Интересно интервю с бабата и дядото на Бербатов по бащина линия са направили колегите от “Нощен Труд”. В къщата им в петричкото село Марикостиново всеки ден двамата слушат радио и гледат телевизия в очакване на голямата вест – трансферът на техния внук. Ето какво споделиха баба Верка и дядо Мицо.

 -         Как си, бабо Верке? Живи, здрави?
 
-         Аа, само живи сме, стари хора здрави нема.
 
-         Следите ли драмите с Митко?
 
-         Спортните новини не съм ги изпуснала. До десет часо, докато се предава, всичко гледаме. Сега ке чекаме съботата, да видим що ке стане. Шо праат, шо не праат. Митко иска да се измести. Ония другите ги пуснаха, а него не. А Митко иска да излезе по-нагоре. И всичко възможно прават, увеличават ли увеличават парите. За да не го купи никой. Четем и вестници, не изпускаме нито един. Дядката не може да ходи, почива на леглото. С краката е болен. Тръгне ли, веднага назад дава. На 78 ке стане, аз на 76.
  
-         Митко не ви ли се е обаждал скоро?
 
-         Не е. Ние си го познаваме по характер и по всичко. Него главата му се запалила сега. Питам оная вечер сина Иван: А той ми вика: “Мамо,  той и на мене не се обажда. И на приятелите и на приятелката не се обажда”. Съсипаа го от нерви. Ма що да праиме...
  
-         А с Елена – гаджето, запознал ли ви е?
 
-         Не, не. Она си е там, в апартаменто в София.
 
-         През лятото , като си беше в България, не дойде ли до Марикостиново да ви види?
 
-         Е, он майка му не може да дойде да види, а ти – да дойде до нас на село. И на 24 май не дойде детето.
   
-         Хайде вие на гости в Лондон тогава.
 
-         Ооо... Не. Ние до София не моге да стигнеме, ти до Лондон...
  
-         Имате ли някакви талисмани, та трансферът на Митко да стане?
 
-         Ние ли? Ние с дядката не се занимаваме. Повече плачем. И аз, и он. Он е още по-плачлив от мене. За детето щом се дума, сълзите му текат. Много тежко го изживява.
  
-         Вие как живеете? Градинка нещо, реколта?
 
-         Нищо немаме. Ние нали сме сами с дядката. Сеях само 4 реда домати. Сичко изсъхна. Сеях и зеле, също не върви. Роднини ни пращат домати, чушки, картофи. Сичко изгоре. Суша. Митко да ни е жив и здрав. Помага с пари. Кога дойде, остава колко си иска. Ние 200 лева получаваме двамата, сто само за лекарства даваме. Без Митко с дядката сме заникъде. Ето го и той пристига. Ела, мица. Ела, де, не охкай.
 
-         Дядо Мицо, добър ден! Как я караш? Ще има ли трансфер или не?
 
-         - Най-редовно заплачвам по тоя трансфер. Чекаме до 31 август да видиме дали ке стане работата. Емил Данчев тръгна с него и още е там. Ние се тормозим много. Страдаме заедно с него. Он не може да е по-спокоен/БЛИЦ