Бившият президент на Литекс Ангел Бончев проговори за първи път, след като миналата година бе отвлечен, а след това похитителите взеха и съпругата му Камелия. Ето какво казаха Ангел и Камелия пред Краси Минев и предаването “Зона спорт” на bTV.

 

-Ангеле, имали ли сте по-тежка година от 2008-а?

-Не, за жалост, действителност тази година ми е най-тежка в живота, вече съм на 47 години. Това, което изживя моето семейство не го пожелавам на никого.

-Търсите ли отговор - ти и Камелия, на това което се случи?

-Много вечери и до ден днешен продължавам да търся отговор и да си мисля каква е причината да бъда точно аз и какви са подбудите да се случи на моето семейство този неприятен инцидент, но и до ден днешен не мога да намеря отговор. Единственото, което си мисля, е, че е свързано с пари, това е някакъв логичен отговор.

-Имал ли си притеснение за теб и семейството ти до този момент?

-Абсолютно не, независимо в какви неща съм участвал в работата, която съм заемал, постове и други неща свързани с моя личен и служебен живот. Никога не съм имал никакви опасения, никога не съм ходил с охрана и не съм се чувствал заплашен.

-Как се случи всичко в онази нощ, която няма да забравите?

-Както се случва, най-неочакваните и най-случайните неща. И през ума не ми е минавало, че може да ме сполети подобно нещо. Мислех си, да не съм направил нещо, което може да е ощетил други хора. Просто дойде като гръм от ясно небе. Това беше невероятна изненада, неприятна и даже в начало си помислих, че става някаква грешка. Смятах, че в действителност службите правят някаква проверка, но след тридесет секунди или минута разбрах, че става въпрос за отвличане и за пари.

-Всичко това се случи пред вашия вход.

-Да, всичко стана пред кооперацията, където е аптеката. Аз бях напълно изненадан. Не съм го споделял пред никого. Полицейски джип, униформи, маски, всичко бе професионално. Като акция на ГДБОП или там на другите служби, че и те станаха доста.

-Камелия откъде намери сили да преживееш случилото се?

-Явно човек има неограничени възможности. Не очаквах, че ще издържа всичко това. Открих в себе си други възможности, а съм на 47 години.

-Вярваше ли, че ще го видиш жив?

-Надявах се , вярвах, че ще се върне, че ще го зърна отново жив.

-Често ли сънувате кошмари?

-Кошмари не, но често се събуждам и тези неща ми минават през главата. Доста често се случва.

-Ангеле, ти сънуваш ли тези неща, които ти се случиха?

-Да, имало е случаи, 1-2 пъти да съм сънувал моменти от онези 50 дни в тази маза, където ме държаха. Няма да скрия и до ден днешен мисълта ми е ангажирана кой, къде и как може да го направи. Аз за себе си имам отговор и знаеш, че не искам да занимавам медии и служби, да ангажирам близки и познати. Но крайно неприятно ми е, защото на моето място можеше да бъде всяко едно семейство в България.

-Как се почувства, когато разбра, че си свободен, а едновременно с това са отвлекли жена ти?

-Това, че съм свободен не можах да го почувствам. Веднага, когато ме освободиха, бях със завързани очи и още ме возеха в колата, ми казаха, че са отвлекли жена ми. И можете да си представите какво е да ми върнат вещите и да ми кажат подобно нещо (говори с измъчен глас, насълзяват му се очите). Тежко, много тежко.

-Камелия ти зае неговото място, предполагаше ли, че това можеше да се случи?

-Никога, ние сме живели съвсем нормален живот. Свободно сме се движели, никога не сме имали притеснения. Никога не ни е миналото през главата подобни работи.

-Какво си казва човек, когато попадне в такава ситуация?

-Аз съм се молел той да се върне жив и здрав. Докато го нямаше само за това съм си мислела. Всички бяха притеснени, деца, всички.

-Преди време ти сподели, че синът ти Ангел е пораснал за 2 месеца, какво имаше предвид?

-Държеше се много мъжки и се стараеше да не ме притеснява и да ми е от помощ, доколкото му позволяват годините.

-Ангеле, вярвате ли, че ще станат известни хората, които ви отвлякоха?

