В принудителната пауза за футбола не е лошо да си припомним най-големите поражения на българския национален отбор с пожеланието да не се случват повече. Любопитно е, че в два от случаите загубите са от Унгария (0:9 и 1:6), с чийто отбор ни предстои решителен бараж за класиране на европейското първенство през 2021 г. Ето и най-значимите загуби на България в историята, като са подбрани само мачове, в които получаваме поне по 6 гола.

21 май 1924 г., Виена, Австрия - България 6:0
Призракът на тежките загуби започва да ни преследва още в дебюта. На път за олимпийските игри в Париж България играе с Австрия във Виена. Нищо не е в състояние да предотврати поражението ни от представителите на прочутата виенска школа. Все пак първият гол в нашата врата пада едва в 35-ата минута. Дори и след такава загуба местните вестници са изненадани, тъй като според тях ние сме от “страна, в която допреди няколко години няма и помен от спорт”.

25 април 1926 г., Букурещ, Румъния - България 6:1
В този мач отборът е съставен само от играчи на двата известни варненски клуба “Владислав” и “Тича”. Липсата на опит и обиграност се оказват решаващи за съкрушителната загуба, като единствения гол за България бележи К. Денев. 

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

13 април 1930 г., Белград, Югославия - България 6:1
Точно три месеца преди началото на първото световно първенство по футбол в Уругвай нашите губят чувствително от “плавите”, които на “Мондиал-30” стигат до полуфинал. Единственият гол е дело на Н. Стайков.

7 декември 1930 г., Атина, Гърция - България 6:1
Мачът е от първия турнир за Бълканската купа. В отсъствието на основни единици нашият отбор изглежда твърде жалък особено през първото полувреме, когато инкасира пет гола. След почивката домакините намаляват темпото и чрез Ас. Пешев постигаме почетно попадение.

21 май 1933 г., Мадрид, Испания - България 13:0
Това е най-тежкото ни поражение в историята! За него си има и съвсем обективни причини. Нашите пътуват с влак до Мадрид при много примитивни условия. В деня на мача над испанската столица се излива обилен дъжд, който прави терена труден за игра. И нещо особено важно - настилката е тревна, а по онова време у нас това е непознато. Затова и тревата на мадридския стадион е допълнително затруднение. Обувките не са пригодени за тревно покритие, което при изливащия се дъжд се превръща в пързалка. Още до почивката инкасираме шест гола. След четвъртия гол нашите са обхванати от отчаяние. Нападателят Шашо постига четири гола, а в голеадата се включва и Ефремов с автогол. Ужасяващото 0:13 е записано с черни букви в нашата футболна история.

4 юни 1933 г., Букурещ, Румъния - България 7:0
Ехото от убийствената загуба в Мадрид още не е отшумяло, когато ставаме свидетели на ново крушение в мач за Балканската купа. Отборът ни се връща с влак от испанската столица и е сломен и физически, и психически. Поражението е още по-мъчително и унизително, тъй като България е балкански първенец през 1932 г.

25 април 1934 г., Виена, Австрия - България 6:1
Пак претърпяваме внушителна загуба от австрийците, но този път в квалификация за “Мондиал-34”. Това е времето на прочутия “Вундертим”, срещу който съпротивата е просто безполезна. Вестник “Спорт” пише за този мач: “Виждали ли сте “Вундертима”? Виждали ли сте шеметната бързина на неговите играчи, когато се касае да се достигне или подаде топката? Виждали ли сте играта на фантастичния Синделар, на стремителния като фурия Цишек или страшния бек Сеста? Ако вие видите всичко това, то тогава ще оправдаете резултата.” Почетния гол за нашите бележи М. Лозанов.

24 март 1938 г., Париж, Франция - България 6:1
На тази дата в Париж трябва да играят Франция и Австрия, но само две седмици преди това Германия присъединява Австрия към Третия райх и известният “Аншлус” прави мача безпредметен. Билетите са продадени и организаторите търсят съперник, който да замести Австрия, но повечето тимове отказват. От БНСФ обаче приемат поканата и неподготвеният ни национален отбор претърпява тежко поражение на “Парк де Пренс”. Единствения гол за България вкарва отново М. Лозанов.

