В днешно време футбол се излъчва почти постоянно по многобройните телевизионни канали. Мачове от първенствата на Англия, Италия, Испания, Германия, както и от европейските клубни турнири заливат зрителите до степен дори да им омръзне да гледат. Да не говорим за големите първенства, които отдавна са задължителни. Само че ситуацията бе коренно различна в периода преди 10 ноември 1989 г. Тогава, за да гледат големите мачове от чужбина, хората от Западна България настройваха нелегално антените си към съседна Югославия, а тези от Южна България – към Турция и Гърция. И все пак – кои са първите излъчени международни мачове у нас?

За по-младите е необходимо да напомня, че по онова време имаше само една телевизия – БНТ. В края на миналата година Българската национална телевизия честваше своя 60-годишен юбилей, когато започнаха първите телевизионни предавания. За пряко излъчване на международни футболни мачове тогава бе все още рано да се говори.

На 29 септември 1963 г. по телевизията бе предавана европейската квалификация България – Франция (1:0) и това бе може би дебютът на международния футбол от екрана. Година по-късно – на 10 септември 1964 г. бе регистриран и дебютът на клубния футбол, когато „Локомотив“ (София) разгроми шведския „Малмьо“ с 8:3 за Купата на европейските шампиони.

А каква бе ситуацията с мачовете от чужбина? За първи път те бяха излъчвани по време на световното първенство в Англия през 1966 г., като дебютът бе мачът на откриването Англия – Уругвай (0:0) на „Уембли“. А първият български мач навън бе Бразилия – България (2:0) на 12 юли 1966 г. на „Гудисън Парк“ в Ливърпул. Всъщност, това бе първото голямо първенство, излъчвано у нас.

На 7 декември 1966 г. бе предаван първият двубой на български клубен отбор в чужбина, когато в Забже полският „Гурник“ победи ЦСКА с 3:0, но армейците се класираха благодарение на победата си с 4:0 преди това в София. След това бяха предавани и трите исторически полуфинала за КЕШ на ЦСКА с „Интер“ през пролетта на 1967 г. – в Милано на 19 април, София на 26 април и Болоня на 3 май. Ще добавя и трите мача на ЦСКА с „Панатинайкос“ през есента на 1972 г. – в София на 13 септември (2:1) и двата двубоя в Атина (27 септември – 2:1 и 26 октомври – 0:2), тъй като поради формално нарушение на правилата вторият мач бе преигран. Бяха излъчени и двете гостувания на ЦСКА на славния „Аякс“ – на 29 ноември 1972 и на 24 октомври 1973 г. Телевизията предаде и полуфиналният реванш за КЕШ на 21 април 1982 г. „Байерн“ – ЦСКА 4:0. Други важни мачове на „червените“ от чужбина бяха „Панатинайкос“ – ЦСКА 0:1 на 9 ноември 1988 г., „Рода“ – ЦСКА 2:1 (армейците се класираха след дузпи) на 15 март 1989 г., както и полуфиналът за КНК „Барселона“ – ЦСКА 4:2 на 4 април 1989 г. – мач, оказал се трамплин за Христо Стоичков към големия футбол.

Първият мач на „Левски“, предаван от чужбина, е четвъртфиналът-реванш за КНК с „Гурник“ на 18 март 1970 г., когато поляците се класираха благодарение на повечето голове на чужд терен. Други важни мачове на „сините“, предавани от чужбина, бяха „Аякс“ – „Левски“ 2:1 на 26 ноември 1975 г., „Атлетико“ (Мадрид) – „Левски“ 2:0 на 16 март 1977 г., „Шльонск“ – „Левски“ 2:2 на 28 септември 1977 г., „Щутгарт“ – „Левски“ 2:2 на 3 октомври 1984 г., както и загубите с по 3:4 от „Вележ“ на 5 ноември 1986 г. и „Антверпен“ на 26 септември 1989 г.

Първият двубой на „Славия“ от чужбина бе реваншът с „Легия“ за КНК на 1 октомври 1980 г., който „белите“ загубиха, но продължиха в турнира. Първият мач на „Локомотив“ (София) навън бе на 7 ноември 1979 г., когато „Монако“ спечели с 2:1, но благодарение на гола на Начко Михайлов „железничарите“ продължиха напред. А там телевизията ни предаде директно и двубоите с „Динамо“ от Киев (2:1 за „Динамо“, но „Локомотив“ се класира) на 12 декември 1979 г., както и четвъртфиналът за Купата на УЕФА от Щутгарт на 5 март 1980 г., загубен с 1:3 от едноименния отбор. Първият мач на „Берое“ в чужбина бе предаван от Киев с „Динамо“ на 1 октомври 1986 г.

Кога започнаха предаванията на финалите за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА? Първият финал за Купата на шампионите, предаван пряко, бе на 25 май 1967 г., когато „Селтик“ победи „Интер“ с 2:1. Той бе излъчен повече под давление на интереса, породен от полуфиналите на ЦСКА с „Интер“. Последва петгодишна пауза и чак на 31 май 1972 г. телевизията предаде шампионския финал „Аякс“ – „Интер“ 2:0. Именно от тази година започна раздвижването на международния футбол на екрана благодарение на Иван Славков, който вече бе седнал на шефското място в телевизията. От този момент финалите за КЕШ се предаваха постоянно само с едно изключение – на 30 май 1979 г. мачът „Нотингам“ – „Малмьо“ 1:0 не бе излъчен. Освен това през 1973 г. телевизията ни направи свидетели на исторически мачове на великия „Аякс“ с Кройф. Завинаги остават в спомените двубои като „Аякс“ – „Байерн“ 4:0 на 7 март 1973 г., „Аякс“ – „Реал“ (Мадрид) 2:1 на 11 април и 1:0 на 25 април 1973 г. – първият мач директно от „Бернабеу“.

Първият финал за Купата на купите бе предаван на 16 май 1973 г., когато в Солун „Милан“ победи „Лийдс“ с 1:0. Тук ще вметна, че финалите „Челси“ – „Реал“ (Мадрид), завършили 1:1 и 2:1 през 1971 г. от Атина бяха излъчени на запис късно през нощта. Следващата 1974 г. финалът не бе предаван, а от 1975 г. вече финалите се излъчваха редовно отново с изключение на 1979 г. При Купата на УЕФА (тогава имаше два мача на разменено домакинство) нещата бяха по-сложни, като първият транслиран двубой бе „Видеотон“ – „Реал“ (Мадрид) 0:3 през 1985 г.

Вече стана дума, че „Мондиал-66“ в Англия бе първото голямо първенство, излъчено у нас. Впоследствие световните шампионати бяха предавани без прекъсвания. Що се отнася до европейските първенства, за първи път шампионатът на Стария континент бе предаван през 1968 г., когато имаше финална четворка, но бе излъчен само финалът Италия – Югославия 1:1, както и преиграването му два дни по-късно – 2:0 за „адзурите“. На „Евро-72“ отново бе излъчен само финалът ФРГ – СССР 3:0, но на запис късно през нощта, защото през деня програмата бе запълнена от честванията на 90-годишнината от рождението на Георги Димитров. Все пак е необходимо да добавя, че на 29 април 1972 г. телевизията ни направи свидетели на големия четвъртфинал за европейско първенство Англия – ФРГ 1:3 на „Уембли“. Вече от „Евро-76“ предаванията бяха постоянни. 
РУМЕН ПАЙТАШЕВ