до ден-днешен много хора имитират мои прически отпреди години. Например виждам как Поли Генова, която искам да поздравя за успешното представяне на „Евровизия”, в момента е с прическа, която аз съм имала преди 20 години – асиметричните кичури, бръснатите бакенбарди, цветовете! А аз тогава бях в началото на кариерата си.


"Ангелите на Шарлопов" - От ляво надясно: Камелия Воче, Петя Буюклиева, Марта Вачкова, Алекс Сърчаджиева, Рут Колева и Албена Вулева

- Това създавало ли ти е някакви неудобства през годините?
- Не бих казала… Спомням си само един случай. Понеже съм много вярваща, не пропускам на Великден да ходя след иконата в Бачковския манастир. Правя го години наред, хората вече са свикнали. Навремето, когато бях с червени и черни кичури съм пред иконата, кръстих се и при мен дойде една доста възрастна жена. Погледна ме и каза:

„Абе, момиче, защо така косите ти са червени, черни…

Не трябва ли да си с друг тип коса?”, а аз й отвърнах: „Погледнете наоколо природата. Не виждате ли птички? Не виждате ли цветя? Не виждате ли как Господ е оцветил с различни цветове всичко, за да е уникално? След като Бог е дал тези цветове, защо хората трябва да ходим побелели или само руси, или черни, или кестеняви…”. Жената се позамисли и каза: „Знаете ли, че сте права”. Това си спомням ясно и до днес. Иначе съм свикнала с това да събирам погледите на хората. Помня как преди 20 години в един магазин в Стокхолм за рокерски обувки, търсех възможно най-атрактивните, обувки на висока платформа с инкрустирани всякакви железа по тях, купувах си и скъсани дънки.

И спокойно мога да кажа, че много напред във времето съм правила всичко онова, което се прави днес. Свекър ми, Бог да го прости, тогава даже ми бе казал – „Петя, бе, тия дънки са много скъсани, как ще тръгнеш така?!”, а аз с усмивка му отвръщах, че съм ги купила от Стокхолм и това е модата там. Имах и едни уникални рокерски ботуши. Точно това ми беше манията по едно време – обикалях цял свят в търсене на такива ексцентрични дрехи и обувки. Да, като си различен, ще събираш погледите, не всеки ще те гледа с добри очи, но при всички положения твърдя, че през годините съм била твърдо оригинал, а не копие!

- Артистичността и чувствителността си наследила от баща си, нали така?
- Точно така, да. А от майка ми взех гласа. Баща ми е изключително енергичен, да е жив и здрав, вече е на 82 години, но се чувства на не повече от 30. Когато имаш млада душа и такъв темперамент, можеш да се справиш с всичко в живота. Преди години Вера Кочовска дойде при мен и ми каза, че имам невероятна енергия. Думите й бяха: „Господ ти е дал такава енергия – представи си един стадион – твоите колеги са на първата обиколка, а ти свършваш с втората! Ето такава!” Отделно са ми казвали, че съм много стар дух, имам много опит от предишни животи. Не знам, доколко всичко е вярно, но усещам, че постигам някои неща с лекота, с умение, които за други се оказват безкрайно трудни.



- Толкова силно се вълнуваш на моменти, че знам, че си загубила гласа си преди повече от 20 години на фестивал в Хавана…
- Това беше един паметен фестивал за мен – тогава от 5 награди ми връчиха 4 и просто не знам как сдържах вълнението си. Нещо уникално! И в момент на силна еуфория, в който за пореден път оркестър, публика, всички се изправиха на крака, изгубих гласа си.

Няколко дни бях без глас, после нещата се оправиха

- Преди години, през паметната за родния футбол 1994 година, ти беше и талисман на отбора, на световното в Америка. Поправи ме, ако греша, но точно тогава си била и бременна?
- Световното продължи три месеца, а ние заснехме клипа, когато бях в шести месец и все още не ми личеше толкова много бременността. Един страхотен клип, в който участваше и Кръстю Лафазанов – като мой съпруг, страшен купон беше. Песента стана абсолютен хит в цяла България. А станах талисман след едно обаждане на Вера Маринова от БНТ. Забелязала тя, че когато пуснат нашата песен, нашите вкарват голове.

Веднъж не я пуснали и нашите загубили. И казва: „Петя, ти май си на кадем!” И хората ме нарочиха, и започнаха да пускат песента постоянно. Беше едно велико лято, когато станахме 4-ти в света! Междувременно детето растеше в корема ми. Но тъй като станах своеобразен символ, ми казаха – ще дойдеш на посрещането на футболистите ни, задължително. Няма да забравя тази дата – 17 юли 1994 г., на стадион „Васил Левски”, дърво и камък се пукаше, невероятна жега. Чакахме самолета, който закъсня с три часа и половина. Трябваше да посрещна отбора, да изпея хита и да си тръгна. А аз бях вече в първата седмица от 9-ия месец на бременността. И им казвам:

„Абе, хора, ще взема да родя на стадиона…”

а те отговарят – ааа, спокойно, има линейки навсякъде. Стоях и чаках на хладно, ядях сладолед, докато пристигне отборът, това беше единственият ми каприз. Когато те пристигнаха настана такава неописуема еуфория, аз запях и не съм усетила кога съм започнала да скачам. И сега, като си гледам снимките от този момент, се хващам за главата – бременна в деветия месец, пееща, скачаща, страшна работа.

Чудех се тогава защо ми дават по няколко букета – и Лечков, и Стоичков, и Трифон Иванов, Бог да го прости. Прибрах се после, трябваше да получа хонорар, за който даже и не помислих тогава от вълнение. В един момент виждам, че сумата е по две – обаждам се с думите: „Хора, дали сте ми повече пари?!”, а те много доволно казват: „Е как, вие нали бяхте двама! Детето ти също работи днес с теб!”. Получи се така, че синът ми Тони, който се роди после на 8 август, взе първия си хонорар нероден (смее се). Той просто няма как да не е чул шума от стадиона, моя глас, еуфорията…