Футболист №1 на България за 2018 година Кирил Десподов говори най-вече за националния отбор, Щурм Грац, ЦСКА и своето прозвище – Космонавта, в обширно интервю за „Диема спорт“, в което разкри докъде се простират амбициите му и защо е избрал австрийския тим пред оферти от Франция и Турция.

„Който стане футболист на годината, трябва да дари толкова топки, която журналистите са гласували. Избрах Перун Кресна, след това Литекс, а накрая ЦСКА, тъй като те ми дадоха трамплин да изляза в Европа. Едното момче му пожелаха да стане като мен, а той отвърна, че иска и повече. Това е хубаво да имаш самочувствие, защото футболист без самочувствие няма как да играе голям футбол. Попитаха ме как се чувствам, дали бих се върнал в ЦСКА – интересни въпроси. Аз си спомням много неща от детството ми. Първият ми треньор в Литекс – Христо Данчев, се беше притеснил за мача със Славия. Имахме мач срещу тях, а той мислеше, че ще ни бият. Каза ми, че когато имах ден – нямаше кой да ни бие. В Литекс имам най-много спомени”, призна Десподов.

„В настроение съм, а в Щурм ми потръгнаха нещата. Започнах да вкарвам, да подавам и помагам на отбора. Затова съм там и ми се иска да продължавам така да се развивам. Донякъде се радвам, че така стана в Каляри, тъй като тези моменти показват дали си характер. Всичко стана пет дена преди да започнат всички първенства в Европа ми беше казано, че няма да разчитат на мен. Искаха да отида във второто ниво на Италия, но аз не исках. Не че нямам уважение към този шампионат, но просто футболът не е за мен. Играта там е за по-здрави физически спортисти и не го виждам като за мен. Имах доста тежки дни, защото всеки ти звъни, всеки пише. Не е приятно и се радвам, че Ел Маестро се свърза с мен и ми каза, че иска да му помогна в Австрия. Имах оферти от Франция и Турция. Избрах Щурм заради треньора. Работил съм с Нестор още в ЦСКА и бях сигурен на 100%, че нещата ще ми тръгнат при него. Именно с него ми потръгна и в ЦСКА", напомни нападателят.

„Вече успявам да се съобразявам в много моменти, защото преди имах случай на „летене” и да си мисля, че всичко се върти около мен. След това имах период, в който седнах на пейката. Трябваше да се науча да бъда по-смирен. 10 мача не играх и си взех поука. Мисля, че на 23 години преценявам докъде мога да вървя с това самочувствие, къде да си премълча, но ако един футболист няма самочувствие във футбола – ще го смачкат. Има играчи, които са невероятни футболисти, но нямат характер, който да им помогне. Не си ли вярваш в себе си, защо излизаш на терена?“.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

„Трябва ни самочувствие в националния отбор. Ние не сме по-лоши играчи от другите. Играя в Европа и виждам. Другите имат характер и вяра в себе си. Тук няма, тъй като има негативни резултати, много се пише, говори, плюе. Това донякъде влияе на един футболист. Това е страх, а не трябва да го има. Колкото за 0:6 от Англия, какво да кажа? За един футболист е катастрофално. Има големи отбори, които са получавали толкова голове, а ние паднахме от Англия, които имат страхотен отбор. Ние колко играчи имаме навън? Надява се март месец ние да покажем качества и да се класираме на Европейско първенство. Уникален шанс имаме. Сега се събираме на лагер, да видим новата методика на треньора. Той сега може да иска да упражняваме тези неща в предстоящите два мача и да видим дали сме способни март да спечелим квота”.

„С Дермендижев не съм работил, но чувам добри неща за него. Той имаше невероятни успехи в Лудогорец и се надявам да ги приложи и в България, за да вървим всички заедно нагоре. След мача още казах, че расизмът няма как да е хубаво нещо. В цял свят се опетни държавата ни. Пристигнах в Австрия и ме бъзикаха на шега, но се прочухме. Не мисля, че е имало нещо кой знае какво, а те направиха от мухата-слон. Не се случиха хубави неща. Мисля, че като футболист не трябва да се делим на расова основа – чернокожи, бели, лилави, кафяви. Трябва да спре това нещо и да не се чуват такива неща. Никога не съм чувал, когато бях в ЦСКА, такива неща. Дори с Левски, с които сме врагове".

„От 15-годишен играя в мъжкия отбор на Литекс, а след това в ЦСКА – не съм чувал такива неща. Това ми се случи сега с националния и чух малко. Липсват ми мачовете с Левски, липсва ми динамиката на феновете – яко. Мен ме кефи да ме освиркват феновете на Левски, но това със суичъра го направих да се забавлявам. Малко ми е скучно в Австрия, липсват ми тези мачове, дербита, голове, победи, понякога загуби. Остана ми прякорът, а аз си го създадох сам под въздействието на емоция, но аз виждам, че всички вече така ми викат. Няма проблем, аз приемам нещата с усмивка. Нямам лоши чувства към никой. Трябва да си уважаваме футболистите. Мога да полетя много надалеч, надявам се в космоса. Реал Мадрид, дай Боже – това ми е любимият отбор. Човек трябва да гледа на най-високо ниво, както аз го правя”, завърши Кирил Десподов.