-По принцип рано или късно всичко излиза наяве. Но съдбата поне за мен преценява в кой период да стане това. Така или иначе всичко ще се разбере.

-Освен психическа имаш и физическа травма.

-Физическата травма, да.

-Коя е по-голямата?

-По-голямата за мен е психическата, физическата се преодолява. Това е много тежък момент за всеки един човек, да премахнат част от тялото ти. И то безпричинно. За самите хора явно е имало значение, защото по този начин са искали да притиснат хората, които трябва да платят за мен.

-Как реагирахте на толкова публикации в медиите, версии за това, как си играл черно тото, как сърби са те отвлекли?

-Много са вариантите, в част от тях дори има и лека ирония в този тежък момент за моето семейство. Но да чуеш, че за миг притежаваш 400 милиона евро е сериозна цифра и гъдел за ухото. Сто процента от тези неща, които бяха изписани, нямаха нищо общо с истинността.

-Камелия, жената ли е по-издръжлива от мъжа?

-Жената е по-издръжлива, така е. След като Господ е дал възможността тя да дава живот.

-Една от версиите е, че ти си поръчала да го отвлекат.

-След като всичко приключи, една моя близка бе събрала публикациите, от сърце съм се смяла. Такива приказки и фантасмагории, как здраво мислещ човек може да съчини такива неща.

-Преброихте ли си приятелите в този момент?

-Слава богу се оказаха, че не са малко.

-Ангеле, ти изненадан ли си от нещо?

-Приятелите не са ни малко и в това число доста качествени и известни хора. Защото имаше хора, които ми казаха ,че нямам приятели, което за мен не е точно така и този, който ми го е казал, да знае, че е в заблуда.

-Това, че си бил спортист, помогна ли ти да издържиш?

-Аз лично смятам, че на сто процента ми помогна. Ако не бях спортувал, нямах този опит, защото това изтезание, което претърпях толкова дни, човек ще рухне психически.

-Ти вярваше ли, че ще останеш жив?

-В първите 20 дни не бях на себе си. Знаех, че става въпрос за пари, откуп и такива неща. Но не знаех дали са откровени тези неща, които ми ги казваха похитителите. Това беше най-тежкият ми момент в живота. В този период 47-годишният ми път ми мина на лента, за часове и за дни.

-Имаше ли психологически тормоз от страна на похитителите?

-Това цялото беше психологически тормоз. А физическият терор и побой – не. Ситуацията, в която си поставен, те измъчва. Неизвестността е най-големият кошмар. Да знаеш, че си някъде около града и до близките си и да не може да ги видиш, това действа лошо на психиката.

-Ками, ти като че ли беше в по-добри условия.

-Аз бях на същите условия - пълен мрак, вързана и пълна тишина. Не бях тормозена, не са ми говорили неща, с които да ме плашат и притесняват.

-Когато ви спират по улиците, какво ви питат?

-Хората не смеят да ни спират, въпреки че има любопитни погледи. Беше много странно. Явно ни разпознават и се чете любопитство в погледите им, от което се чувствам неудобно.

-Очакваше ли раздялата с Гриша Ганчев и с Литекс?

-Този ход и до ден днешен не ми е понятен. С него съм се виждал очи в очи след като бях освободен – три пъти. Аз не исках да влизам в разговори и в контакт, защото нямаше смисъл. И до ден днешен не мога да разбера. 25 години са ни минали от живота заедно, минавали сме и през огън и вода, нямам обяснение.

-Гледаш ли мачовете на Литекс?

-Гледам всички мачове от нашето първенство. И на Литекс ги гледам по телевизията. Нямам причина да не гледам, защото...

-В тима сега се върнаха футболисти, които ти добре познаваш – Кишишев и Ивайло Петков.

-Добри футболисти, спортисти и характери. И ако са във формата, в която аз ги помня, смятам, че отборът може да постигне някакъв успех. Надявам се сега нещата да се съчетаят и да се получи истински добър резултат, а не Литекс да бъде с големи амбиции и накрая извън тройката.

-Кой ще стане шампион?

-За съжаление нашето първенство стана интересно със своето безинтересие и слабост на игра. Защото сами всички виждаме, че не се играе някакъв кой знае какъв футбол. Но от друга страна е интересно, защото намаляха срещите, в които се знае резултата и са с предизвестен край.

