Легендарният ни боксьор Даниел Петров продължи покъртителната си изповед пред журналиста Иво Тасев от вестник „Меридиан Мач”. Предлагаме ви откъс от втората част на неговия монолог в спортния ежедневник.

Припомняме, че Пинчера лежа през юни в столичен психодиспансер, за което БЛИЦ тогава разкри.

.В клиниката бяхме 11 парчета в една стая. Луди, наркомани, всякакви. Не позволяваха телефони, нищо не даваха - химикалки, самобръсначки например. Имаш право само да отидеш да пушиш. Пускат те като затворник - по карето, и те прибират. И веднъж се връщаме в стаята  с Боби - момчето, с което се сприятелихме. Гледаме - креватите ни обърнати. Питам аз „Кой го направи?". Посочиха го. „Защо бе - питам го аз. - Какво съм направил - че като си взимам бисквити и солети, давам на всички ли?". А той ми казва на мене „Ей сега ще те тръшна". Викам му „Момченце, ще те ударя само веднъж, ама няма да можеш да си намериш главата после". Но, слава Богу, не стана белята. А и друго - един анцуг ми изчезна. Беше много хубав, ама нейсе..."

Дидо разказва и един абсурден случай:  „Една невроложка в поликлиниката ме попита „Откога са ти тънки глезените?" Какво можех да й кажа освен „Откакто съм се родил". Иначе съм много благодарен на Васко - един лекар, който ми проведе рехабилитация. Минах през раздвижвания, токове, пътеки, чудесии. И във връзка с изтръпването и болките в краката си викам: Мен, който играех толкова много с крака, точно там не удари. Когато ме боляха, майка ми ме пита „Това да не е подагра". Ама не е. А като се замисля за старите времена, още на олимпиадата  в Барселона можех да стана първи, ако не бях толкова преуморен. Преди това Марсело го бях бил на спарингите. Но грам силичка нямах...", пренася се назад във времето  Петров.

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

Даниел си спомни за периода, в който е работил като полицай.

 „Стигнах до инспектор пета степен, което се равнява на капитан. Занимавах се, както се знае, с тежки престъпления. Какво ли не съм видял. Мога да кажа, че един от най-престъпните райони е Свогенският Балкан. Разкрих например едно убийство в Ромча - махала на село Владо Тричков. Беше битов случай. Убиецът се оказа този, който изглеждаше напълно невинен. Никой не се съмняваше в него. Само че накрая останахме сами. И ми призна. След това и на разпита си повтори самопризнанието. Няма да забравя и как три дни сме чакали двама убийци на една баба, която беше кантонерка. Една друга баба ги разпозна, след като направихме следствен експерименти — наредихме ги през трима души. Веднъж пък носих един вкочанен труп в чувал през рамо в Балкана посред нощ..."

Тъжното е, че днес Дидо изглежда забравен и от българския бокс,    на който отдаде младостта си и в който спечели всичко възможно. Той е един   от само двамата, които      имат олимпийска, световна и европейска титла. Другият също е   варненец Ивайло Маринов. Беше треньор  в школите и на ЦСКА, и на Левски, но сега никой не го търси.

Петров казва, че бившият му треньор в националния отбор Ангел Ангелов и Йордан Стоянов са единствените му близки хора от бокса сега...

„Геле ми е като баща, Данчо Старото - като брат. Това са хората от бокса, които ги уважавам най-много - отсича шампионът. - Всеки ден ми се обаждат. Виждаме се. От другите никой не ми е звъннал да ме пита „Жив ли си?"

Племенникът ми Кристиян ми прочете, че докато съм бил в диспансера, от федерацията са обяснявали как „няма да оставят така тая работа". Оттогава тя така си стои работата - на самолечение. Но аз се справям", добавя Даниел.
Иво ТАСЕВ/МЕРИДИАН МАЧ