"Горещо препоръчвам, много ще ти хареса!". Това чух от абсолютно всеки, който в последните години беше участвал на Маратона във Валенсия. И лично се убедих през изминалия вълнуващ и слънчев неделен ден, в който се докоснах до огромното събитие. Наистина впечатляващо и преминало при перфектна организация. А за публиката просто нямам думи - за първи път бягах сред хиляди екзалтирани хора/фенове, които определено знаеха как "да вдигнат" измъчващите се по трасето. Защото имаше и такива - някои получаваха мускулни крампи, но стискаха зъби и продължаваха, борейки се с болката и преследвайки заветната цел - да пресекат финала.

Имах удоволствието да бъда част от родната група във Валенсия. 21 българи пресякохме финала - някои бързайки по пътя към постигане на личен рекорд в маратоните (42,195 км), други като мен - избрали да се движат в "екскурзиантско", любувайки се на забележителностите във Валенсия... разбира се, с телефон в ръка, и наслаждавайки се напълно на емоциите. Емоции, които със сигурност ще ни държат още дълго време. Мен специално може би до следващото издание на Маратона, тъй като се надявам и през 2018 година да застана на старт до "Океанариума", редом до хиляди състезатели и ентусиасти, стичайки се във Валенсия от всички точки на планетата. 

Към "екскурзиантското" темпо донякъде ме подтикваше и големият хит от това лято - "Деспасито" (в превод: "бавничко"). На няколко пъти го слушах по трасето и гледах как публиката танцува под ритмите му. Просто беше неизбежно да не си го тананикам и аз. А щом ми пеят "бавничко, бавничко", за къде да бързам всъщност... Освен това избрах да правя компания на сънародник, за когото това беше първо участие в цял маратон. Предварително ми сподели, че най-дългото разстояние, което беше пробягвал досега, е било 20 километра. Не се и съмнявах, че Тяната (б.р. - Стоян Ганчев) ще се справи във Валенсия. Повече от половината маратон изкарахме заедно, непрекъснато говорейки си и със спиране на няколко пъти за фотосесии, най-дългата от тях пред стадион "Местая". 

Справи се и Добромир Георгиев - нашият герой, който въпреки че беше контузен и без да е тренирал в последните месеци, избра да стартира и да завърши успешно. Няма как да не отбележим и постижението на Боян Дочев. В рамките на седем дни той финишира на два маратона - първо в Атина, след което и на испанска земя. 

Големите отличници от българската група във Валенсия бяха Ангел Ангелов и Зорница Даскалова. Бившият волейболист финишира за 2:55:33 часа, което е негов личен рекорд. Зорница също подобри върховото си постижение в маратон, финиширайки във Валенсия за 3:24:58 ч. Даниел Павлов също направи много силно бягане - 3:06:30 ч. 

През цялото време бегачите бяхме окуражавани от хората, заели места по 42-километровия маршрут. Зрителите наистина бяха навсякъде - кой със знаме, кой със свирка, имаше и много барабанисти. Атмосферата беше наистина страхотна, на места беше адски шумно. Просто в неделя цяла Валенсия живееше с Маратона. Искрено се надявам, а и не само аз, един ден подобно нещо да се случи и в любимата ни България. Защото в последните две години, в които се занимавам активно с бягане и непрекъснато участвам в състезания, се нагледах на какво ли не... Категорично не приемам непрекъснатите подмятания от недоволни граждани по родните маратони - "Пак затворили улици заради бегачи! Не можем да се придвижваме нормално с автомобилите си заради тях"... Как в цял свят може, само у нас не!? Какво толкова, че за 4-5 часа ще бъдат затворени за автомобили няколко булеварда. Крайно време е всички да се наслаждаваме на емоции и прекрасна атмосфера, които самите ние можем да си създадем. Прекрасният пример е Маратон Валенсия - Маратонът, в който всички се влюбват, щом се докоснат до него!
ПЛАМЕН СЛАВОВ/СОФИЯ-ВАЛЕНСИЯ-СОФИЯ



Българите на Маратон Валенсия 2017: