Голяма промяна с "Гражданската": Вече няма да важи, ако...

Шофьорът да плаща за смачканите ламарини и пострадалите хора, ако причини катастрофа при превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч. Това е едно от предложенията на Асоциацията на българските застрахователи, направени по внесените от Министерски съвет в парламента промени в Кодекса за застраховането, пише Труд бг.

Автомобилите задължително трябва да имат застраховка “Гражданска отговорност”, която покрива риска шофьорът да причини щети на имущество или да нарани хора.

Застраховката е задължителна, за да има гаранции, че пострадалите ще получат обезщетение.

В момента Кодексът за застраховането дава възможност застрахователните компании след като платят обезщетенията по “Гражданска отговорност”, да търсят тези пари от виновния шофьор, ако е причинил катастрофата след употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.

С промени в Кодекса за застраховането от бранша искат да бъдат разширени случаите, при които след като платят по “Гражданска отговорност” могат да потърсят парите от виновния шофьор.

Предложението е шофьорите да плащат за обезщетенията за увредено имущество и пострадали хора, ако катастрофата е станали след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч, ако произшествието е станало след преминаване на червен сигнал на светофар, или на пешеходна пътека.

Повод за искането на застрахователния бранш са промени в Наказателния кодекс от есента на миналата година, с които беше въведена наказателна отговорност и възможност за отнемане на превозното средство, ако тежко е пострадал човек при тези обстоятелства на пътя.

Извършването на престъпление при шофиране в населено място със скорост с над 50 км/ч над ограничението и при минаване на червено би могло да бъде приравнено на груба небрежност, дори на евентуален умисъл, затова тези обстоятелства трябва да станат основания застрахователят да търси парите за изплащане на обезщетения от виновния водач, посочват от Асоциацията на българските застрахователи.

Според експерти по пътна безопасност ситуацията с удар на пешеходна пътека е по-различна от катастрофа при превишаване на ограничението на скоростта с над 50 км/ч, защото произшествието на пешеходна пътека може да е и поради неразумно преминаване на пешеходец, защото улицата е прекалено тъмна или заради други фактори, за които шофьорът няма вина.

Докато скоростта на движение е изцяло решение на самия водач на автомобила.

Ако парламентът приеме предложението шофьорът да плаща за причинените вреди при шофирате с голямо превишение на ограничението на скоростта или при минаване на червено, промяната ще има дисциплиниращ ефект спрямо водачите, посочват от АБЗ.

За тези шофьори ще има допълнителни последици от тяхното поведение, което е в особено висока степен на обществена опасност, допълват от Асоциацията на българските застрахователи.

Сключените застраховки да бъдат прекратени, ако автомобилът е конфискуван, предлагат още от застрахователния бранш.

Ако по време на действие на застрахователния договор застрахованото имущество (автомобил) бъде конфискувано по реда на Наказателния кодекс, застраховката да бъде прекратявана незабавно и автоматично, по силата на присъдата, с която санкцията за отнемане на съответното имущество е наложена, предлагат застрахователите.

По-скъпа полица след причиняване на катастрофа

Въвеждат система „бонус-малус“

Всяка компания сама ще решава 

След причиняване на катастрофа ще нараства цената на “Гражданска отговорност”.

Застрахователните компании ще бъдат задължени да въведат система за “бонус-малус” при сключване на застраховки “Гражданска отговорност”.

Това предвиждат промени в Кодекса за застраховането, внесени от Министерски съвет в парламента. Промяната означава, че застрахователите трябва да вдигат цената на полицата, ако шофьор причини катастрофа, както и да предлагат по-евтини полици на изрядните шофьори.

Но правилата какви утежнения да има за нарушителите ще бъдат определяни от всяка компания. За въвеждането на “бонус-малус” се говори от години и първоначалната идея беше да има общи правила, които да важат за всички застрахователи.

Но в сегашния проект за промени всеки застраховател сам ще решава дали да вдигне цената на “Гражданска отговорност” с 1 лв. или със 1000 лв. за шофьор, причинил катастрофа.

За да могат да въведат системата “бонус-малус” застрахователите ще имат достъп до общата база с данни на Гаранционния фонд за всички плащания по застраховките “Гражданска отговорност”.

Така ако човек реши да смени застрахователя си, новата компания ще получи информация какви обезщетения е плащал предишният застраховател и така ще може да приложи системата “бонус-малус”.

Сега работят като свободна професия

Без минимални осигуровки за застрахователните агенти 

Може да са на граждански договор 

Застрахователните агенти да могат да работят на граждански договор, предлагат от АБЗ.

Да отпадне изискването застрахователните агенти да се осигуряват върху минималния осигурителен доход, предлагат от Асоциацията на българските застрахователи. Идеята е с промени в Кодекса за застраховането и Закона за данъците върху доходите на физическите лица да бъдат отменени текстовете, които посочват, че застрахователните агенти са хора със свободна професия.

В момента застрахователните агенти се водят свободна професия и дължат осигуровки най-малко върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се граждани, независимо от реализираните приходи от дейността.

