Рулетката е хазартна игра, при която освен залозите, другото важно нещо са топчето и числата. При рулетката има и игрална маса, която обикновено е покрита със зелена настилка. Вече повече от един сезон в България се наблюдава явлението “синя рулетка”, което левскарската част от България се надяваше да свърши на мача с Жилина. Тук не става дума, за така популярните напоследък залози на футболни мачове. Просто аналогията на рулетката и футбола практикуван от “сините” изглежда подходяща.

Игралната маса в случая е стадион “Георги Аспарухов”, а топчето (топката) подскача от номер на номер (играчите) и само въпрос на шанс и късмет да спре някъде. Футбол и още повече европейски футбол, за какъвто претендират от “Герена”, не се играе само с шанс и късмет. Да, те са важна част от всяка игра, но се изисква и можене, характер и желание. Е, в мача срещу Жилина подобно нещо не се видя от футболистите в сини екипи. Не се видя и на мачовете с БАТЕ, дори не се забелязва и на мачовете в “А” група. Лошото е, че това става от доста време. Някъде от времето след злополучното историческо участие в груповата фаза на Шампионската лига.

При рулетката числата си имат и цветове. Някои от тях са червени, други черни, а нулата е в отделен цвят. По същия начин може да се определят и играчите на Левски от мача с Жилина, но общо взето това може да се каже и за всички мачове от началото на сезона. Да приемем, че червените номера, означават, че това е “червената лампичка”, която свети, за да сигнализира, че нещо се случва. Тогава като такива в Левски може да бъдат определени 1 (Петков), 5 (Рабех), 11 (Христов) и 22 (Тасевски). Това са единствените футболисти на тима от “Герена”, които показаха в четвъртък вечерта, че имат желание да постигнат нещо с този отбор. Случайно се оказва, че на истинската маса за рулетка номерата 1 и 5 наистина са в червен цвят. За качествата на Петков и Рабех няма нужда да се говори, защото дори и слепите виждат, че това са най-добрите футболисти на отбора. Георги Христов е нов в Левски, дори още не е сигурно дали въобще е собственост на “сините”, но играе с огромно желание. Тасевски от началото на този сезон играе така, както се очакваше от него още при идването му на “Георги Аспарухов”.

На терена срещу словаците имаше и четири черни номера. Това бяха 8 (Сърмов), 9 (Георги Иванов), 18 (Мирослав Иванов) и 23 (Бистрон). Тези четиримата бяха толкова апатични на терена, че по-скоро пречеха на играта на отбора, отколкото с нещо помагаха. Самото присъствие на Гонзо обременява съотборниците му, а не съперниците. “Деветката” дори и не се опитва да се превърне в онзи лидер на “сините”, който беше преди продажбата му в Рен. Бездарно отигра ситуацията в 29-ата минута, когато от 5 метра не успя да уцели опразнената врата на Жилина. Мирослав Иванов безпорно има техника, която да му е извоювала прякора “Шуменския Деко”. Обаче с бързината, с която отиграва топката, Миро става за футболист на отбор от родната “Б” група, отколкото за играч на Левски. Присъствието му на “Герена” отдавна буди недоумение във феновете, а ръководството сякаш е с превръзка на очите и се прави, че не вижда. Но онази другата с превръзката, Темида, или по-скоро съдбата наказва “сините” за присъствието на такъв футболист в състава. Когато Шуменския Деко започне да играе, човек има чувството, че си е пуснал архивни кадри от световното първенство през 1962 г.

Близо до “Герена” преминава трамвай № 22, от това лято терена на “Георги Аспарухов” е разораван от един чешки трамвай с № 23. Давид Бистрон струваше на Левски 430 000 евро! Толкова много пари за това недоразумение в защита. Оприличаването му с трамвай също има известен резон. Също като мотрисите по софийските улици и той бавно набира скорост и след това трудно спира. До такава степен е праволинеен в действията си, че все едно се движи по релси. По-добре президентът Тодор Батков да бе дарил на кмета на София Бойко Борисов тези 430 000 евро, пък градоначалникът можеше да опита да купи за тази сума един по-новичък чешки трамвай за столицата. Техническите качества на Бистрон са като на електрически стълб от електропреносната мрежа на трамваите. Топката се удря от него и отскача. Така стана и гола на Адауто на “Георги Аспарухов”. Комична изява на чеха имаше и през първата част, когато един пас на Рабех към него отиваше в областта на кръста на Бистрон, а той опита да спре топката с пета. Ситуацията изглеждаше доста смешна, добре че нямаше играчи на Жилина в предни позиции в този момент.

