След позорното сваляне от престола на Джеймс II и неговото изгонване във Франция заради опита му да натресе пак католицизма в Англия на мястото на английския вариант на протестанството, до вакуум във властта в Лондон не се стига. Редица благородници от управляващия елит според историците се опасявали от подобно развитие на обстановката, но парламентът изведнъж се оказва много резтропан и бързо намира изход от създалата се нелицеприятна ситуация.
Ама не приема за наследник на Джеймс II неговия син със същото име, който също бил кръстен като католик по настояване на майка му - италианската принцеса Мария Беатриче ди Модена, а възкачва на престола дъщерята от първия брак на прокудения владетел - Мария. Тя била вярна на англиканската църква и когато през 1677 г. баща ѝ я дава за жена на младия владетел на тогавашна Нидерландия - Уйлям, принцесата Мери/Мария не променя вярата си, дори напротив - калява я в протестантската държава.
Статуя на кралица Ана
А мъжът ѝ е бил много интересна личност - поради факта, че наследените от него владения били както холандски, така също германски и френски, а малка част от Нидерландия била даже под скиптъра на испанския крал, той говорел без грешка шест езика - родния холандски, немски, френски, английски, испански и латински, пише "Труд".
Крехък, слаб, блед, болен от астма и с малка гърбица, той имал ясни сини очи и бил толкова изящен и фин, че английската принцеса го заобичала истински. Висока, красива и ерудирана, Мери му оказва силно положително влияние, като бракът, който в началото си бил чисто политически, постепенн се изпълва с любов, нищо че остава бездетен.
А когато Парламентът в Лондон я кани за кралица на овакантения от прокудения ѝ баща престол, обявената като Мария II владетелка се съгласява, но с едно условие - да бъде суверенка на равни начала с половинката си.
Щението се приема и после тя и Уйлям заедно обезсърчават напъните на прероденото ѝ братче Джеймс да надене короната, ставайки така пълноправни суверени на Англия, Ирландия и Шотландия. Ех, макар и да били влюбени и да се стараели непрекъснато да им се роди мечтаният наследник, който въпреки бременностите на Мери II не оцелявал заради генетично заболяване на кралицата, все пак Уйлям си хванал метреса.
Мери Стюард
Казвала се тя Елизабет Вилиърс и когато през 1677 г. Джеймс II задомява Мария в Холандия, хубавицата става нейна придворна дама. Три години по-късно обаче мъжът ѝ харесва Елизабет, тя става негова любовница, като връзката малко или много е била благословена от Мария преди и след като става кралица през 1788 г.
Но на смъртния си одър, на който се озовава след заболяване от едра шарка през 1795 г. и едва навършила 32 години, кралицата моли половинката си да скъса веднъж завинаги с Елизабет, явно опасявайки се да не би тя да му роди дете и то да наследи короната, която вече била предопределена за сестра ѝ Ана.
Уйлям се съобразява със заръката на жена си, но за да остане възлюбената му близо до него, той я омъжва за благородника-военачалник Джордж Хамилтън, прави го граф и семейството остава край краля-вдовец чак до неговата смърт през 1702 г.
Ана
Тогава на престола на Англия, Шотландия и Ирландия се възкачва сестрата на Мария II - Ана, която ще остане в историята на Острова като първата кралица на Великобритания, значи на Обединеното кралство. Ами успява да обедини Англия и Шотландия, които до тогава били управлявани от суверена в Лондон, но си оставали все така отделни държави, а за да няма караници - кръщава “сглобката” Велика Британия.
И не случайно кралица Ана е пресътворена от бронз в огромната статуя пред катедралата на английската столица - “Сейнт Пол”, пред която минават всеки ден хиляди лондончани и техни гости - голяма е синовната признателност за великото дело, така да се каже.
Но тя ще остане в историята и като първата владетелка на великата страна, която както казваме днес, е била бисексуална. Не, не е отказвала ласки на съпруга си - датския принц Джордж, но изглежда си е падала и по еднополовата любов, тъй като историците ѝ приписват две шеметни фаворитки.
Държи и един печален рекорд иначе обичаната и от днешните жители на Острова владетелка - забраменявала е цели 17 пъти, но изглежда поразена като сестра си Мария от същото наследствено увреждане на възпроизвеждащата част на половата система, огромното мнозинство от децата ѝ са мъртвородени.
