Алпинистът Боян Петров приключи с аклиматизационните си изкачвания преди атаката на връх Анапурна (8091 метра) в Хималаите, но във втората серия от своя експедициионен дневник разкрива, че не всичко е минало гладко. При последното си изкачване през уикенда между лагер 1 и лагер 2 едва не е бил засегнат от изненадващ ледопад.

"Изчаках младия германец Йост да ме настигне, снимах го няколко пъти, сложих си раницата и тъкмо се обърнах към склона, когато от серака на 100 метра над нас се откъсна огромна маса от над 10 кубика раздробен черен лед. Всичко това запълзя стремително точно към нас", пише Петров в дневника си, публикуван в "Дневник".

"И двамата с германеца скочихме към близкото скалисто ребро да се прикрием, но масите и блоковете (някои с размерите на половин крава) продължаваха да пълзят към нас. За късмет част се отклониха в един кулоар вляво от нас, а тези, които ни наближаваха, постепенно забавиха ход и спряха на метри от нас", добавя 43-годишният ни алпинист.

Петров сега е в базовия лагер, където очаква добро време, за да направи опит да изкачи шестия си осемхилядник. "Готвим се за атака следващата седмица, нагоре почти всичко е готово, така че ще чакаме прогноза, в която да има поне 2-3 дни хубаво време", коментира Петров.

 

 

 



Дневникът на Боян Петров за експедиция „Анапурна 2016“:

16 март - С 10 мин хеликоптерен полет от Татопани съкратихме 3-4 дни трекинг до базовия лагер. Лагерът се намира в края на голяма колкото стадион камениста заравненост и околните склонове са обрасли с трева. Северната стена на Анапурна I (8091m) се извисява страховито над нас. В разрешителното за върха сме 21 човека и в БЛ вече сме пристигнали около 15 души. Височината е само 4200m, което е доста ниско за атака на осемхилядник.

17 март - Блестяща слънчева сутрин. Върхът „пуши“ от ураганен вятър над 6500 метра. При нас всичко е спокойно. След закуска правя разходка към Лагер 1 и стигам до 4700m. Минавам през стария базов лагер, който се намира на около ½ час над нашия лагер. Виждам каменна пирамида с множество надписи, включително и плочата в памет на Огнян Стойков и Милен Метков, които загиват по време на първия успешен опит на българи на Анапурна. Дишам тежко като за първи ден, но имам сили за още. Изследвам релефа на района и стената, по която ще катерим. Изглежда зловещо натрошено. Никакъв логичен път към върха. Ледопади и висящи сераци по цялата долна третина на стената.

18 март - Денят започва с традиционната пуджа церемония. Екипировката ни е осветена и сезонът за изкачвания може да се счита за открит. Тръгвам с 15кг раница към Лагер 1. Обърквам пътя в началото на ледопада и преминавам със сечива през стръмен склон, който ме изкарва по средата на парапетите опънати преди няколко дни. В късния следобяд пристигам в лагера. Страхотен залез. Температура през нощта -15С.

19 март - сутринта от БЛ дойдохаa 7 шерпи. Един от най-силните от тях дойде при мен и ми заяви „You go and open the route and we go after you”. Връчи ми наръч колчета за маркиране +3 бутилки газ. Събрах набързо палатката и багажа и тръгнах нагоре сам. Отначало се прекосява голямо и почти хоризонтално нацепено ледено поле. Снегът на места стигаше до 30см, но по-големия проблем беше отриването на заровените въжета. След около час стигнах до основата на стената. Преодолях малко скално-ледено прагче, след което излязох на средно стръмен склон. В следващите 3:30ч продължих с разбиването на пъртина (на много места до коляно) и отриването на парапетите. Зад мен вървяха 7 шерпи, но никой не поиска да ме смени. В последните 200 метра се появи един, който каза, че вече е идвал тук и мина пред мен. Лагер 2 се намира на наклонен склон под един серак. Докато си копаех площадка за палатката успях да отворя дълбока и 50см широка цепнатина. Обезопасихме я с въже, а аз се преместих малко по-встрани. Температура през нощта -17С. Ледникът под мен пукаше притеснително.

20 март - Спах добре, но след вчерашния напън успях да направя едва 150 метра по-нагоре. Събрах палатката, пакетирах всичко в две хидроторби и ги закачих на бамбукови пръчки. Опънати палатки не се оставят в никой от лагерите. Надолу се слизаше лесно. Само за час бях в Лагер 1 и след още 1:30ч бях в БЛ. Изпих 4 литра супи и сокове. После пих още и още. Целият следобед валя сняг, но не успя да натрупа.

21 март - Честита първа пролет! Слънчева сутрин с много силен вятър. Всички слизат надолу към БЛ. Разходих се към основата на Нилгири (7061m) и направих панорамна снимка на Анапурна I. Грамадeн масив. Следобед пак заваля сняг. Вятърът утихна. След два дни пак тръгвам нагоре. Прогнозата е добра.

22 март - Сутрешен пулс 51. Спя отлично. Слънчева и тиха сутрин. След закуска се качих до 4700m и се прибрах за обяд. Пролетта е още в началото, тревата е жълта и не мърдат почти никакви животни. Три вида птици в БЛ. Засега всичко върви по план.

23 март: През нощта задуха доста силен, поривист вятър, който яко заклати палатките. Някои от шерпите дори се събудиха и започнаха да укрепват с камъни и въжета столовата, кухнята и големите палатки. Моята я бях укрепил добре и не трепна. Закусихме и аз отново се качих до превала 4700 м под Тиличо. Този път с бързо темпо и без спиране. Денивелацията е около 500 метра, а разстоянието 2.5 км, т.е. почти като тренировка на Копитото. Небето остана чисто през целия ден за първи път откакто сме тук. През последните дни се храня редовно по три пъти на ден и се чувствам като на високопланински курорт. Занимавам се със себе си по начин, какъвто никога не мога да сполуча в градските условия и стрес.