Заради това агентската мрежа на застрахователите сериозно се редуцира през последните години, посочват от АБЗ. В България делът на хората, които са застраховали дома и живота си, е много по-малък сравнено с икономически по-развитите страни от ЕС. А намалението на застрахователните агенти не помага тази ситуация да бъде променена.

Застрахователите предлагат агентите да могат да работят на граждански договор, което ще даде възможност да плащат данъци и осигуровки само върху реално получените доходи. Ако човек може да работи като застрахователен агент на граждански договор, ще може да предлага застраховки без да се притеснява, че ако няма клиенти, трябва да плаща осигуровки за доходи, които не е получил.

От АБЗ посочват, че за кредитните посредници не важи правилото, че са хора със свободна професия, въпреки че също упражняват регламентирана дейност, трябва да отговарят на определени изисквания и трябва да се впишат в регистър на БНБ или Комисията за финансов надзор.

Така те са в по-благоприятно положение от застрахователните агенти и е добре да бъде намерена равнопоставеност, посочват от АБЗ.

Създаването на възможност застрахователните агенти да работят на граждански договор и да плащат налози само за реално получени доходи ще разшири мрежата на застрахователните посредници и ще осигури възможност за допълнителни доходи на редица граждани.

Това ще бъде от полза и за държавния бюджет, защото ще нарасне броят на сключените застраховки, а агентите ще продължат да плащат данъци, но върху реално получените доходи.

Първоначално предложението на АБЗ за застрахователните агенти е било прието от Министерство на финансите и включено в пуснатите за обществено обсъждане промени в Кодекса за застраховането, но в последствие предложението е отпаднало.

Мотивът за това е, че “промяната на статуса на застрахователните агенти има нужда от задълбочен, допълнителен анализ, включително и междусекторен сравнителен анализ с други посредници във финансовия сектор”.

Но в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, само застрахователните агенти от всички посредници във финансовия сектор са посочени като хора със свободни професии.

Ако предложението на АБЗ бъде прието, застрахователните агенти по желание ще може да продължат да се осигуряват като хора със свободна професия, ако се регистрират в БУЛСТАТ.

Общите условия не на хартия

Сменят правилата за сключване на полица по интернет

Спъват онлайн застраховките 

Да бъдат улеснени правилата за сключване на застраховки по интернет, искат от бранша.

Правилата за сключване на застраховки чрез интернет ще бъдат променени с промени в Кодекса за застраховането, внесени от Министерски съвет в парламента. Но текстовете са написани така, че реално няма да облекчат правилата за сключване на онлайн полици, смятат от бранша.

В първоначално разработените промени в Кодекса за застраховането не е включено изискване за идентификация на клиента съгласно регламент на ЕС, когато полицата се сключва чрез сайт в интернет или онлайн платформа - когото има подходяща възможност за идентификация на клиента и застрахователят използва електронен подпис.

Правилата за идентификация на клиента според регламента на ЕС трябваше да важат само при онлайн сключване на застраховка “Живот”.

Но внесеният от правителството в парламента проект предвижда това да важи при сключването на всички застраховки и да бъде използвано средство за идентификация по Закона за електронното управление, което е твърде ограничително, посочват от АБЗ.

По отношение на застрахователните договори се следва политика за ограничаване на предоставянето на застрахователни услуги от разстояние, заявяват от Асоциацията на българските застрахователи.

Да отпадне изискването общите условия по застрахователните договори да бъдат предавани подписани на клиента на хартия, настояват още от АБЗ. В момента дори след сключване на застраховка от разстояние компанията трябва да изпрати полицата и хартиено копие на общите условия на клиента.

Това е удобство за клиентите, защото могат да прочетат внимателно общите условия и да знаят как трябва да действат в случай на произшествие и задействане на застраховката.

Няма да се изисква електронен подпис

Застрахователите срещу онлайн жалбите

Възразяват срещу подробностите 

Гражданите ще могат за подават онлайн жалби до застрахователите и то без да ползват електронен подпис, гласят предложените от Министерски съвет законодателни промени.

Идеята е застрахователите задължително да обявят имейл, на който клиентите могат да подават жалби, ако не са съгласни с размера на изплатеното обезщетение или с мотива за отказ на плащане от страна на застрахователя.

Според Асоциацията на българските застрахователи промяната ще наруши правото на застрахователна тайна и на защита на личните данни на клиентите, включително и за чувствителна информация, ако например са касае за физически увреждания и заболявания.

Реално обаче правото на хората да подават онлайн жалби без електронен подпис е само възможност.

Ако човек се притеснява, че някой хакер или неоторизиран служител на застрахователя ще прочете жалбата му, може да я подаде на хартия. В момента често клиенти не са доволни от размера на изплатеното обезщетение, но не подават жалба, защото нямат време да ходят до застрахователя за малки суми.

Но ако могат да подават жалба онлайн, ще го правят винаги, когато не са доволни.

От АБЗ възразяват и срещу внесените в парламента промени, които предвиждат при жалба от страна на клиент, застрахователя да му дава отговор с изчерпателна калкулация на определения размер на обезщетението, включваща източника на информация, приложения метод и начина, по който е използван, за да бъде определен размера на обезщетението.

Според застрахователите това ще затрудни и оскъпи изготвянето на оценка за размера на обезщетението.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук