Младите не помнят. Някои не знаят. Но трябва. Такива събития остават в историята. Завинаги. И с хубаво, и с лошо. Даже смело можем да отчетем – това е един от най-големите успехи в цялата история на българския футбол. И същевременно – един от най-ужасяващите удари, нанасяни върху Родината ни. Слети в едно – щастието и нещастието. Така влиза в аналите финалът на олимпийските игри в Мексико през 1968 година. На този ден. Точно преди 50 години.

Родните национали достигат до подножието на олимпийския връх, но след нечувано съдийско порязване печелят само сребърните финали.
Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

Мястото на битката е Мексико Сити, а двубоят е срещу Унгария. Губим с 1:4 заради някакъв си мексикански чернодрешко, който гони цели трима българи.

А съставът, воден от треньора Георги Берков, е на високо ниво. Мачкаме здраво в подготовката ни за олимпиадата. Малко преди нейното начало в мексиканския град Леон постигаме най-голямата победа в историята ни – 10:0 срещу Гана в контрола.

На старта на самите игри разказваме играта на Тайланд – 7:0. Начко Михайлов вкарва два гола, а по един добавят Петър Жеков, Иван Зафиров, Кирил Ивков и Аспарух Никодимов. Втората ни среща е драматична. С Чехословакия правим 2:2, въпреки че изоставаме с 0:2. Ивайло Георгиев и Петър Жеков от дузпа обаче изравняват.

Последният двубой от групата е с Гватемала. Днешните фенове ще махнат с ръка и ще кажат: „Какви са тези мухи?!”. Мухи, ама гватемалците преди мача им с  нас са изненадващи лидери. Бием ги, макар и трудно, с два на един. Паро Никодимов и Петър Жеков пращат топката там, където трябва...

На четвъртфиналите се изправяме срещу Израел. Евреите са силни в онези години. Паро Никодимов, както разказва в автобиографията си, намира на улицата пред хотела монета от 5 мексикански песо. Знак на съдбата! Късмет! Точно в петата минута повеждаме с негов гол. За беля Израел изравнява в самия край и според тогавашните правила се стига до... теглене на жребий. Пращаме на „церемонията” десния бек Милко Гайдарски. Защитникът, известен с прякора Пилето, отива в центъра на терена, където го чака съдията и футболист на Израел. Жребият е хвърлен, а Милко победоносно вдига ръце. Късметът праща олимпийците ни на полуфинал, където ни чакат коравите домакини от Мексико.

Те са надъхани на макс. Сипят закани по нас, ама ги укротяваме за отрицателно време. Петър Жуков ги бомбардира в 7-ата минута, а докато мексиканците се усетят, 60 секунди по-късно и Начко Михайлов ги попарва. Домакините хич не смятат да се предадат. И стигат до равенство – 2:2. Драмата става пълна, когато Меци Веселинов след пас на Начко за трети път препарира мексиканския вратар. 3:2 и България е на финал!

Това е голям, исторически момент! Но след доброто следва зло. И то огромно зло. За съдия на битката за златото срещу Унгария е назначен мексикански съдия. Името му е  Диего Де Лео, който ни „е*ава мамата”, както възкликват олимпийците ни и тогава, и години по-късно.

Началото е добро за България. Меци Веселинов бележи и повеждаме с 1:0. Маджарите изравняват, а после правят обрат – 2:1 за тях. Тогава и Де Лео „бележи”. Чернодрешкото гони за едното нищо от терена Цветан Веселинов и Кирил Ивков. Вбесеният Начко Михайлов не сдържа нервите си и цапардосва с топката по главата главния съдия. Оня това и чака. И веднага гони и легендата на столичното Локо.

Тъй свършва полувремето, а на почивката даже местните фенове открито роптаят срещу своя сънародник. Някои даже започват да замерват рефера с поставените на седалките възглавници и бурно да го освиркват. Тревата е покрита  с десетки възглавнички! (на снимката).

През втората част логичното се случва. Останали с цели трима души по-малко, нашите допускат още два гола и всичко приключва – 1:4. Задоволяваме се само със сребро, което реално е с цената на злато.

Отзвукът у нас е огромен. Цялата страна се радва, но същевременно и страда от съдийската тесла, посякла устрема на футболистите ни към олимпийския връх.
ЯСЕН РУМЕНОВ/БЛИЦ СПОРТ

26 октомври 1968 г.
Олимпийски игри, финал
УНГАРИЯ – БЪЛГАРИЯ 4:1

0:1 Цв. Веселинов (20), 1:1 Менцел (41), 2:1 Ант. Дунай (42), 3:1 Л. Дунай  (49), 4:1 Юхаш (62)
Унгария: Фатер, Новак, Л. Дунай, Панчич, Менцел, Шуч, Фазекаш, Ант. Дунай, Наш, Ношко, Юхаш. Треньор:  Карол Шош
България:  Ст. Йорданов, Ат. Геров, Г. Христакиев, М. Гайдарски, К. Ивков,  Евг. Янчовски (54 - К. Станков), Цв. Веселинов, Ив. Георгиев, П. Жеков, Асп. Никодимов (62 -Г. Цветков) Ат. Михайлов. Треньор: Георги Берков
Мексико Сити, стадион „Ацтека” -  75 000 зрители
Съдия: Диего Де Лео (Мексико)
Изгонени: Веселинов (Б) 42, Ивков (Б) 43, Михайлов (Б) 43; Юхаш (Унг) 85