-Не си ли получавал предложение да се завърнеш във футбола?

-Едно единствено, но не искам да споменавам. На този етап нямам намерение да се занимавам с футбол. Все пак ми е много тежко за Литекс, защото колкото и принос за създаването на този клуб има моят бивш съдружник, толкова имам и аз и го заявявам на сто процента. Навремето заедно решихме, написахме заедно списъка и за два дни се събраха футболистите. Литекс за кратко  време направи две титли и стана носител на купата.

-Тогава по-силен ли беше футболът ни?

-Би трябвало сега да се играе по-качествен футбол, защото хората се развиват, но това не е така. За съжаление напълнихме България с много чужд пълнеж, а не с качество.  И този пълнеж не вдига нагоре нивото, а го сваля. Това си е мое мнение, но смятам, че много други хора, които се занимават с футбола и спорта, са на същото. За да имаме успехи в спорта, ние трябва да възстановим спортните училища, които разрушихме.

-Камелия, много се коментира присъдата на Максим Стависки, справедлива ли е?

-Това, което се случи е много тежко. Родители загубиха детето си, друго дете е полуживо. От друга страна Максим донесе много радости на България. Трябва да има наказание, пък дали е справедливо, има кой да го реши.

-Вашият син се занимава с мотокрос. Ти съгласна ли си?

-Дълго време не бях съгласна. Защото големият син на Ангел се занимава от много години и знам колко трудно е, много средства изисква. Но в крайна сметка, успяха да ме убедят.

-Иска ли да надмине брат си?

-Има амбиции. На думи е световни шампион. Доволен е от себе си.

-Ангеле, предстои конгрес на БФС, това че Боби Михайлов няма опозиция добре ли е за него и за футбола ни като цяло?

-Лично за него смятам, че е добре. Смятам, че Боби ще спечели. Трябва да остане президент на БФС. Надявам се да направи промени в Изпълкома, да се работи и да се направи нещо, защото вече два цикъла за световно първенство изпускаме.

-Загубихме ли шансове за класиране в ЮАР?

-Реалните шансове с оглед на формата и стила, който показва нашият отбор, сме ги загубили. Но има теоретични шансове, ще разчитаме на някое чудо, както стана преди няколко години в Румъния от 0:2, до 2:2. Дори и да се класираме, единственото хубаво нещо е, че ще влязат средства, които ще бъдат вложени в детско-юношеския футбол, за да има по-сериозно поколение. В момента имаме много малко класни попълнения.

-Как ще коментираш трансфера на Бербатов в Манчестър Юнайтед?

-В българския футбол събитие номер едно за всички времена до момента. Бербатов показа, че наистина е класен футболист и и заслужва да е това, което е самият той.

-Спортът се издържа благодарение на някои хора, които отделят средства. Видя се обаче, че доста фирми се оттеглят. Накъде отива спортът тогава?

-Самата държава и начинът, по който е устроен самият ни живот води до това нещо. Държавата не ни предлага нищо като програма, за да могат хората да имат интерес да влагат пари и да правят бизнес. Да бъде облекчен този бизнес. Спортната ни база виждате на какво състояние е. Ако трябва да спазваме всички правила на ФИФА, УЕФА, на всички централи, и Националния стадион ще бъде затворен.

-С какво се занимаваш сега?

-Гледам тенис. Това е спортът, който се научих да играя и един мой приятел с една негова постъпка ме накара да озлобея, за да го науча до съвършенство, като аматьор разбира се. Изпитвам удоволствие и хъс от тениса.

-А бизнесът?

-В момента е замразен,  както е замръзнало езерото на Казичене.

-Камелия, нещо оптимистично за финал?

-След всичко това, което преживяхме, човек трябва да се радва на малките неща – сутрин като се събуди да види слънцето, да благодари но Бог, че е жив и да се надявам, че след лошото идва и хубаво.

-Ангеле?

-Най-важното е да има приятели и то качествени. Може и да са малко, но да са качествени, за да има с кого да споделиш, да се почерпиш и да си кажеш две приказки. Дори и да направиш бизнес, да изкараш някои лев, за да може да продължи и следващия ден./БЛИЦ