Преди малко повече от 29 години ставаме свидетели на един от най-скандалните мачове в историята на българския футбол. 

Иде реч с за финалния двубой за Купата на България. Срещата се играе на 1 май 1996 година. Битката не е само между Левски и Славия, а и между ВИС-2 и СИК. Двата тима си оспорват люто и шампионската титла. Сражението завършва с успех на най-стария столичен клуб.

„Белите“, управлявани от СИК, стават шампиони, а постижението е историческо – първо от далечната 1943 година.

"Сините" през пролетта на 1996 година рекламират на екипите си логото на Балканбанк, но имат устно споразумение с ВИС-2 за следващия сезон. Даже се говори, че висаджиите тайно са помагали на Левски да спре Славия по пътя към титлата или купата.  Официално бракът между Левски и ВИС-2 е подписан на 21 октомври 1996 година. 

В рубриката ни Хит БЛИЦ Архив припомняме на нашите читатели какво се случи преди 29 години по време на финала за Купата на България.

Главният съдия Митко Митрев извежда на терена на Националния стадион следните футболисти:

СЛАВИЯ: Здравко Здравков, Владимир Иванов, Петър Цветанов, Стефан Колев, Кирил Качаманов, Зоран Ристич, Деян Ангелов, Наско Сираков, Антон Димитров, Цветозар Дерменджиев, Атанас Киров
ЛЕВСКИ: Пламен Николов, Борислав Илиев, Валентин Дъртилов, Георги Иванов-Геша, Иван Василев, Владимир Йонков, Пламен Тимнев, Мариан Христов, Илиан Симеонов, Емил Велев, Христо Йовов.

Треньор на Славия е легендарният Стоян Коцев-Кано. Наставникът на „Левски“ Иван Кючуков е наказан заради поведението си на мача с ЦСКА, игран няколко дни по-рано и спечелен с 1:0 от „червените“.

„Убеден съм, че Славия ще победи. Ако спечеля, това няма да бъде отмъщение към моя роден клуб, а към други хора…“, твърди часове преди финала Наско Сираков, който играе с белия екип. Намекът е отправен към Томас Лафчис – президента на „Левски“, с когото Наско е в лют конфликт.

В 15-ата минута започват да прехвърчат първите искри. Отсъден е фаул за „сините“. След центрирането пада гол, който обаче е отменен, тъй като главният съдия Митко Митрев не е дал сигнал за изпълнение. Левскарите протестират бурно, по ползата е никаква…

В 35-ата минута нападателят Атанас Киров,

носил екипите на ЦСКА и Ла Коруня, отбелязва гол. С хубав удар той изпраща топката във вратата – 1:0 за Славия.

През второто полувреме стартират големите дандании. Нападателят на Левски Илиян Симеонов-Чушката навлиза в наказателното поле, преследван от Михаил Захариев. „Синият“ футболист пада в наказателното поле, но не става категорично ясно дали е съборен. Левскарите искат дузпа, но Митрев мълчи. В ложата, откъдето гледа финала, Томас Лафчис започва да нервничи и да се кара със стоящите наблизо шефове на Славия.

Десетина минути по-късно Наско Сираков се прави на клоун. Вместо да изпълни тъч откъм секторите „А“  „Г“, той започва да жонглира топката, дразнейки „сините“ фенове. Наско всъщност поглежда към ложата, където е Лафчис. Сираков вече има един жълт картон, но Митко Митрев не посмява да му покаже втори и да го изгони.

Виждайки какво става, Лафчис не издържа. „Синият“ бос нахлува на пистата и отива на резервната скамейка. Четвъртият рефер Младен Благоев се опитва да го спре, тъй като правилникът не позволява подобно действие. Но Лафчис не му обръща никакво внимание.

15 минути преди края настава истинският екшън. Левскарите претендират за втори жълт картон на Стефан Колев. Вместо „белия“ капитан обаче Митрев санкционира официално Зоран Ристич. На повторението ясно се вижда, че в случая съдията не е сбъркал. За разлика от предната ситуация, когато незаслужено спестява изгонването на Наско Сираков.

Лафчис полудява. Той и спортният директор Андрей Желязков започват да ръкомахат и да приканват „сините“ да напуснат терена.

Левскарите се прибират в съблекалнята и финалът е прекратен

Трофеят, който е изнесен на пистата в очакване на церемонията по награждаването, е прибран.
„Тъкмо се канех да изпълня фаул. Викнах на Мариян Христов да отиде на по-предни позиции, а той ми отвърна: „Чакай, чакай. Обърни се и виж какво става!“. Обърнах се и видях как Лафчис и Жужо ни подканяха да напуснем терена“, спомня си Георги Иванов-Геша.

„Това не беше футболен мач, а война между две български групировки. Едната спечели, а другата страда и протестира. Местното първенство е едно от най-корумпираните в Европа“, пише агенция „Ройтерс“ след скандала.

Написаното от световната медия е разпространено из много места не само на Стария континент, но и в други държави.

В Испания, Германия, Италия, Англия, та чак в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия и къде ли още не, научават за скандала и разбират, че

в основата са групировките,
пръкнали се след края на
комунистическия режим

Четири дни по-късно Лафчис, който нарича съдията Митко Митрев "Митко Мутрев", организира протестно шествие. То тръгва от Руски паметник към стадион „Славия“, където Левски играе с Локо (Сф) в мач от предпоследния кръг на първенството.  

После 15 000 сини запалянковци си тръгват омърлушени от трибуните, когато Симеон Чилибонов наказва тима им с гол от фаул  и червено-черните излизат победители с 1:0.

В същия ден ЦСКА и Славия правят 0:0. Това е достатъчно за "белите"  да станат и шампиони за първи път от 1943 година.

След последния кръг на 11 май, когато Славия завършва 2:2 с Локо (София) на Националния стадион, тимът получава и шампионската титла, и купата на България.

„Футболът в бившата комунистическа страна е попаднал в пипалата на икономическите групировки. Въпросният финал е апогеят на една война. Липсваше само престрелка с истински патрони“, пишат още на Запад. БЛИЦ СПОРТ

Снимки: Иван Захариев