Уелският национал Мат Смит ще трябва да изиграе три мача за пет дни, след като получи молба от клубния си тим Твенте да играе срещу Го Ахед Игълс на 18 ноември. Два дни преди това трябва да излезе за Уелс срещу Дания, а на 20 ноември ще носи екипа на „драконите“ срещу Албания.

Това обаче не е най-екстремното преживяване на уелски национал, свързано с мачове за кратко време за националния и клубния си отбор. Рекордът за британския тим се държи от настоящия мениджър на Саутхемптън Марк Хюз.

Преди повече от 30 години (11 ноември 1987 г.) Спарки играе в рамките на няколко часа за „драконите“ и за клубния си отбор Байерн. Приключението включва пътува с автомобил Лада и самолет.

Хюз и Уелс водят битка за класиране на Евро`88 и след като месец по-рано са загубили с 0:1 от Дания, се нуждаят от победа над Чехословакия, за да се класират за турнира във ФРГ. Срещу „драконите“ излиза отбор, пълен с таланти. За Чехословакия играят младият Томаш Скухрави и бъдещият вратар на Уест Пям Людек Миклошко.

Уелският селекционер Майк Ингланд има проблеми със събирането на отбор. По това време няма пауза в шампионатите заради националните отбори, а английската Футболна лига отлага само мачове, с участието на играчите от представителния тим на „трите лъва“. Това означава, че Ингланд до последно ще трябва да стиска палци да не се получат контузии на важни футболисти.

Разправиите по темата за играчите между клубове и национални отбори на Острова са често явление по това време. Хюз обаче успява да удовлетвори и двете страни.

В началото на ноември 1987 г. Спарки преминава в Байерн под наем от Барселона до края на сезона. На 11 ноември, когато Уелс гостува на Чехословакия, нападателят трябва да играе за баварците срещу Борусия (Мьонхенгладбах) за Купата на Германия на „Олимпиащадион“ в Мюнхен.

„Тъкмо бях дебютирал за Байерн и генералният мениджър на клуба Ули Хьонес знаеше, че трябва да играя за Уелс. Минавайки в съблекалнята покрай мен, той подхвърли: „От колко часа е мачът на националния отбор?“. Аз му казах, че е в 15:30 или 16:00 часа. Веднага след това Хьонес започна да говори по телефона, а след това се върна при мен и каза: „Мисля, че вероятно същата вечер ще играеш и за Байерн“. Реших, че се шегува, но се оказа, че е организирал всичко до последния детайл“, разказва Марк Хюз пред „Би Би Си“ през 1989 г.

Нападателят води атаката на Уелс в Прага. Въпреки доминацията си на терена, „драконите“ нямат късмет на стадион „Летна“ и губят с 0:2 след голове на Иво Кнофличек и Михал Билек. Така надеждите на островитяните за участието на европейското първенство се изпаряват.

Хюз обаче има още работа през този ден. Все още по екип той се отправя към летището, за да се качи на частен полет за Германия.

„Пред стадиона ме чакаше една Лада. Откара ме до летището, а аз се преоблякох в самолета“, признава Спарки.

Марк Хюз пристига на „Олимпиащадион“ и влиза като резерва, когато тимът му губи от Гладбах с 0:1. Баварците, с треньор Юп Хайнкес, обръщат мача за крайното 3:2 след продължения и се класират за осминафиналите за Купата на Германия.
Алид УИЛЯМС, „БИ БИ СИ“
Превод от английски на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

11 ноември 1987 година
ЧЕХОСЛОВАКИЯ – УЕЛС 2:0
1:0 Иво Кнофличек (32), 2:0 Михал Билек (90)

Чехословакия: Людек Миклошко, Йозеф Новак, Мирослав Кадлец, Франтишек Страка, Станислав Леви, Иван Хашек, Йозеф Хованец, Любомир Моравчик (71-Карел Кула), Михал Билек, Томаш Скухрави, Иво Кнофличек

Уелс: Невил Саутол, Нийл Стейтър (46-Анди Джоунс), Кени Джакет, Кевин Ратклиф, Пат ван ден Хауи, Дейвид Филипс, Герейнт Уилямс, Питър Никълъс, Йън Ръш, Марк Хюз, Клейтън Блекмор (66-Глид Ходж)

Прага, „Летна“ - 6 443 зрители
Съдия: Ерик Фредриксон (Швеция)
Жълт картон: Йозеф Новак (Чехословакия)
-----------------------------------------------------------------------------------

БАЙЕРН – БОРУСИЯ (МЬОНХЕНГЛАДБАХ) 3:2
0:1 Гюнтер Тийле (57), 1:1 Лотар Матеус (74), 2:1 Михаел Румениге (93), 2:2 Ханс-Йорг Крийнс (110), 3:2 Михаел Румениге (111)

Байерн: Жан-Мари Пфаф, Норберт Едер, Ханс Пфлюглер, Ханс Дорфнер, Ханс-Дитер Флик, Лотар Матеус, Норберт Нахтвайт, Хелмут Винкълхофър (63-Михаел Румениге), Лудвиг Кьогъл (63-Марк Хюз), Юрген Вегман, Роланд Волфарт

Борусия (Мьонхенгладбах): Уве Кампс, Михаел Фротцек, Ханс-Гюнтер Брунс, Ханс-Георг Дресен, Бернд Краус (83-Гуидо Хофман), Кай-Ерик Херловсен, Кристиан Хохщетер, Ханс-Йорг Крийнс, Уве Ран, Гюнтер Тийле (97-Кристоф Буде)

Мюнхен, „Олимпиащадион“ - 42 000 зрители
Съдия: Хайнц Вернер
Жълти картони: Михаел Фротцек, Ханс-Гюнтер Брунс, Бернд Краус, Кай-Ерик Херловсен