А единственият нейн оцелял син Уйлям и с паянтово здраве и умира пред очите на просълзената си майка от скарлатина, едра шарка или менингит. Въобще тогавашните доктори така и не могли да установят точната причина за смъртта на момчето, която слага край веднъж завинаги на великата английска династия на Стюартите.
А доколкото до големите “тръпки в рокля” на кралица Ана, то за историците безспорно по-силната, по-трайната и по-изпепеляващата е първата - тази със Сара Дженинс, по известна с фамилното име Чърчил, тоест това на законния ѝ съпруг. Става дума за приятелство между две красиви дами, за което на времето знаели всички в Лондон и под сурдинка обсъждали чершафните му измерения.
Петнайсетгодишната Сара се запознава с младата едва навършила десет години принцеса Ана през 1675 г., когато е въведена в двора като компаньонка на втората съпруга на баща ѝ Джеймс - италианката Мария ди Модена. Харесват се, стават дружки, постоянно са заедно, като каката Сара изглежда учи на игри и дяволии по-малкото девойче със синя кръв, а приятелството им се задълбочава с течение на времето.
Но изглежда са станали “интимни” някъде към 1680 година, когато Ана навършва пълнолетие, а Сара междувременно вече се е омъжила за дворцовия и светски лъв на Лондон - Джон Чърчил. Той е прапрачичо на небезизвестния премиер на Обединеното кралство - Уинстън Чърчил, който искал в края на Втората световна война да превърне София с английски бомби в картофена нива.
Както и да е, но когато Ана се омъжила за датския принц Джордж и той се заел усърдно със задачата тя да е постоянно непразна, та да осигури наследник на короната, връзката ѝ със Сара станала още по-здрава и ясна във всичките ѝ нюанси като бял ден.
Сара Чърчил
Иначе не се противопоставял на тази здрава женска дружба нито крал Чарлз II, нито наследилият го през 1685 г. брат и татко на принцесата - Джеймс II, но на тръпката никак не гледала с добро око сестрата на Ана - Мария. И когато тя заела престола на нейния прокуден родител, започнала открито да гони от двора както Сара и съпруга ѝ Джон Чърчил, така и по-малката си сестра.
Въпреки че новите монарси /ами нали стана дума - Мария управлявала на равни начела с холандския си съпруг Уйлям / - удостояват мъжа на Сара с титлата “херцог на Марлборо”, семейството губи куп привилегии и постепенно е изолирано от лондонския елит. А заради влиянието на госпожа Чърчил върху принцесата и покрай нея върху редица държавници от всякакъв ранг, кралицата настояла сестра ѝ да зареже дружката.
Но Ана не пожелава да изпълни искането на Мария II и този отказ става причина за непоправим разрив в отношенията между двете сестри. Кралицата например решава да изгони Ана от апартаментите ѝ в двореца “Уайтхол”, но още преди да ѝ го заповяда, принцесата напуска жилището си и отива да живее почти нелегално при приятели.
Тя продължава да се съпротивлява на искането на кака си да разкара Сара дори след откриването на документ, подписан от херцога на Марлборо, в който се декларирала пълна подкрепа на изгонения крал-католик Джеймс II и на неговите последователи. Дори Джон Чърчил е арестуван, затворен е в Лондонската кула, Сара е буквално изолирана от света, но този факт сякаш допълнително закалява приятелството ѝ с принцеса Ана.
По-толерантен към “топлата връзка” между двете жени е крал Уйлям III, когато овдовява през 1692 г. след преждевременната смърт на Мария II, но дружбата процъфтява истински, след смъртта на зетя на Ана и тя надява короната.
Ами Сара се превръща в сянка на кралицата, дори нейно “второ Аз”, още повече, че Херцогът на Марлборо Джон Чърчил е пратен да се бие за честта на короната някъде в Испания, после в Испания и т. н. Тя е секретар, съветник, изповедник на владетелката, тих пристан, втората най-влиятелна личност в държавата и не случайно в двора започват да я наричат “другата кралица”.
Но постепенно Сара започва да се меси дразнещо в управлението на страната, използва все повече и повече своята власт над кралицата, ходатайства за нейни протежета да бъдат назначавани на сладки длъжности, назначава военачалници, ръководи всичко - от финансите до това кой да бъде допуснат до кралската особа.
“Дружката” е известна с прямотата си към кралицата и никога не прибягва до ласкателства, но лека-полека не само започва да използва грубо своята власт над обожаващата я владетелка, а даже често я оскърбява публично.
Ана обаче очаква доброта и разбиране от най-близката си приятелка, ама Сара не е склонна да възприеме подобно поведение - тя все по-често проявява властност и стремеж към пълно обсебване на кралицата. И някак естествено идва моментът на сеериозния политически разрив, когато Сара настоява нейният зет - третият граф Съндарланд Чарлз Спенсър да стане член на Тайния съвет на Нейно Величество Кралицата.
Ана отказва и тогава Сара започва да сплетничи, праща на “дружката” компромитиращи материали за нейни много близки сътрудници, злепоставя ги в двора, злослови дори по адрес на владетелката покрай нейните нещастни бременности. И през 1704 г. или след почти трийсетгодишно всеотдайно приятелство Ана заявява на нейния близък придворен - лорд Годолфин, че в името на държавата тя и Сара не могат повече да бъдат приятелки.
Четири години по-късно, през 1708 г., умира съпругът на Ана принц Джордж Датски и Сара пристига неканена в двореца на кралицата “Кенсингттън”, за да отдаде почит на покойника и да утеши бившата си приятелка.
И тогава натрапилата се гостенка научава, че нейната длъжност на първа придворна дама е заета от баронеса Абигейл Машам, този факт я наранява дълбоко и тя обижда жестоко Ана - факт, който къса окончателно връзката им. А Сара е бясна, защото тя е тази, която няколко години по-рано въвежда обеднялата си братовчедка Абигейл Хил в двора с намерението да ѝ намери подходяща длъжност.
Момичето е най-голямата дъщеря на леля на Сара, първо тя я наема в собственото си домакинство и като награда за добрата ѝ работа, урежда нейното назначаване за придворна дама на кралица Анна в началото на 1704 г. Абигейл е чаровна, дискретна и проницателна, Сара е властна, натрапчива и дразнещо пряма, съответно между новата компаньнонка и кралицата бързо се заформя здрава женска дружба.
Още повече, че Абигейл не само с радост дарява Ана с добротата и вниманието, които владетелката винаги е очаквала от Сара, ама не е получавала, но и никога не ѝ досажда с политически щения и ходатайства за всевъзможни назначения. Анна реагира топло на ласкателствата и чара на Абигейл и за да бъде винаги до нея, през 1707 г. кралицата я омъжва на тайна сватба за адютанта и пръв прислужник на съпруга ѝ Джордж - барона Самюъл Мишам.
Сара обаче не подозира нищо за приятелството на Ана с Абигейл, надява се, че старата им обич с кралицата не е хванала ръжда и очаква пак да бъде поканена в двора. И затова тя остава изненадана на погребението на принца-консорт, а когато разбира, че братовчедка ѝ се среща често насаме с кралицата - пръска се от яд.
Здравето на кралица Анна се влошава през 1713 г. - тя вече страда от подагра, когато се разболява и от еризипел или както болестта е известна по нашите географски ширини - червен вятър. Това е остра бактериална инфекция на горния слой на кожата и лимфните съдове, кралицата е постоянно с висока 39-40 градуса температура, тресе я, главоболието ѝ е непоносимо, тя се залежава със седмици и умира на 1 август 1714-та на 49 години.
С нея прекъсва пряката линия на династията на Стюартите и на Острова идват владетели с преобладаващо германска кръв. Кралица Ана е погребана в Уестминстърското абатство, като тялото ѝ е толкова подуто от болестта, че се налага да бъде положено в широк ковчег с почти квадратна форма.
Последният ѝ дом е в параклиса на нейния прародител Хенри VII, а обикновена каменна плоча отбелязва мястото, където почива заедно със съпруга си - принц Джордж Датски. Казват, че на траурната церемония в Уестминстърското абатство една до друга били Сара и Абигейл - братовчедките, които смъртта на тяхната обща дружка била помирила.
