След осем и половина години Радостин Кишишев отново си е в Ловеч. Тръгналият от Литекс за големия футбол защитник, впоследствие играл и като халф, трябва да се превърне в обединителната фигура в състава на ловчанлии. Тинката даде интервю пред клубния сайт на “оранжевите”

- Г-н Кишишев, винаги сте казвал, че искате да завършите кариерата си в Литекс. Май ще се случи точно това.

- По принцип в момента съм на години, които предполагат да завърша кариерата си в Литекс. Но нито един футболист не знае как ще се развие кариерата му. За мен е важно друго. Ще се радвам, ако мога да продължа да поддържам високото си ниво. Естествено всичко зависи от треньорите и ръководството. В крайна сметка те преценяват дали темпото ми се отдава.

- Колко още ще можете да играете голям футбол?

- С тази подготовка, която води Станимир Стоилов, най-много още една година. Тренировките са ужасно тежки. Шегувам се, разбира се. Надявам се да поддържам нивото си още две години. Оттам нататък ще си е чист късмет, ако продължа да играя голям футбол.

- Как се стигна до завръщането ви в Литекс?

- Последната година имах проблеми в Лестър. Не играех по различни причини. Някои от тях и не футболни. Не искам обаче да навлизам в подробности. Защото след като се разделихме по взаимно съгласие с англичаните, двете страни се разбрахме да не коментираме при никакви обстоятелства отношенията си. Така се обадих на Мъри Стоилов и му казах, че ставам свободен агент и си търся отбор. И ако има желание, може да ме вземе. След това нещата бяха прости. Чухме се и с Гриша Ганчев. Разбрахме се бързо. Усетих, че съм желан в този клуб. А това бе много важно за мен.

- Как ви се вижда отбора сега в сравнение с предишния ви престой?

- Виждам доста добри футболисти, на които им трябва съвсем малко, за да постигнат успехите на отбора отпреди десет години, с който съм два пъти шампион. Надявам се, че с моя помощ и тази на Ивайло Петков ще засилим желанието на останалите момчета да спечелят нещо повече от Купата на България. В момента титлата ни е само в мечтите. И ако искаме мечтите да се сбъднат, трябва да работим два пъти повече.

- Кои са най-тежкият и най-хубавият момент в кариерата ви?

- Най-тежкият бе, когато Стойчо Младенов не ми гласува доверие за квалификацията с Чехия на Герена (б.а. - 0:1 през 2000 г.). Беше ми трудно в следващите месеци. Усетих сериозно напрежение. Кариерата ми в Чарлтън бе поставена на сериозно изпитание. Породиха се съмнения у колегите ми в Англия. Чудеха се защо изведнъж изчезнах от състава на националния отбор, когато в Чарлтън всичко върви идеално. Минаха два месеца, докато спечеля доверието им отново. В този период имах чувството, че всички са срещу мен. Но хубавото е, че нещата все пак се стабилизираха бързо. Най-хубавият момент пък безспорно са победите, които постигнах с Чарлтън над Арсенал, Челси и Ливърпул. Страхотно е, когато биеш тези тимове в Англия. Жалко само, че останах без пълен успех срещу Манчестър Юнайтед. Най-много равен с тях.

- Задоволително ли е за вас представянето ви в националния отбор?

- Естествено. Имам 80 мача за националния отбор. Плюс световно и европейско. Не мога да бъда недоволен. Все пак играх и в онзи, големият отбор, спечелил бронзовите медали в САЩ.

- Защо често имахте проблеми в националния отбор?

- За 12 години в националния тим не е нормално с всички да си бил в много добри отношения. Няма как нещо да не те ядоса, нещо да не те разконцентрира. Това са 12 години. И другите големи футболисти са имали проблеми. Няма как. Това е неизбежно. Просто когато си дълго време на едно място и си видял много неща, идва момент, в който наистина се ядосваш повече отколкото трябва. Защото и ти имаш достойнство. Мисля си, че хората трябва да изпитват респект  от това, което си направил. В България по принцип обичаме да правим четки на този, който е на върха, а като падне, не го поглеждаме. За съжаление това се превръща в характерна нашенска черта. Не уважаваме това, което е направил един футболисти за даден отбор. Или за дадена кауза. Предпочитаме да тупаме по рамото само този, които е на върха.

- Говорите като англичанин?

- Може да съм прихванал нещо от тях. Защото близо девет години виждам хората там как се отнасят с футболистите. Виждам респекта, който имат към тях. Обстановката, в която живеех в Лондон, бе доста по-различна от тази в България. Нормално е да се промениш.

- Съжалявате ли за онзи скандал преди европейското първенство в Португалия заради капитанската лента?

- Говорим за нещо, което е било преди 5-6 години. Моето отказване от националния тогава ми попречи да запиша във визитката си още едно европейско първенство. И още десетина мача повече. Пак за визитката. Знам, че тогава е имало недоволни фенове. Знам , че съм бил трън в очите им. Отказах се от националния отбор, но за сметка на това в личен план ми се случиха хубави неща. Ако бях отдаден на националния отбор по същото време, можеха да се получат доста недоразумения. Може би онази година, в която не играх за националния, бе най-силната ми в Чарлтън. Записах 37 мача за сезон без смяна.

- Играхте с “четвъртите в света”, хванахте и другото поколение. Направете сравнение?

- Играчите от поколението на “четвъртите в света” имаха изключителни качества. Бяха много по-добри от сегашните футболисти. И друго – от единадесет човека в състава девет бяха с невероятен характер. На пейката от седем резерви петима бяха готови да изорат тревата само и само отборът да победи. Како влизаха, играеха като озверели. Тези неща са големият плюс на онова поколение. Казват – сега няма Балъков, няма Лечков. Да, но в съвременния футбол вече липсват изявени плейкейкъри. По-ценни са черноработниците. Тези, които играят и в нападение, и в защита. В стария национален отбор действахме така – четворката отзад плюс Златко Янков да не минават центъра.

- Христо Стоичков или Димитър Бербатов?

- Естествено, че Стоичков. Няма никакво сравнение между двамата. Хората гледат какво си направил по визитката. Стоичков има над 40 златни медала от няколко континента. Златна топка, златна обувка и т.н. Той е един от малкото хора, които е печелил всичко във футбола. Наистина няма база за сравнение. Ама кой бил по-техничен, кой имал повече поглед върху играта – това са неща за книгите.

- Богат човек ли сте?

- Финансово съм бил осигурен през последните 15 години. Може би много повече от един среден човек. Получавал съм добри пари. Но според мен богатството е като се прибереш вкъщи да ти е спокойно. Да имаш подкрепа от семейството си. Да се разбираш със семейството си.
Дубай, Владислав ТРИФОНОВ