24 април 1938 г., Прага, Чехословакия - България 6:0
Точно един месец след парижкото поражение отново получаваме “отличен 6” във вратата си. Този път това е световната квалификация с вицешампиона от 1934 г. Чехословакия. На полувремето все още губим само с един гол, но по-късно всичко си идва на мястото.

11 април 1942 г., Загреб, Хърватска - България 6:0
И в този приятелски мач във военно време инкасираме нови шест безответни гола, които още повече утежняват отрицателния ни баланс.

17 август 1947 г., Будапеща, Унгария - България 9:0
Нашият отбор излиза на терена в Будапеща на истинско заколение. Нито имаме треньор, нито имаме подготовка, а отборът ни е раздиран от вътрешни раздори. И сякаш за да се илюстрира пълната анархия, екипите на играчите са забравени в София. След дълги увещания домакинът на “Ференцварош” сваля от въжето съхнещите резервни фланелки на популярния унгарски тим и така българските национали излизат да представят нашия футбол. Разгромът просто е предопределен. В един момент останалият напълно сам в нападение Васил Спасов (Валяка) вика на Божков: “Стеве, дайте една топка и на мен.” А Божков му отвръща: “Топката е една и с нея играят само унгарците.”

3 юни 1962 г., Ранкагуа, Унгария - България 6:1
И в първото си участие на световни финали в Чили отново срещаме унгарците, като пак не успяваме да се отърсим от кошмара. Маджарите ни вкарват гол още в първата минута, а в 12-ата вече водят с 4:0. Очертава се поражение, много по-страшно от онова 0:9 през 1947 г. Все пак съперниците ни сякаш ни съжаляват и намаляват темпото. Резултатът става 5:0 и чак тогава Г. Аспарухов (Гунди) бележи почетния гол за нас, който всъщност е и първият български гол на световно първенство.

14 юни 1966 г., Болоня, Италия - България 6:1
Един месец преди световните финали в Англия самочувствието ни спада след приятелския мач срещу “адзурите” в Болоня. Нашият отбор неоправдано предприема защитна тактика, а домакините максимално се възползват от предоставеното им предимство. Почетния гол за нашите отбелязва Г. Аспарухов.

24 юни 1998 г., Ланс, Испания - България 6:1
Това е лебедовата песен на славната ни американска генерация, станала четвърта в света през 1994 г. Четири години по-късно играчите са почти същите, но от онази игра не е останало нищо. Единствения гол бележи Ем. Костадинов и това засега е последният български гол на световни финали. Цели 32 години не бяхме падали с 1:6, като за осми път в историята губим с този резултат, който сякаш ни преследва.

6 октомври 2001 г., Прага, Чехия - България 6:0
Това е последният мач от квалификационната кампания за “Мондиал-2002”. Още в първия половин час вече губим с 0:3. През втората част във вратата ни влетяват още три топки, за да оформят срамното поражение. Така в началото на ХХI век сме принудени да се върнем 63 години назад в историята, когато пак в световна квалификация и пак в Прага губим с 0:6. Но нали 2001 г. не е 1938?...

14 октомври 2019 г., София, България - Англия 0:6
И това доживяхме! Най-голямата загуба на собствен терен в историята! Дотогава най-много бяхме губили с по 0:4 от СССР през 1957 г. и от ГДР през 1976 г. Освен със съкрушителното поражение този мач ще се запомни и с провокирания расистки скандал по трибуните, при който англичаните дори поискаха срещата да бъде прекратена. В крайна сметка провокацията постигна целта си – няколко дни по-късно президентът на БФС Борислав Михайлов подаде оставка.
В тези 16 мача осем пъти губим с по 1:6, пет  пъти – с 0:6, и по веднъж – с 0:13, 0:9 и 0:7. Най-много сме губили през април – 5 пъти, през юни – 4 пъти, през май и октомври – по 2 пъти, през декември, март и август – по веднъж.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