Сравненията с трамваите не спират до тук. Мотрисите с № 8 минават покрай софийския “Град на греха”. В Левски има футболист с № 8, който се нарича Георги Сърмов и наистина голям грях към клуба има човекът, довел този футболист на “Герена”. В Левски Сърмов си крета, все едно играе в отбор без амбиции и единствената му цел е да не изпадне от “А” група. Е, с такива футболисти “сините” няма как да постигнат нещо, не само в Европа, но и в България. И това се вижда повече от ясно. Добре, че у нас им дават дузпи и показват червени картони на противникови играчи иначе можеше и по-жалко да е моментното класиране на тима.

Тези четири черни номера се оказват четири черни дупки, които играят все по-слабо и отмират. Лошото е, че при отмирането и изгарянето на тези “звезди” на Левски няма да се роди Супернова. Просто нищо попаднало в черната дупка не я напуска. И ако Гонзо, Шуменския Деко, Сърмов и Бистрон са черните дупки, какви са останалите играчи на “сините”. Обяснението е едно – КРЪГЛИ НУЛИ, които присъстват на терена и шанса да блеснат на него е същият, каквато е при рулетката възможността топчето да падне на нулата – нищожен.

За тази година евроамбициите на Левски приключиха с Жилина. В края на мача феновете имаха чувството, че вече са играли тази игра около месец по-рано и поискаха оставката на треньора Емил Велев. Те обаче забравяха, че този път играта не бе точно същата. Приличаше на старата (тази срещу БАТЕ), но сега действието се развиваше по обратния начин. Първо бе равенството при гостуването и тогава домакинското поражение. След като играта е частично друго, нормално бе и финалът да не е точно същият и Кокала да не си подаде оставката, както това стори Велислав Вуцов. На пресконференцията след мача Велев обясняваше, че Жилина вкарали гол с един удар и т.н. Да, ама не. Словаците имаха поне 5 положения пред вратата. Даваше се за пример мача с Литекс, който Левски спечели с 2:0 (с изгонен противников състезател). Добре, ама тогава едината черна дупка бе резерва. Вместо Гонзо срещу ловчанлии титуляр беше червеният номер Георги Христов, който за разлика от “деветката” не дърпа отбора надолу.

Между другото, просто хей така, какви евроамбиции може да има отбор със селекцията, която Левски направи през лятото. След като в началото на година “Георги Аспарухов” бе напуснат от Йовов, Телкийски, Топузаков и Томашич на всички, дори и на децата, бе ясно, че трябват техни заместници. Пролича си, че в школата няма такива футболисти, които да излязат на терена и да имат същото самочувстие и опит, за да играят в Европа. Трябваха нови и такива дойдоха. Те обаче не се оказаха правилните хора. В защита бе взет описаният вече Бистрон – без допълнителен коментар. Халфовата линия бе попълнена от Рашид Тиберканин. Мароканецът показва, че има качества, но няма достатъчно физика, за да играе цял мач. Средно от началото на сезона той е играл по около 50 минути на среща. Като или е бил резерва, или в случаите, когато е титуляр и бил сменян след час игра. Даниел Киш бе привлечен след контузията на Божидар Митрев. Взеха го от Слован (Братислава), където бе трети вратар. Е, как трети вратар на тим, който до преди три сезона играеше във втора словашка дивизия, ще класира Левски в групите на Шампионската лига или на УЕФА?

За всичко това вина има не само Емил Велев, неговият предшественик Велислав Вуцов или Станимир Стоилов. Да и те имат своя дан, но има хора по-високо от тях в йерархичната струкрура на клуба. Тези хора по-скоро водят Левски не към печалба, дори не става дума за големия джакпот от казиното на европейския футбол. Те тикат “сините” към един друг вариант на рулетката, който е известен като “руска рулетка” и краят му е нещо като доброволно самоубийство. Засега с проявите си босовете на Левски най-много да накарат някой привърженик на тима да посегне на живота си, но в един момент ще се окаже, че те са направили ритуално харакири на една идея, подкрепяна от половин България.
Веселин РУСИНОВ/БЛИЦ