24 март: На събуждане пулсът ми беше 47-48 удара в минута. Между 9 и 11 ч. дойдоха два хеликоптера. Първият стовари двама италианци и един унгарец. С втория дойде Мингма (собственикът на агенцията) и две градско облечени момичета. Парфюмът им се усещаше поне от десет метра. Вероятно не защото беше силен, а защото на 4200 метра други подобни миризми просто нямаше. Направиха си селфита, разгледаха лагера, хапнаха сладки и отлетяха към Катманду. След бурните социални контакти се обух и пак се набрах до превала 4700 м. Този път си засякох време - 49:32 минути.

25 март: Оказа се, че пролетта започва да настъпва уверено и на скалния склон до лагер 1 почти нямаше сняг и се изкатерих много бързо без котки. В началото на скалния пояс към лагер 2 се виждаха шест човека, които видимо местеха доста бавно. Набързо прекосих леденото поле, изкатерих скалното ребро и малко над него спрях, за да хапна един Roobar. Изчаках младия германец Йост да ме настигне, снимах го няколко пъти, сложих си раницата и тъкмо се обърнах към склона, когато от серака на 100 м над нас се откъсна огромна маса от над 10 кубика раздробен черен лед. Всичко това запълзя стремително точно към нас. И двамата с германеца скочихме към близкото скалисто ребро да се прикрием, но масите и блоковете (някои с размерите на половин крава) продължаваха да пълзят към нас. За късмет част се отклониха в един кулоар вляво от нас, а тези, които ни наближаваха постепенно забавиха ход и спряха на метри от нас. Размина ни се. Анапурна си показа ноктите.

В лагер 2 имаше над 15 човека, почерпиха ме с чай и скоро след това си опънах палатката. Ядох, наливах се с течности и почивах. Не ме болеше нищо, но се бях поуморил от шестте часа непрекъснато катерене.

26 март: До 2.30 ч. спах непробудно от умората и аспирина. После се събудих и до сутринта придремвах в полусъница. Минимална температура през нощта беше минус 10 градуса, определено по-топло от предния път. Към 7 ч. започнах да се оправям и закусвам. Небето беше облачно и по прогноза днес трябваше да започне сняг за 3-4 дни. В 8.10 ч. с лека раничка тръгнах нагоре към лагер 3 и бързо набирах височина. Правех почивка на 40 крачки.

Скоро излязох на голямо почти хоризонтално плато, което беше обсипано с ледени блокове. Видях как 10 човека вече се бореха с маршрута, а той минаваше в периферията на огромната фуния, от която вчера следобеда видяхме как се изсипаха над 20-30 кубика лед и камъни. Закачих се за въжето и започна едно технично катерене по скали, които след 40 метра излязоха на 60-градусов, странично наклонен лед. Катерих със самохват и сечиво. Бързо настигнах последните, но трасето беше прекалено технично, за да мога да ги задмина без да рискувам. Редуваха се скали до трета категория и дълги пасажи от син лед. Започна едно голямо изчакване на всяка осигуровка. Сигурно прекарах над 1.30 часа в изчакване. След леда имаше малко ходене по плитък сняг, който накрая завърши с 20-метрова ледена стена.

В лагер 3 (6400 м) стигнах чак в 13.45 ч. Видях, че се намира в една цепнатина и нямаше места за повече от 3-4 палатки. Надолу беше лесно и само за около 1.15 ч. се прибрах на рапели в лагера. Въпреки седемте часа катерене и слизане бях средно уморен. Повече ме бяха изненадали трудността и експонираността на трасето. Направих опис на храната и екипировката, която оставям в лагера, вечерях и заспах веднага.

27 март: Сутринта установих, че през нощта по някакъв начин ми беше изтекла и малкото останала газ. Понеже бях оставил прозореца на палатката отворен не бях усетил нито мириса, нито бях чул изтичането на газта. Пийнах от шишето, което пазих в чувала, хапнах съвсем малко от запасите, опаковах всичко в хидроторбите и събрах палатката. До базовия лагер се спуснах лесно и бързо. Веднага изпих три супи и две чаши чай. Следобеда небето загърмя и заваля сняг. За 12 дни, откакто сме тук, вече имам шест дни, през които бях излизал нагоре по маршрута и бях стигнал до лагер 3 (6400 м). Преминах през най-техничния участък от целия маршрут между лагер 2 и лагер 3, пулсът и дишането ми се нормализираха. Стягайки колана всеки ден, установих, че за 12 дни съм отслабнал с поне 4 кг. Ако имате проблеми с килограмите, ми се обадете, рецептата работи при всички, гледките са гарантирани, приключението също.

28 март: Ден за почивка. Денят започна със слънце, после валя сняг с гръмотевици и в късния следобед пак стана слънчево. Намираме се в периферията на циклон, който се вихри над Индия. Времето ще е непредвидимо и променливо поне до края на седмицата. Започват да се прокрадват някакви планове за атака в началото на следващата седмица, но засега всички са предпазливи и не се изхвърлят с гръмки изказвания. Базовият лагер е чувствителна социална структура, която в идеалния вариант се крепи на търпимост и взаимопомощ. Неизменно има някакви интриги и скатавки, но малката ни общност почти винаги успява да обезвреди вредните си елементи.