Бившият ни национал Чавдар Янков дълго време не бе говорил пред медиите. Халфът, роден на 29 март 1984 година, спря с футбола рано, заради множеството контузии, които го застигнаха. През кариерата си носи екипите на Славия, германските Хановер и Дуисбург, украинския Металург (Донецк) и руския Ростов. 

35-годишният Янков даде интервю пред БЛИЦ, в което разказа за сегашните си занимавания, за наблюденията си върху случващото се във футбола, има ли амбиции към синовете си и даде съвети на младите футболисти.

- Чавдаре, загуби се. Отдавна не се е чувало нищо за теб. С какво се занимаваш в момента?
- С футбол отдавна не се занимавам. Отдал съм се на малък бизнес, мои си работи. Те не са свързани от футбола. Но няма да говоря за това. Не е нещо голямо. Иначе 2-3 три пъти в седмицата се събираме да ритаме на "Славия" с приятели.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Окончателно ли се отдръпна от футбола?
- Не съм казал такова нещо. По нататък може и да захвана нещо, но сега гледам, че доста хора станаха треньори. Единствено със сина му, когато го водя по мачове и тренировки, тогава повече обръщам внимание. Той тренира в школата "Национал"

- Изпревари ми въпроса дали синовете ти тръгват по твоите стъпки. Единият е малък още, но другият...
- Малкият е на 5 и половина. Големият започна още от детските градини. Те са още малки обаче и тепърва ще се види. Големият син има желание, но нека да изчакаме. Не съм от хората с болни амбиции. Като гледам в момента, покрай мачовете на големия ми син, с тези родители с болни амбиции... Малко и заради това страда футболът ни. Нека децата ми правят каквото желаят и да са щастливи. Нека сами изберат с какво искат да се занимават. Сега след като спрях с футбола имам повече време за семейството и това ме радва най-много. 

- Следиш ли мачовете на Славия, а и родното първенство като цяло? Нещата, които се случват?
- Гледам. То е ясно, че има един отбор, който е над другите - Лудогорец. Макар, че тази година е по-интересно. Левски, ЦСКА и Локомотив (Пловдив) имат добри отбори. Ще видим какво ще се случи, но няма какво да давам оценки. Има достатъчно хора, които го правят. Националният отбор също има голям шанс. Определено не сме на кой знае какво ниво, но трябва да пожелаем успех и да подкрепяме България. 

Харесва ми, че се залага все повече на млади момчета, което е похвално. Това е пътят и така трябва. Отборите трябва да налагат младите и те да не се плашат. Защото после като излязат навън и не са готови. Трябва да се дава шанс на момчетата, те да натрупат самочувствие. Не мисля, че българските футболисти са по-слаби от примерно сръбските. Но трябва да има се предоставят възможности и да трупат игрови опит. 

- Какви са шансовете ни за Евро 2020?
- Има шансове и то добри. Всички отбори са от нашата черга. В Унгария се наиват пари във футбола и се развива. Но тук говорим за един мач и то домакински. Не е групова фаза, за да мислиш за точки. Имаме два домакински мача и защо да не ги спечелим? Малко и късмет трябва. Нека дойдат хората на стадиона, да подкрепят тима. Не само да чакаме да паднат и да хулим. Днес си на върха, утре не ставаш за нищо.

- Ти усети ли това сред обкръжението ти и хората, които са били около теб? Говоря за разликата между периода, в който бе футболисти и национал, и след това когато спря.
- И това го има. Но човек трябва да знае кои хора са около него и какви са. Най-важното е семейството, това е ясно. 

- Поддържаш ли връзка с президента на Славия Венци Стефанов, с някои от бившите си съотборници?
- Да, има момчета от отбора... Е Гошо Петков не е чак момче, но държим връзка, чуваме се. Наскоро Венци Стефанов имаше 70-годишен юбелй, честитих му на човека. Чуваме се от време на време. Не сме всеки ден заедно, но уважението си го има. 

- Време ли беше за промяна по върховете на българския футбол?
- Надявам се, че е било време. Щом има промяна, значи нещата не са били добре и дано станат по-добре. Боби Михайлов направи доста неща, но футболът ни не е на нивото, на което беше преди 15-ина години. Като започнем от школите, юношески футбол, младежки. Не може доста неща да не са наред, а да искаме да имаме силен футбол. Леко-полеко нещата ще се случат, но трябва работа и търпение. 

- Като гледаш мачовете на сина ти и другите детски отбори, виждаш ли потенциал да се върнат славните ни футболни времена?
- В България винаги е имало и ще има таланти. въпросът е момчетата да са сериозни и да не залитат по други неща. Сега изкушения колкото искаш. Когато си решил, че трябва да станеш футболист - натискаш и преследваш целта си. Дай Боже, да дойде момент, в който никой няма да иска да играе в чужбина, а да си стоят момчетата в нашите първенства, както германците примерно. Обаче ситуацията е такава, че като някой заиграе по-добър футбол и заминава в чужбина. Ако са трудолюбиви, мислят за футбола и натискат, нещата ще се получат леко-полеко.

- Ти също млад излезе в чужбина. Как се стигна до трансфера ти от Славия в Хановер?
- Направих 2-3 сезона в Славия, бях титуляр, натрупах опит. Викнаха ме в националния, а и бях капитан на младежкия национален отбор. Когато играеш редовно и си сериозен, нещата се случват. Имах оферти и от други отбори, но Хановер бяха най-настоятелни. 

- Лесно ли се адаптира към живота и футбола в Германия?
- Имаше първоначален период  на адаптация. Трябваше да науча езика, нивото на футбола беше различно, доста по-интензивен беше. Трябваше време, но когато тренираш и си концентриран - нещата се получават. Не беше лесно, признавам. Трябва да те приемат, да научиш езика... Много неща са. Ето виждаме колко момчета излизат, но не успяват да се наложат. Важно е и да се опазиш от контузии. Те бяха причината аз да спра толкова млад с футбола - 30-31 години. Имах доста контузии, много болежки в краката и прецених, че така трябва. Но каквото било - било, няма смисъл да се връщаме назад. 

- От какво се водеше в своята кариера - името на клуба, в който да преминеш или според финансовите параметри на офертата?
- Когато си млад футболист и играеш редовно, тренираш усилено, парите идват. Идват хубавите договори... Не съм слагал парите на първо място. Макар,че на моменти човек се води и от това. На мен също ми е било в главата това да мислиш за след края на кариерата какво ще правиш. Но се заредиха контузиите и спрях по-рано. Искам да кажа на младите, че парите не трябва да са водещи, когато си на 18-19-20 години. Тогава трябва да тренираш усилено, да играеш, да трупаш опит. Другите неща идват след това. 

- С кои твоите бивши съотборници поддържат по-близки отношения?
- Чуваме се от време на време с доста от момчетата, с които съм играл. С Рангелов сме по-близки, но ние реално сме заедно от 14-годишни. Чуваме се с Манолев и Владо Стоянов. Радвам се, че момчето отново е в игра след този ад, който изживя. Като цяло не останаха и вече в националния отбор играчи, с които да съм бил заедно. С Попето от време на време.

- Очакваше ли решението му да сложи край на кариерата си в националния отбор?
- Мислех си, че нещо такова ще стане. Но очаквах да е след двата мача от баражите. Все пак така е преценил той, така е направил. Той знае най-добре.

- Игра с Бербатов в националния отбор. Сега той е спряган и навиван за президент на БФС. Смяташ ли, че има опита и качествата, за да ръководи футбола ни?
- Има си хора, които да коментират, да казват и да избират. Бербатов е достатъчно интелигентен и на терена и извън него. той си знае най-добре. Има хора, които да решават и да правят промените, които са нужни.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